Иври Гитлис Ivry Gitlis (25.08.1922 – 24.12.2020), цигулар

Посланик на добрата воля на ЮНЕСКО от 1990 г.

Ученик на Марсел Шайи , Джордж Енеску, Жак Тибо, Жюл Бушри в Париж и на Карл Флеш в Лондон.

През 1939 г. се мести в Лондон. Там остава до края на Втората световна война. Свири с Лондонската филхармония и прави записи за Би Би Си.

През 1950 г. заминава за САЩ. Запознава се с легендарния Яша Хайфец, има големи турнета под диригентството на Ойген Орманди и Джордж Сел.

През 1951 в Парижката зала „Гаво“ изнася първия си рецитал.

След 1951 г. се завръща в Израел, а през 1955 г. предприема голямо световно турне.

От 1960 живее в Париж.

Много композитори, възхитени от неговите интерпретации му посвещават творби:

1958 Рене Лайбовиц пише Концерт за цигулка, оп. 50; Роман Хаубенщок-Рамати създава „Секвенции“ за цигулка и оркестър;

1971 Бруно Мадерна, който пише „Pièce pour Ivry“, която е записана по време на концерт на Гитлис в Париж на 25 май 1983 г.;

1972 Янис Ксенакис създава „Мика“, чиято премиера Гитлис прави същата година;

1972 Чарлз Харолд Бърнстейн има две произведения за соло цигулка, вдъхновени от Гитлис, „Израелска рапсодия“ и „Романтична сюита“

Яша Хайфец е роден в Хайфа, Израел, където се установяват родителите му, след като напускат Русия.

В различни етапи от кариерата си Гитлис свири на инструмент на Джовани Батиста Роджери от 1699 г., която продава на известния лютиер Сидни Боудън; на „Chant du Cygne“ на Антонио Страдивари от 1737 г. и на „Изаи“ на Гуарнери дел Джезу от 1740 г. Иври Гитлис притежаваше „Санси“ от 1713 г. на Антонио Страдивари и цигулка от Емил Марсел Франсе, Париж 1944 г. (спечелена като награда от конкурса „Жак Тибо“ през 1951 г.).

След земетресението в Япония и последвалото цунами Иври Гитлис прави благотворителни концерти, като свири на цигулка изработена от дървени отломки.