Марта Аргерич Martha Argerich (5.06.1941), пианистка
В началото на 90-те години на миналия век Швейцарското радио в Берн осъществи програма, насочена към журналисти от радиостанции в бившите социалистически страни. Така през 1994 г. получих възможност да бъде два месеца в Берн. Не зная дали някой е преглеждал фестивалния календар в Швейцария през август и септември, но когато го направих, изпаднах в тих възторг. Буквално навсякъде имаше нещо интересно, което да се чуе и види. Съставих си ясен и точен план кога, какво и кого мога да чуя. Разбира се, пропуснах много събития, но и това, на което получих възможност да присъствам, беше невероятно. Монтрьо, Гщаад, Женева, Люцерн, Берн, Лозана, Ньошател, Вербие, Цюрих и навсякъде по няколко концерта с някои от най-големите световни звезди – Ане Софи-Мутер, Морис Андре, Томас Алън и Сойле Исокоски в „Дон Жуан“, „Летящият холандец“, Раду Лупу, Сергей Накаряков, Марта Аргерич, Рикардо Шайи, Камерата „Лиси“. Когато събирах информацията, а тогава това ставаше само през списанията, за които имаше абонамент в БНР, не вярвах, че ще мога да видя всичко. Оказа се възможно и така преживях едно незабравимо швейцарско лято, за което още пазя най-топли спомени. Един от концертите в „Аудиториум Стравински“ в Монтрьо беше на Марта Аргерич. За мен той беше като шок, от който дълго време се отърсвах. Когато се върнах, прослушах много от записите ѝ и до днес продължавам да бъда нейна страстна почитателка. И когато директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров обяви, че преговаря за нейното гостуване в София, започна моето очакване, което завърши с едно невероятно преживяване и лична среща с нея. За жалост без интервю, но със снимка. А това да присъстваш на репетиция на живо на Марта Аргерич е изключителна възможност. Още повече в онази година, когато отшумяваха последиците от ковид кризата. На 25.03.2021 под диригентството на Найден Тодоров и в партньорство с Акане Сакай, Евгени Божанов и Софийската филхармония изнесе концерт в София. Програма: Франсис Пуленк – Концерт за две пиана и оркестър в ре минор, FP61; Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за две пиана и оркестър в ми бемол мажор, K. 365; Камий Сен-Санс – „Карнавал на животните“ – фантазия за две пиана и оркестър.
Марта Аргерич е родена на 5 юни 1941 г. Родителите ѝ, чиито предци са от Каталуня и Русия, се срещат в Аржентина. Още когато е на две години и половина, откриват гениалната ѝ музикалност. Тя може да повтори нещо, което е чула само веднъж. Така посвещават живота си на нея. Майка ѝ Хуанита е обсебена от таланта на дъщеря си и не пропуска да я представи на всеки гостуващ в града музикант, сред които цигуларят Йозеф Сигети, пианистът Валтер Гизекинг и разбира се, Фридрих Гулда, който е възхитен от таланта на момичето.
За да осигури образованието на детето, майката търси среща с Хуан Доминго Перон, президент на Аржентина, който през 1955 г. назначава съпруга ѝ в посолството във Виена. Фридрих Гулда е поканил Марта във Виена, за да ѝ преподава. Тя учи при него само осемнайсет месеца. През 1957 г., на шестнадесет години, тя печели конкурса „Бузони“ в Болцано, а само след две седмици и изпълнителския конкурс в Женева. На този конкурс цели осемнайсет години не е присъждана първа награда.
В следващите години организатори и продуценти трябва да свикнат със странностите ѝ. Тя отказва записи, отменя концерти, внезапно сменя програми и не може да бъде съдена, защото не подписва договори.
Има три брака и три дъщери. Първият е с композитора и диригент Робърт Чен, за когото се омъжва през 1963 г. Бракът им е краткотраен. Дъщеря ѝ Лида Чен Аргерич, родена през 1964 г., е виолистка. Вторият ѝ брак е с пианиста Стивън Ковачевич. Двамата са абсолютни противоположности. Той е подреден, всяка минута знае точно какво прави – закуска, пет часа свирене, обяд, тенис. Тя работи между 2 и 6 сутринта, говори непрекъснато по телефона, слуша радио, посреща приятели. Дъщеря им се казва Стефани Аргерич. От 1969 до 1973 г. Марта е омъжена за диригента Шарл Дютоа. На упреците му, че не е организирана, тя отговаря: „Вие швейцарците имате часовници, ние аржентинците – време“. Дъщеря им, Ани Дютоа, родена през 1970 г., прави ярка кариера като пианистка, актриса и продуцентка.
