BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//Musicaperpetua - ECPv6.17.3//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-ORIGINAL-URL:https://musicaperpetua.com
X-WR-CALDESC:Събития за Musicaperpetua
REFRESH-INTERVAL;VALUE=DURATION:PT1H
X-Robots-Tag:noindex
X-PUBLISHED-TTL:PT1H
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Sofia
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20250330T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20251026T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20260329T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20261025T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20270328T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20271031T010000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:UTC
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0000
TZOFFSETTO:+0000
TZNAME:UTC
DTSTART:20250101T000000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261123
DTEND;VALUE=DATE:20261124
DTSTAMP:20251226T095415Z
CREATED:20240321T211300Z
LAST-MODIFIED:20251226T095415Z
UID:10508-1795392000-1795478399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Eлизавета Леонская
DESCRIPTION:Елизавета Леонская Elisabeth Leonskaja (23.11.1945)\, пианистка\nНа 18 февруари 2021 г. под диригентството на Роберт Фаркаш изпълни концерт за пиано и оркестър №3 в ми мажор на Бела Барток. Завърна се отново в зала „България“ за концерт на 22 ноември 2022 г. На пулта застана Найден Тодоров\, а прочутата пианистка изпълни концарта за пиано и оркестър в ла минор\, оп. 16 от Едвард Григ и концерта за пиано и оркестър в ла мино оп.54 от Роберт Шуман. \nНаучи повече\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/elisabeth-leonskaja/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2024/03/Elesabeth-Leonskaja-1.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261124
DTEND;VALUE=DATE:20261125
DTSTAMP:20251226T094700Z
CREATED:20230522T204353Z
LAST-MODIFIED:20251226T094700Z
UID:4709-1795478400-1795564799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Лили Леман
DESCRIPTION:Лили Леман Lilli Lehmann (24.11.1848 – 17.05.1929)\, оперна певица\, сопран\nНаучи повече
URL:https://musicaperpetua.com/event/lilli-lehmann/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Lilli-Lehmann.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261124
DTEND;VALUE=DATE:20261125
DTSTAMP:20251226T094610Z
CREATED:20230522T204432Z
LAST-MODIFIED:20251226T094610Z
UID:4711-1795478400-1795564799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Алфред Шнитке
DESCRIPTION:Алфред Шнитке (24.11.1934 – 3.08.1998)\, композитор\nТворби – „Жълтият звук“ (1974)\, композиция за пантомима\, инструментален ансамбъл\, сопран соло\, смесен хор\, магнитна лента и цветно-светлинни проектори; опери – „Живот с идиот“ (1991)\, „Джезуалдо“ (1993)\, „Историята на д-р Йохан Фауст“ (1994); балети – „Лабиринти“ (1971)\, „Ескизи“ (1985)\, „Пер Гинт“ (1986); девет симфонии\, кончерти гроси\, инструментални концерти\, филмова музика. \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/alfred-shnitke/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Alfred-Schnitke.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261124
DTEND;VALUE=DATE:20261125
DTSTAMP:20251226T094528Z
CREATED:20230522T204509Z
LAST-MODIFIED:20251226T094528Z
UID:4713-1795478400-1795564799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Мария Киара
DESCRIPTION:Мария Киара Maria Chiara (24.11.1939)\, оперна певица\, сопран
URL:https://musicaperpetua.com/event/maria-chiara/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Maria-Chiara.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261124
DTEND;VALUE=DATE:20261125
DTSTAMP:20251226T094501Z
CREATED:20251124T132421Z
LAST-MODIFIED:20251226T094501Z
UID:19004-1795478400-1795564799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Алфредо Краус
DESCRIPTION:Алфредо Краус Alfredo Kraus Trujillo (24.11.1927 – 10.09.1999)\, оперен певец\, тенор
URL:https://musicaperpetua.com/event/alfredo-kraus-2/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/11/Alfredo-Kraus.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261125
DTEND;VALUE=DATE:20261126
