Франц Лехар Ferenc Lehár (30.04.1870 – 24.10.1948), композитор

Учи цигулка в Пражката консерватория, но Антонин Дворжак го окуражава да се заеме сериозно с композиция. Съветва се и със Зденек Фибих. След завършването се присъединява към баща си, който е диригент на оркестър в Австроунгарската армия във Виена. След две години Лехар е полкови диригент в Словакия, като се оказва най-младият диригент в австроунгарската армия. После напуска армията и се премества във флота, като първото му назначение е в Пула. Напуска тази длъжност през 1896 г. когато първата му опера „Кукувицата“ е поставена в Лайпциг. Успехът не е много голям и младежът се завръща в армията за следващите няколко години. През 1902 става диригент във Виенския театър Ан дер Вин. Същата година през ноември оперетата му „Виенските жени“ е поставена там. Освен популярни оперети Лехар създава сонати, симфонични поеми и маршове. Пише и валсове, като най-популярен е „Злато и сребро“ посветен на принцеса Паулине фон Метерних.

Вилата му в Бад Ишъл днес е музей, в който се съхранява наследството на композитора, който освен това е бил колекционер на мебели,, картини и различни антикварни предмети.

Творчество:

Автор на около трийсет оперети, по-известни от които са: „Веселата вдовица“, „Граф фон Люксембургт“, „Циганска любов“, „Фраскита“, „Джудита“, „Страната на усмивките“.