Жан Мартинон Jean Francisque-Étienne Martinon (10.01.1910 – 1.03.1976), диригент и композитор.

Роден е в Лион, където започва образованието си, като продължава в Парижката консерватория. Учи комопозиция с Албер Русел,  Шрал Мюнш, Роже Дезормие, хармония при Венсан д’Инди и цигулка при Жюл Бушри. По време на втората световна война като войник от френската армия попада в плен, а в затвора създава Chant des captifs – Песен на пленниците. Сред останалите му композиции са четири симфонии, четири концерта, хорови творби и камерна музика. След войната Мартинон е назначен за диригент на Оркестъра на концертното общество на Парижката консерватория, а през 1946 г. и на Националния оркестър Бордо-Аквитания. При първото посещение на Мартинон в Дъблин през март 1946 г., неговата интерпретация на Морето от Дебюси (ирландската премиера на творбата) е описана като „музикално събитие от истинска важност“. Успехът на този първи концерт води до покана да помогне при подпоба на музиканти и общата организация на новосъздадения Симфоничен оркестър на Ирландското държавно радио. Докато е в Дъблин, Мартинон насърчава развитието на Хоровото общество на Дева Мария. Дирижира този хор на няколко важни събития с оркестъра на радиото и дава майсторски класове по оркестрово дирижиране и по композиция в Лятното музикално училище. Други оркестри, с които той е бил свързан, са Чикагският симфоничен оркестър като музикален директор от 1963 до 1968 г.; Düsseldorfer Symphoniker, Френския национален оркестър, Израелския филхармоничен оркестър, Лондонския филхармоничен оркестър, оркестър Ламурьо и др. Репертоарът на Мартинон се фокусира върху произведения на френски и руски композитори от началото на ХХ век. Премиерите на неговите концерти за цигулка и виолончело бяха изнесени съответно от Хенрик Шеринг и Пиер Фурние.