Никола Дзингарели Niccolò (Nicola) Antonio Zingarelli (4.04.1752 – 5.05.1837), композитор

Любимият композитор на Наполеон Бонапарт, капелмайстор на събора „Св. Петър“ и хоров диригент в „Сикстинската капела“ във Ватикана, директор и преподавател в Неаполитанската консерватория, а от 1816 г. е капелмайстор на Катедралния събор в Неапол, където остава до края на живота си. Учител е на Винченцо Белини, Саверио Меркаданте, Луиджи Роси и др. Дзингарели е забележителен представител на Неаполитанската композиторска школа. Написал е около четиридесет опери, които се играят в много от италианските театри и в чужбина, но днес най-известна е операта „Жулиета и Ромео“ с либрето от Джузепе Фопа, която е поставена за първи път на 30 януари 1796 г. в Миланската Скала. Джузепина Грасини е първата Жулиета, а кастратаДжироламо Крешентини първият Ромео. Партията на Ромео са изпълнявали и легендарните Джудита Паста и Мария Малибран. Когато Белини решава, че ще композира по същия сюжет, изпраща писмо на своя учител, в което се извинява, че ще се осмели да посегне към тази тема. Дзингарели отговаря, като съветва ученика си да обмисли този интересен сюжет, който предлага богати възможности за проникновената музика на Белини.

Дзингарели е дълбоко религиозен човек и създава 150 меси,Реквиеми, Стабат матер, около 23 Те Деум, около 75 Магнификата, химни, мотети, псалми и др. През 1804 композира кантати по стихове на Данте Алигери и Торквато Тасо, а през 1829 създава кантата за фестивала в Бирмингам.

Гробът му е в голямата базилика „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол. На него е поставен барелеф с профила на композитора, обграден от два стилизирани лебеда, образуващи музикалния инструмент лира и кръст над главата му.