DTSTAMP:20260311T000950Z
CREATED:20260311T000943Z
LAST-MODIFIED:20260311T000950Z
UID:20279-1795564800-1795651199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Ангелика Кирхшлагер
DESCRIPTION:Ангелика Кирхшлагер Angelika Kirchschlager (25.11.1965)\, мецосопран\nРодена е в Залцбург и там започва музикалното си обучение с ударни и пиано\, а след това във Виенската академия учи пеене с Вартер Бери. Дебютира във Виенската камерна опера\, а след това в театъра в Грац през 1993 като Оставиан от Кавалерът на розата. През 1991 печели конкурса Белведере\, а след две години е поканена в състава на Виенската държавна опера\, където дебютира като Керубино от „Сватбата на Фигаро“. През 2003 дебютира на фестивала в Залцбург с „Хофманови разкази“ от Офенбах\, а след година и в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Сър Саймън Ратъл представя с нея „Пелиас и Мелизанда“ от Клод Дебюси на Великденския фестивал в Залцбург през 2006 г. Певицата гостува в Миланската Скала\, Ковънт Гардън\, Метрополитен опера\, Парижката Гранд опера\, „Ла Моне“ в Брюксел\, Мюнхен\, Берлин\, както и на най-престижните концертни подиуми – зала Плейел\, Карнеги хол\, Барбикан център\, Уигмор хол. Постоянен гост е на фестивала „Шубертиада“ в Шварценберг. Нейни постоянни партньори са пианистът Хелмут Дойч и певецът Саймън Кинлисайд. \nАнгелика Кирхшлагер е гостуващ професор в Моцартеума\, Залцбург\, както и в университета по изкуствата на Грац. \nНосителка е на Грами за най-добър оперен глас. \nЗа изключителния й принос към Виенската държавна опера австрийското правителство я награди със званието Камерзенгерин през юни 2007 г. През ноември 2009 г. тя е почетен член на Кралската музикална академия в Лондон.\nПрез 2010 спечели „Ехо класик“ за диска си с песни на Шуман в категорията най-добър песенен запис. Има и номинация за наградата „Лорънс Оливие“ за изключителни постижения в операта. \nРепертоар\nВолфганг Амадеус Моцарт – Аний в „Милосърдието на Тит“\, Керубино в „Сватбата на Фигаро“\, Дорабела в „Така правят всички жени“\, Идаманте в „Идоменей“\, Церлина в „Дон Жуан“; \nГеорг Фридрих Хендел – Секст в „Юлий Цезар“\, Ариоданте; \nДжакомо Пучини – Лаурета в „Джани Скики“; \nДжоакино Росини – Розина в „Севилският бръснар“; \nЕнгелберт Хумпердинк – Хензел в „Хензел и Гретел“; \nЖак Офенбах – Никлаус в „Хофманови разкази“; \nЖорж Бизе – Кармен; \nИмре Калман – Валансиен във „Веселата вдовица“; \nЙохан Щраус – Орловски в „Прилепът“; \nКлод Дебюси – Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“; \nКурт Вайл – Джени във „Възход и падение на град Махагони“; \nРихард Щраус – Композиторът в „Ариадна на Наксос“\, Октавиан в „Кавалерът на розата“\, Клерон в „Капричио“; \nХанц Пфицнер – Сцила в „Палестрина“;
URL:https://musicaperpetua.com/event/angelika-kirchschlager/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2026/03/Angelika-Kirchschlager.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261125
DTEND;VALUE=DATE:20261126
DTSTAMP:20251226T094732Z
CREATED:20230522T112249Z
LAST-MODIFIED:20251226T094732Z
UID:4475-1795564800-1795651199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Светослав Обретенов
DESCRIPTION:Светослав Обретенов (25.11.1909 – 15.05.1955)\, композитор\, диригент\nСъздател и първи диригент на Държавния радиохор\, който след смъртта му е преименуван на Българска хорова капела „Светослав Обретенов“. \nТворчество: \nМузикално-сценични произведения:\nОпера: “Грамада” (недовършена)\, либрето Пл. Цонев. \nОперета: “Пълна кофа доказателства” (“Процесът в Пекин”)\, т. Л. Огнянов-Ризор. \nХорово-оркестрови произведения:\nОратория: “Партизани” ­– за солисти\, смесен хор и оркестър\, т. К. Зидаров (1952). \nКантати: “Димитровска родина” за бас\, смесен хор и оркестър\, т. Н. Вълчев (1950);\n“Запей\, наш бащин край“ за смесен хор и четец\, т. Пл. Цонев (1954);\n“Радост иде” за тенор\, смесен хор и оркестър\, т. Пл. Цонев (1955). \nВокално-инструментални сюити: “На прощаване” за солисти\, смесен хор и оркестър\, т. Хр. Ботев;\n“Борба за мир” за солисти\, смесен хор и оркестър\, т. Н. Вълчев (1951). \nПроизведения за симфоничен оркестър: “Балканът пее хайдушка песен” –­ симфонична