Никола Вакаи Nicola Vaccai (15.03.1790 – 5.08.1848), композитор

Автор на деветнадесет опери, най-известна от които е „Жулиета и Ромео“.

Роден е в Толентино, но израства в Пезаро, където учи музика преди родителите му да ги изпратят в Рим, за да учи прави. Той няма никакво намерение да става адвокат, затова взема уроци по хармония, контрапункт и композиция. След като получава дипломата си от академията „Санта Чечилия“, той отива да продължи образованието си в Неапол с Джовани Паизиело, чийто „Севилски бръснар“ бил всепризнат шедьовър до появата на едноименната опера на Росини. В Неапол той пише литургична музика, както и арии за прочутия тогава композитор Валентино Фиораванти и за различни певци. Вакаи започва кариерата си във Венеция, където в периода 1817-20 създава четири балета за театър „Ла Фениче“, прави редакция на „Месия“ на Хендел и превежда „Йосиф“ на Меюл.

Първият му оперен успех е „Шотландските самотници“ представена в Неапол през 1815 г. Получава предложение от Парма за опера и той пише „Петър Велики“, като дори участва в спектаклите. Така се стига до паметната дата на миланската постановка на „Жулиета и Ромео“.
След няколко несполучливи опери Вакаи заминава да преподава пеене първо в Париж през 1829, а след това от април 1932 г. в Лондон, където се поставя неговата „Жулието и Ромео“. Популярността му допада на английското общество и той е приет с почести, като започва да дава уроци. През 1833 заради смъртта на баща си Вакаи се завръща в Италия, жени се.
През 1837 г. заедно с Копола, Гаетано Доницети, Северио Меркаданте и Никола Пачини се включва в написването на кантата в памет на Мария Малибран.

През 1838 г. Никола Вакаи става директор и преподавател по композиция в Миланската консерватория. Той реорганизира учебния процес, въвежда студентските продукции и оперни спектакли, и създава хор. След шест години поради влошено здраве се завръща в Пезаро, където остава до края на дните си.
Вакаи е известен като добър вокален педагог. Той написва „Практически методи на пеенето“ (Metodo pratico de canto).
Оперният театър в годния му град Толентино се нарича „Никола Вакаи“.
В писмо от 1851 г. Росини обявява, че Вакаи заема „много светло място сред най-известните композитори“, като го нарича „дълбок познавач на физиологията на гласа, който поддържа учениците в рамките на изкуството, прилагайки към тях метод, който ги кара да пеят по начин, който се усеща с душата. Името на Вакаи може би е по-добре познато днес, отколкото някои други имена, заради педагогическите му трудове“.