Емил Иванов (17.08.1958), оперен певец, тенор
Първоначално започва да учи астрономия в Софийския университет, но се отказва, за да се заеме с пеене. Завършва Музикалната академия в София в класа на проф. Асен Селимски. Дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди, следват Алфред в “Травиата” и Форесто в “Атила”. Международната му кариера започва след спечелване на конкурса „Белведере“ във Виена през 1986 г.
През есента на 1992 г. дебютира в Метрополитен опера като Каварадоси в „Тоска”, заедно с Гена Димитрова. През 1997 г. е дебютът му в Миланската Скала като Енцо Грималди в „Джоконда” от Понкиели заедно с Мариана Пенчева, под диригентството на Роберто Абадо.
От 1991 г. е солист на Виенската държавна опера. От 2010 г. Емил Иванов е солист на Оперно-филхармонично дружество – Варна. Всяко лято в ламките на международния музикален фестивал „Варненско лято“ има майсторски клас.
След края на активната си творческа кариера Емил Иванов решава да завърши образованието си по астрономия и се посвещава на първоначалната си страст. Защитава докторска дисертация на тема „Откриване на емисионни кандидати в отворени звездни купове” в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” и си спечелва име на един от добрите съвременни астрофотографи в света.
Роден е в Рим, където баща му е аташе в посолството.
Репертоар:
Амилкаре Понкиели – Енцо в „Джоконда“;
Антонин Дворжак – Принцът в „Русалка” (Дворжак);
Винченцо Белини – Полионе в „Норма”;
Джакомо Пучини – Калаф в „Турандот”, Каварадоси в „Тоска“;
Джузепе Верди – Форесто в „Атила“; Радамес в „Аида”, Дон Карлос, Ернани, Ричард в „Бал с маски”, Дон Алваро в „Силата на съдбата”, Херцогът в „Риголето”, Манрико в „Трубадур”, Алфред в „Травиата“, Карло в „Разбойници“;
Жорж Бизе – Дон Хозе в „Кармен”;
Модест Мусоргски – Дмитрий в „Борис Годунов“;
Пиетро Маскани – Туриду в „Селска чест”;
Руджеро Леонкавало – Канио в „Палячи”;

