Красимир Гатев (22.08.1944 – 13.11.2008), пианист
Роден е в Провадия. Завършва пиано като ученик е на Лидия Кутева и в Съветския съюз на проф. Яков Флиер. На 26.06.1959 г. Красимир Гатев едва 15-годишен свири с Плевенския държавния симфоничен оркестър с диригент Михаил Ангелов. Лауреат е на международните конкурси в Хелзинки, „Кралица Елизабет“ в Брюксел, Монреал, „Маргарита Лонг – Жак Тибо“ в Париж, както и на конкурса „Ван Клайбърн“ в Тексас (1973) – удостоен е със званието „Почетен гражданин на Форт Уърт“и е поканен за член-организатор към фондацията на конкурса. На 16 април 1975 с Райна Кабаиванска изнасят рецитал в Миланската Скала.
Панчо Владигеров му посвещава последните си два опуса – „Четири фрески“, опус 69 (1977 г.) и „Три багатели“, опус 70 (1978 г.). За да отбележат 120-годишнината на композитора и 75-годишнината на пианиста през 2019 г. фондация „Красимир Гатев“, къща музей „Панчо Владигеров“ – София и звукозаписна компания „ГЕГА НЮ“ издават компактдиск „Приятелство в записи“, който включва регистрациите осъществени в Българското национално радио. Самият Владигеров казва:
„Щастлив съм, че клавирното ми творчество се реализира от интерпретатор с мащабите на Красимир Гатев. Неговото изкуство на пълноценен музикант – пианист с огромно чувство към националната ни музика и пряко към моя клавирен стил, създадоха от произведенията ми еталон на моето лично виждане и усещане за изпълненията на творбите ми.“
На сайта на БНР има негово изказване, което обобщава изцяло целият му творчески и житейски път:
„Ако трябва да си спомням звездни мигове, една вселена няма да стигне, за да ги побере всичките. Това са конкурсите, през които съм преминал – „Маргарита Лонг” в Париж, „Кралица Елизабет“ в Брюксел и други. Срещите ми с млади музиканти, концерти в големи световни зали, като тази на Берлинската филхармония, цяла поредица изяви в Миланската скала, последвана от плоча с Райна Кабаиванска. Изпълнението ми в зала „Тиволи” в Дания, многобройните изяви, които съм имал в Белгия, Гърция и други страни. Понякога се уморявах от честите пътувания, а сега най-много ми липсват именно те. Когато човек се заседи на едно място малко или повече започва да работи некачествено. Що се касае до успеха, понякога той може да е доста горчив, но има и сладки неуспехи. Бих определил като такъв всеки, от който човек, ако е достатъчно самокритичен, би могъл да се поучи. Един успех или неуспех не прави личността нито по-голяма, нито по-малка.”
Концертната му кариера включва многобройни рецитали в България и Европейските страни, включително образователни концерти.