Франц Йозеф Хайдн Franz Joseph Haydn (31.03.1732 – 31.03.1809), композитор

Автор е на 104 симфонии, 83 струнни квартета, 52 сонати за пиано, солови концерти, 6 орaтории – „Сътворението“ и „Годишните времена“, „Седемте последни думи на нашщия Спасител на кръста“, и над двадесет опери – „Ацис и Галатея“, „Орландо Паладино“, „Лунният свят“, „Истинското постоянство“, „Армида“, „Възнаградената вярност“, „Душата на философа – Орфей и Евридика“.

През 1761 г. Хайдн е ангажиран за вицекапелмайстор на фамилията Естерхази. Князът подържа голям оркестър, хор и театър. Хайдн трябва да композира музика по поръчка на княза, да свири с него, да ръководи оркестъра, да пише и поставя опера. След смъртта на стария капелмайстор Грегор Вернер, който пишел само литургичната музика Йозеф поема и нейното създаване. Трийсет години е на служба при княза. Той придружава семейството навсякъде – в зимния дворец във Виена, в Айзенщат, в двореца във Фертьод. Няма право да напуска именията, а създадената от него музика е собственост на работодателя му. Създадените от него творби се изпълняват веднага и са високо оценени от всички.

Възхищава се на Моцарт, известно време преподава на Бетовен.

След 1779 г. той вече има право да работи за други и да продава творбите си.

След 1790 осъществява две много продуктивни пътувания до Лондон. Радва се на кралски почести и голяма слава, както и на добри доходи. Завръща се окончателно във Виена през 1795 г., но остава свързан с фамилията Естерхази, въпреки, че вече живее в отделен дом. На погребението му е изпълнен Реквием от Моцарт.

Получава златния медал на Виена (Salvatormedaille); става неин почетен гражданин, както и почетен член на филхармоничното дружество на Санкт Петербург.

Хайдн е един от най-почитаните и известни композитори от това време.