Никола Атанасов (25.10.1886 – 30.09.1969), композитор

Роден е в Кюстендил. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог Карел Махан. Продължава образованието си в Загребската консерватория от 1906 до 1912 г. при Франьо Дуган, Вьекослав Розенберг-Ружич, Кирил Юнек и Вацлав Хумел. По време на следването си създава първата българска соната за пиано (1911 г.).Работи като учител в Стара Загора (1912­-22 г.), Плевен (1915 г.) и София (1922­-24 г.). От 1923 г. е преподавател, а по-късно –професор по музикално-теоретични дисциплини (1929-­58 г.) и директор (1934­-37 г.) в ДМА (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”).

Автор е на първата българска симфония. Изпълнена е за първи път на 25.06.1912 г. в залата на Хърватския музикален институт в Загреб. Първото ѝ представяне в България е на 18.01.1918 г. във Военния клуб в София от Гвардейския оркестър, с диригент Маестро Георги Атанасов.

Почетен гражданин е на Кюстендил. От 1954 г. е заслужил артист.

Творчество:

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:

Симфония №1 (1912 г., транскрипция на Първа част за духов оркестър);
Симфония №2 (1922 г.);
Симфония №3 (1953 г.).

Увертюри:

“Христо Ботев” (1927 г.);
“Стонът на гората” (1931 г.).

Камерна музика:
Трио за цигулка, виолончело и пиано (транскрипция за флейта, фагот и пиано).

За пиано:

Три сонати;
Цикъл от 9 пиеси;
Скерцо;
Инвенция;
Валс;
Мазурка;
Три марша.

Вокална музика: 10 песни за глас и пиано и др.

Избрана литература за Никола (Китанов) Атанасов:
Льондев, Петър. “Никола Атанасов” (С., 1963).