Ерих Клайбер Erich Kleiber (5.08.1890 – 27.01.1956), диригент

Голямата кариера на Клайбер започва през 1923 г., когато дирижира „Фиделио“ от Бетовен в Берлинската държавна опера с Фрида Лайдер и Фридрих Шор. Интендантът Макс фон Шилингс, търси заместник на Лео Блех, който наскоро е подал оставка като главен диригент. Възторжената реакция на оркестъра, певците и публиката води до предложение за позицията на главен диригент на компанията. Той приема и остава на този пост до края на 1934 г., като се превръща в основна фигура в особено богатия период от музикалния живот на Берлин. Напуска поста след установяването на националсоциализма. Установява се в Буенос Айрес и става музикален директор на театър „Колон“. Поставя много немски опери, най-вече Рехард Вагнер. След края на войната са завръща в Европа и работи с Лондонския филхармоничен оркестър и в Ковънт Гардън.

Отдаден защитник на съвременната музика, Клайбер дирижира представянето на „Йенуфа“ от Леош Яначек, „Крепостта“ от Ернст Кренек (и двете през 1924), „Воцек“ от Албан Берг (световна премиера, 1925), „Пеещият дявол“ от Франц Шрекер (1928) и „Христофор Колумб“ от Дариус Мийо (1930), както и по-малко известни опери от миналото, като „Забраната на любовта“ от Рихард Вагнер.