поема (1942);\n“Георги Димитров” – героична увертюра (1945);\n“Три симфонични танца” (1956);\n“Хороводна тема с вариации” за цигулка и оркестър. \nПроизведения за камерен оркестър: “По хайдушки дири”\, сюита. \nКамерна музика:\nЗа цигулка и пиано: “Приспивна песен”. \nЗа пиано: “Детски албум” (1946);\n“Разходка и игра” (1946);\n“Шест прелюдии” (1955). \nСолови песни: “Има една песен”\, т. Н. Хрелков;\n“Гонитба”\, т. Н. Хрелков;\n“Пищи над мене сив сокол”\, т. Ив. Василев;\n“Росни ми\, росице”\, т. народен;\n“Малкият барабанчик”;\n“Среща”\, т. Мл. Исаев;\n“Песента на граничаря”\, т. Н. Вълчев и др. \nХорови песни:\nЗа смесен хор: “Хайдути”\, т. Хр. Ботев (1928);\n“Виж гръмнат орел”\, т. Н. Хрелков;\n“Червените ескадрони”\, т. Хр. Смирненски;\nИз “Приказно царство”\, т. Хр. Ясенов;\n“Три сестри”\, балада\, т. Н. Хрелков;\n“Горице\, темна усойка”\, т. нар.;\n“Бабина приказка”\, т. П. Яворов;\n“Хайдути”\, т. Ламар;\n“Син ти е\, бабо\, разбойник”\, т. Н. Зидаров;\n“Луд гидия”\, т. П. Славейков;\n“Приспивна песен”\, т. Т. Белчев;\n“Хайдушка невяста”\, т. народен;\n“Кукай\, кукувице”\, т. Н. Хрелков и др. \nЗа детски хор: “Димитровско племе”\, т. Б. Божилов;\n“Бисерна река”\, т. Ас. Босев;\n“Хайдушко кладенче”\, т. Пл. Цонев;\n“Гайдар”\, т. Пл. Цонев и др. \nСборници със солови детски песни: “Детски песни за пение и пиано” (1951);\n“Песнички за най-малките”\, т. Пл. Цонев (1955). \nТеатрална музика: 3 марша към пиесата “Великият план”\, т. Й. Беxер (1933);\n4 песни към съветската пиеса “Чудната сплав”;\n“Песен на С. Перчатник” към съветската пиеса “Чуждото дете”;\n“Песен на гладния младеж” и “Песен на палката” към пиесата “Улица без радост” от И. Хершкович и др. \nИзбрана литература от Светослав Обретенов: \n“Светослав Обретенов. Спомени\, статии\, писма\, материали” (Съст. Д. Зенгинов) (С.\, 1970). \nИзбрана литература за Светослав Обретенов:\nКръстев\, Венелин “Светослав Обретенов” (С.\, 1966).
URL:https://musicaperpetua.com/event/svetoslav-obretenov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/25.10-Svetoslav-Obretenov-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261125
DTEND;VALUE=DATE:20261126
DTSTAMP:20251226T094831Z
CREATED:20230522T204613Z
LAST-MODIFIED:20251226T094831Z
UID:4717-1795564800-1795651199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Георги Спасов
DESCRIPTION:Георги Спасов (25.11.1891 – 17.12.1953)\, композитор\nРоден е в Лом. Като ученик пее в хора на педагогическото училище в родния си град\, ръководен от Ал. Кръстев. След завършване на гимназията работи като учител. По време на Балканската и Първата световна война\, в които участва\, организира войнишки хорове. През 1911 г. посещава частно Пиводовата певческа школа в Прага. През 1921 г. с материална помощ на съгражданите си изучава хармония и контрапункт във Виенската консерватория. След завръщането си в България\, от 1923 г. работи като артист в Софийската народна опера. Същевременно ръководи църковен хор и хора на Военното училище. През 1928 г. напуска операта и става чиновник в Българската народна банка\, при която образува и ръководи хор. След пенсионирането си през 1947 г. се занимава само с музика. Тогава издава сборника си „Бисерни зрънца“\, съдържащ 50 детски песни. \nАвтор на песента „Родина“ – „Високи\, сини планини“\, по тест на Младен Исаев \nТворчество: \nХорово-оркестрови произведения: “Илонка”\, т. Ст. Сивриев\, за солист\, мъжки хор и оркестър (1952 г.) (обр. П. Ступел). \nКамерна музика: “Среща” за глас\, виолончело и пиано (1923 г.). \nХорова музика:\nЗа смесен хор: “Хубава Калина” (1935 г.); “Шар планина” (1936 г.); “Злато моме” (1937 г.); “Песен за овчаря” (1945 г.); “Песен за жътвата” (1948 г.). \nЗа мъжки хор: “Севдалина” (1927 г.); “Хайде\, Тодоро” (1927 г.); “Юнак Димо” (1931 г.); “Ей\, момиче белолико” (1935 г.); “Вито хоро” (1938 г.). \nЗа тригласен хор:“Песен на жътвата”\, т. Ив. Бурин. \nСолови песни: “Кипра мома” (1934 г.); “Ганините очи” (1923 г.); “Люти клетви” (1923 г.); “Млад делия” (1926 г.). \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/georgi-spasov-2/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Georgi-Spasov.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261125
