Стойка Миланова (5.08.1945 – 29.09.2024), цигулар, педагог

Родена е в Пловдив. Първите уроци по цигулка започва още на три години с баща си Трендафил Миланов, цигулар и педагог. През 1969 завършва Московската консерватория в класа на Давид Ойстрах. Концертира в Европа, Америка и Азия.

Често изнася концерти със сестра си пианистката Дора Миланова.

Дъщеря й Йова Миланова също има великолепна кариера като интерпретатор и педагог.

Преподава по системата Трендафил Миланов в Музикалната академия в София, в Каракас, в Колеж „Емил Фредман“. Прави майсторски класове в Белгия, Лондон, Москва, Бразилия, Венецуела, САЩ и на други места.

Свири на цигулка „Гуарниери“ от 1733 г., предоставена ѝ от българското Министерство на културата, която Стойка Миланова върна на държавата, за да бъде предоставена на друг млад изпълнител. Цигулката беше предоставена на Лия Петрова.

Награди:

Златен медал на Първия републикански фестивал на художествената самодейност;

1962, Фестивал в Хелзинки –  Златен медал и специална награда на журито с председател Мстислав Ростропович;

1967, Международен конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел, Златен медал, наградата на Изаи;

1970, Лондон, Международен конкурс „Карл Флеш“, Първа награда и медал Карл Флеш,  Награда на публиката;

1973, Гранд При дю диск на Академията Шарл Кро, Париж, за записите на Прокофиев, концерти № 1 и № 2;

1973, Национална награда на Радио и Телевизия, Белгия за същия запис;

1978, Народна артистка;

1979, Международна награда за изкуство „Златният стрелец“, Рим;

2016, Кристална лира за камерен концерт с Людмил Ангелов.