Натан Князев (30(17).03.1872 – 4.10.1949), композитор

Изключително интересна личност, пианист, органист, диригент, композитор. Владее арменски, руски, шведски, както и фински, норвежки, датски, немски, английски, български. Музикант, който при непрестанните си пътувания по света избира България за свой дом и трайно свързва името си със съграждането на българската музикална култура.

Роден като Натан бек Амирхан в Истанбул. Арменец е, а баща му е известен учен в областта на ориенталистиката.

Забележителен е животът на младежа. Учи в Тбилиси, после в Москва, в руската гимназия в Хелзинки. Семейството е заточено в Сибир, а след освобождаването им се установяват в Хелзинки. През всички тези пътувания и промени Натан учи музика – от майка си, от органист в лютеранската църква, когото често замества. В музикалния институт в Хелзинки учи пиано и орган, теория, контрапункт и композиция. През 1897 родителите му се установяват във Варна. Не остават дълго там и отиват в Германия, а момчето се записва в Мюнхенската музикална академия. Завършва през 1900 и се връща във Варна, където основава малък симфоничен оркестър и музикално дружество „Гусла“.

Известно време работи в Одеса, където е поканен като органист в лютеранска църква, хоров диригент, преподавател по музика и помощник-диригент в Одеската опера.

Получава покана от Константин Михайлов-Стоян през 1910 г. да се включи като диригент в състава на новосъздадената българска „Оперна дружба“. Поставя операта „Демон“ от Антон Рубинщайн играна в салона на „Славянска беседа“. Но в смътните времена и непрестанните  проблеми заминава за САЩ, където в Бостън е диригент на шведския хор „Хармония“. Изнася концерти като органист и дори е диригент на оперния хор. Но отново напуска успешната се кариера и през 1914 се завръща в България. В София развива отново многостранна дейност – преподава, диригент е на оперната трупа на „Свободен театър“ и повече от двайсет и пет години е органист в църквата „Д-р Алберт Лонг“. Изнася концерти заедно със Саша Попов, Христина Морфова, Александър Краев, Янко Мустаков и др.

Самият той има много композиции като операта „Иванко“ (по драмата на В. Друмев) представена през 1932 г. четиринайсет пъти в Народната опера с диригент Асен Найденов; операта „Ралица“; ораторията „Христос“; 19 песни по стихотворенията на Христо Ботев (често изпълнявани през 30-те години), стотици духовни и други песни по текстове на различни езици, поместени в сборника „Духовни песни“ с №№ 71, 246, 257, 304, 331, 385 и 411; композитор е на музиката за текстовете, които са създадени по случай раждането на Негово Величество Симеон Втори Сакскобургготски.