Марта Аргерич често участва в журита на конкурси, но никой не може да предвиди реакциите ѝ. През 1980 г. напуска конкурса „Шопен“, след като Иво Погорелич е елиминиран на втория тур. Освен това в Буенос Айрес се провежда конкурс на нейно име, а от 2002 г. и Проект „Марта Аргерич“ в Лугано, Швейцария, където тя представяше млади музиканти. За съжаление, поради оттегляне на спонсора, фестивалът вече е прекратен. На него изгряват звездите на Габриела Монтеро, Серджо Тиемпо, Роберто Карневале, Маурицио Валина, Полина Лешенко. От 1996 г. е главен художествен директор на фестивала Бепу в Япония. Президент е на международната пиано академия „Лаго ди Комо“. Живее в Брюксел, но и в Париж, в блока на Нелсон Фрейре в 16 арондисман. След 1990 г. изживява най-тежките моменти в живота си в битка с рака, но е излекувана.
Първите си записи прави за „Дойче грамофон“ през 1960 г. Издадени са отново преди време с нейно одобрение на диск, който включва Сонати №18 на Моцарт, №7 на Бетовен, №3 на Прокофиев, „Гаспар на нощта“ на Равел. Носителка е на четири награди Грами: 2000 г., за най-добро изпълнение на инструменталист солист с оркестър – Марта Арегич със СО на Монреал с диригент Шарл Дютоа изпълняват Концерт №1 на Прокофиев и Концерт №3 на Барток; 2005 г., за най-добро изпълнение на камерна музика – Марта Аргерич и Михаил Плетньов свирят сюита „Пепеляшка“ на Прокофиев за две пиана в аранжимент на Плетньов и „Майка ми гъската“ на Равел; 2006 г., за най-добро изпълнение на инструменталист солист с оркестър – Марта Аргерич с Камерния оркестър „Малер“ с диригент Клаудио Абадо изпълняват Концерти за пиано №2 и №3 на Бетовен.
В интервю тя споделя, че един от най-ярките ѝ детски спомени е Клаудио Арау, който свири Четвъртия концерт на Бетовен. Казва, че усетила ток да премива през тялото ѝ. „Все още ми се случва. Обичам Бетовен повече от всичко“. Повече от Прокофиев и Равел, които нарича свои „най-добри приятели“, или от Шуман, „който ме докосва толкова лично. Когато свиря някои пасажи наистина избликват сълзи“. Но веднага допълва, че не е специалистка по Бетовен и дори не е свирила повечето от сонатите му. Колкото до Концерт №4, толкова много го обича, че не го е изпълнявала нито веднъж пред публика.
За концерт в Хамбург, на 25 юни 2020 г., в зала без публика заедно с цигуларя Рено Капюсон програмата е обявена на сайта на залата само половин час преди концерта. „Това беше 24-каратово съвършенство“, възкликва Марк Пулингер, редактор в Bachtrack. Двамата музиканти изпълняват Сонатата за цигулка и пиано №8 оп.30 на Бетовен, Соната в ла мажор от Цезар Франк. Аргерич свири и Третата клавирна соната на Шопен, която не е свирила пред публика поне двадесет и пет години. „Всяка нотка блестеше и се извиваше в каскади… Тя си позволяваше случайна усмивка и бегъл поглед към залата, сякаш се наслаждаваше на уединението… Чисто злато“.
Сред най-близките приятели на Аргерич са Миша Майски, Даниел Баренбойм, Гидон Кремер. Продължава да работи и с двамата си съпрузи – Стивън Ковачевич и Шарл Дютоа. Една от шеговитите истории, които се разказват за нея, е свързана с Гидон Кремер, когото попитали: „Не сте ли притеснен, когато свирите с Марта Аргерич, защото тя свири като мъж? – Не, никак – отвърнал той, защото сърцето ми е като на жена“.
„Само най-големите артисти са в състояние да поддържат свежестта на откритието с осмислена задълбоченост, казва Даниел Баренбойм. Марта Аргерич е една от тях. От самото начало тя не беше механичен виртуоз, загрижена само за сръчността и бързината. Тя усъвършенства и тях, разбира се, но въображението ѝ позволи да създаде изключителни по количество и качество клавирни интерпретации.“