Loading Events

Иван Спасов (17.01.1934 – 23.12.1996), композитор, диригент,

Преподавател, ректор на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в­ Пловдив, създател на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик.

Творчество:

Музикално-сценични произведения:
“Монолози на една самотна жена” –­ моноопера (от театрален диптих “Координати на застиналото пространство и спряло време”) (1975, София);
“Смъртта и възкресението на Исуса” –­ опера, авторско либрето (според Евангелието и псалмите) (1996, недовършена).

Хорово-оркестрови произведения (инструментален-ансамбъл):
“Поема-плакат” (“Октомври 1917”) –­ оратория за четец, смесен хор и оркестър (1959 г.);
“Антиреквием” или “Песен на един осъден” –­ оратория за бас, рецитатор, смесен хор и оркестър (1963 г.);
“Кантата за родината и революцията” – за женски хор, камерен оркестър и рецитатор (1970 г.);
“Селска кантата” – за женски хор, 2 обоя и 2 валдхорни (1972 г.);
“Монолози на една самотна жена“­ – монодрама за соло сопран, 12-гласен женски хор, камерен оркестър и магнетофонна лента по Г. Мистрал (1975 г.);
“Човечеството ­ХХ век” –­ оратория за сопран, бас, смесен хор и оркестър (1987 г.);
“Четири ноктюрни” –­ кантата за женски хор и камерен оркестър, стихове Т. Траянов (1988 г.);
“Български пасион” – за сопран, баритон, евангелист, смесен хор и оркестър (1990 г.);
“Песни на една душа, отлитаща към рая” – за сопран, магнетофонна лента и оркестър (1991 г.);
Меса за солисти, хор и оркестър по каноничен латински текст (1993 г.);
“Великденска музика за страданията, смъртта и възкресението на Исус” – за сопран, бас-баритон, евангелист, женски хор и орган (1994 г.);
“Mизерере” – за солисти, женски хор и оркестър (1995 г.);
“Отче наш” – за 2 смесени хора и оркестър (1995 г.).

Произведения за глас и симфоничен оркестър:
Canti Dei Morti (“Песни на мъртвите”) – за сопран и симфоничен оркестър, по староегипетски текстове (1983 г.).

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1962 г.);
Симфония №2 (1975 г.);
Симфония №3 – за струнни и тройни духови инструменти (1978 г.);
Симфония №4 – за баритон и оркестър (1981 г.).
“Игри” –­ дивертименто (1964 г.);
“Фойерверк” (1979 г.).
Концерт за оркестър (1989 г.);
Концерт за виолончело и оркестър №1 (1974 г.);
Концерт за виолончело и оркестър №2 (1984 г.);
Концерт за пиано и оркестър (1976 г.);
Концерт за цигулка и оркестър (1980 г.).
“Соната-концертанте” – за кларинет и оркестър (1960 г.).

Произведения за глас и камерен оркестър:
Четири полски лирики за сопран и камерен оркестър (1961 г.);
Canti Lamentosi – за 2 сопрана и камерен оркестър (1979 г.).

Произведения за камерен оркестър:
Микросюита (1963 г.);
“Епизоди за четири групи тембри” (1965 г.);
“Събор-надсвирване” – за 22 духови инструмента (1969 г.);
“Освещаване на небесния дом” (1994 г.).

Камерна музика:
“Движения” – за 12 струнни (1967 г.);
“Пиета” – за 12 виолончели (1991 г.);
“Музика за приятели” – за струнен и джаз квартет (1966 г.);
Духов квинтет №1 (1977 г.);
Духов квинтет №2;
“Игри” (1988 г.);
Струнен квартет (1972 г.);
“Координати на звука и движението” – за ударни и три контрабаса (1977 г.);
Клавирно трио (1981 г.);
“Фрагменти” – за флейта, китара и виолончело (1995 г.);
Соната за виола и пиано (1960 г.);
Багатели “Контрасти” – за флейта и пиано (1964 г.);
“Музика за приятели” и “Конфротация” – за цигулка и виолончело (инструментален театър) (1976 г.);
Sonata Quasi Variazioneза виолончело и пиано (1979 г.);
Da Capo – за контрабас и 2 магнетофонни ленти (1979 г.);
Соната за 2 виолончели (1987 г.);
“Пер вио-лончело соло” (1981 г.).

За пиано:

“Изкуството на серията” Т.1 (1970 г.), Т.2 (1966 г.), Т.3 (1969 г.).

Соната №1 (1985 г.);
Соната №2, Соната №3 (1987 г.).

24 етюда (1990-­92);
24 багатели (1995 г.);
“Малка пиеса във фолклорен стил” (1995 г.).

Вокална музика:

За сопран и инструментален ансамбъл:

“Песни на една жена” – за сопран, флейта, цигулка и виола, стихове Л. Даскалова (1964 г.) – за глас и камерен оркестър, 1970 г.);
5 миниатюри за сопран, бонгоси и пиано, стихове Ст. Пенчева (1964 г.);
5 поеми за сопран, флейта, китара, виола и тромбон по Аполинер (1968 г.);
Hommage d’ Apollinaire – за сопран, флейта, арфа, виолончело и контрабас (1980 г.).

“Литании” – за сопран, магнетофонна лента и пиано (1973 г.).

За сопран и пиано:
4 песни, т. Д. Дебелянов (1956 г.);
4 песни, т. Н. Лилиев (1962 г.);
Триптих, т. В. Парун (1964 г.);
4 песни, т. Л. Хюз (1971 г.);
“Среднощни песни”, т. Д. Дамянов, А. Германов, Б. Божилов (1974 г.);
4 песни, т. П. Елюар (1982 г.);
“Триптих”, т. Е. Дикинсън (1992 г.).

За орган:
“Сътворение, смърт и примирение” (авторска транскрипция за 2 пиана; за орган и 2 пиана) (1992 г.).
“Шест портрета на един образ” (авторска транскрипция за пиано) (1994 г.).

Хорова музика:
За смесен хор:

“Хей, пролет иде” (1982 г.);
“Балада за Левски” (1986 г.);
“Триптих” (1987 г.);
De Profundis (1992 г.).

За мъжки хор:

“Неда вода наливала” (1980 г.);
“Молитва” (1990 г.).

За женски народен и школуван хор:
“Мехметьо, севда голема” (1969 г.);
“Пролет над Тракия” (1971 г.);
“Два тъпана бият” (1975 г.);
“Радо, бела Радо” (1978 г.);
“Лятна нощ” ­ 16-гласен мадригал (1979 г.);
“Разви се гора зелена” (1980 г.);
“Тихият пролетен дъжд” (1983 г.);
3 акварела (1986 г.);
4 песни “Сезоните” (1986 г.);
“Света българска литургия” (1991 г.);
“Молитва” (1991 г.);
“Лейлинку кузум пиленце”;
“Кога с брагим галяхме”;
“Хубава Мавруда” (1996 г.).

За четиригласен хор:

“Молитва” (“Святий Боже”) (1996 г.).

Избрана литература от Иван Спасов:
“Небесносиньо утро, пладне и път след пладне” (С., 1989),
“Животът ми ­ опит за реконструкция на една разпиляна мозайка” (Пловдив, 1993); “Симфониите на Константин Илиев” (С., 1995.)

Избрана литература за Иван Спасов:
Спасова, Василка, Емилия Николова и Мария Бояджиева-Луизова. “Иван Спасов. Творчески хронограф.” (Пловдив, 1999).
Андреева, Ценка и Ромео Смилков. “Клавирната музика на Иван Спасов” (Пловдив, 2000).

Go to Top