Георги Спасов (25.11.1891 – 17.12.1953), композитор

Роден е в Лом. Като ученик пее в хора на педагогическото училище в родния си град, ръководен от Ал. Кръстев. След завършване на гимназията работи като учител. По време на Балканската и Първата световна война, в които участва, организира войнишки хорове. През 1911 г. посещава частно Пиводовата певческа школа в Прага. През 1921 г. с материална помощ на съгражданите си изучава хармония и контрапункт във Виенската консерватория. След завръщането си в България, от 1923 г. работи като артист в Софийската народна опера. Същевременно ръководи църковен хор и хора на Военното училище. През 1928 г. напуска операта и става чиновник в Българската народна банка, при която образува и ръководи хор. След пенсионирането си през 1947 г. се занимава само с музика. Тогава издава сборника си „Бисерни зрънца“, съдържащ 50 детски песни.

Автор на песента „Родина“ – „Високи, сини планини“, по тест на Младен Исаев

Творчество:

Хорово-оркестрови произведения: “Илонка”, т. Ст. Сивриев, за солист, мъжки хор и оркестър (1952 г.) (обр. П. Ступел).

Камерна музика: “Среща” за глас, виолончело и пиано (1923 г.).

Хорова музика:
За смесен хор: “Хубава Калина” (1935 г.); “Шар планина” (1936 г.); “Злато моме” (1937 г.); “Песен за овчаря” (1945 г.); “Песен за жътвата” (1948 г.).

За мъжки хор: “Севдалина” (1927 г.); “Хайде, Тодоро” (1927 г.); “Юнак Димо” (1931 г.); “Ей, момиче белолико” (1935 г.); “Вито хоро” (1938 г.).

За тригласен хор:“Песен на жътвата”, т. Ив. Бурин.

Солови песни: “Кипра мома” (1934 г.); “Ганините очи” (1923 г.); “Люти клетви” (1923 г.); “Млад делия” (1926 г.).