DTEND;VALUE=DATE:20261126
DTSTAMP:20251226T094803Z
CREATED:20230522T204638Z
LAST-MODIFIED:20251226T094803Z
UID:4719-1795564800-1795651199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Вилхелм Кемпф
DESCRIPTION:Вилхелм Кемпф Wilhelm Walter Friedrich Kempff (25.11.1895 – 23.05.1991)\, пианист\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/wilhelm-kempff/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261125
DTEND;VALUE=DATE:20261126
DTSTAMP:20251226T094900Z
CREATED:20230522T204751Z
LAST-MODIFIED:20251226T094900Z
UID:4723-1795564800-1795651199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Жан-Клод Малгоар
DESCRIPTION:Жан-Клод Малгоар Jean-Claude Malgoire (25.11.1940 – 14.04.2018 )\, обоист и диригент
URL:https://musicaperpetua.com/event/jean-claude-malgoire/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261126
DTEND;VALUE=DATE:20261127
DTSTAMP:20260103T165313Z
CREATED:20230522T204843Z
LAST-MODIFIED:20260103T165313Z
UID:4725-1795651200-1795737599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Алексей Милковски
DESCRIPTION:Алексей Милковски (26.11.1925 – 21.10.1967)\, оперен певец\, бас\nРоден е в Габрово. Учи пеене при Петър Райчев и Михаил Попов. Започва кариерата си в хора на Софийската опера\, като получава възможност да изпълни и епизодични роли. През 1949 г. е сред първите солисти на Русенската опера\, където остава до 1953 г.  След това е в състава на Пловдивската опера. Освен в спектакли на операта той участва и в над седемдесет концерта на Държавния симфоничен оркестър в Пловдив. От 1962 до 1967 е в колектива на Софийската опера. Гостува и в други театри в страната. Сред запомнящите се роли е тази на барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини. Според всички Милковски никога не е делил ролите на малки и големи. В „Продадена невеста“ е изпълнявал и ролята на Кецал\, но и на Индианеца\, както и в „Бохеми“\, като е бил и Колин и Шонар. \nУчаства в два филма – „Случаен концерт“ 1960 и „Калоян“ 1963\, „Лабакан“ и „Легенда за любовта“ (съвместни продукции с ЧССР) \nЛауреат е III и IV международни младежки фестивали и лауреат на Димитровска награда през 1952 и 1959. \nЗа него най-ласкаво се изказват колегите му Валентина Александрова\, Лиляна Барева и Руслан Райчев. \nВалентина Александрова\, сопран: „Започна кариерата си в Русенската опера. Той е основател и на Русенската и на Пловдивската опера. Попада във времето\, в което работят най-талантливите наши диригенти – Добрин Петков и Константин Илиев и прави цяла поредица от роли като Дон Паскуале\, Кецал в „Продадена невеста“ – роля за която през 1952 получи „Димитровска награда“. Втората Димитровска награда е през 1958 г. в Пловдив за ролята на Мелничаря в „Русалка“ и отново за Кецал. Неговият талант не беше само природен\, защото още от първите си стъпки на сцената той работи с едни от най-талантливите български режисьори от този период – Драган Кърджиев\, Михаил Хаджимишев\, Петър Райчев. Огромният творчески заряд\, който той носи му дава възможност да изгради от себе си един блестящ певец и артист. След като е бил на фронта се връща ранен и започва да учи право в София. Но се налага да прекъсне и решава да се яви в Софийската опера. Алексей е от Казанлък\, откъдето е и Илия Йосифов. Альоша отива при него и го моли да бъде приет като цигулар в оркестъра. Той е учил цигулка\, но не в музикално училище. Йосифов му предлага да го разпее и така Алексей попада в хора. Започва да се занимава с Петър Райчев и с Михаил Попов. Там има шанс\, заедно с други млади певци като Катя Попова\, Димитър Узунов\, да попадне в оперната студия на Евгений Сакавнин – известно име – режисьор на Болшой театър. Тази възможност се изгради много бързо без да е завършил Консерватория. Още когато е в Русе през 1951 г. става лауреат на световния младежки фестивал в Берлин\, а след това и в Букурещ\, както и на Пражка пролет. За подготовката на певците за тези конкурси ангажимент имат най-големите диригенти. Милковски се готви с Асен Димитров. След конкурса в Букурещ той вече е в Пловдив\, малко след откриването на операта. Аз бях една от изпълнителките на Марженка\, току-що завършила и за нас\, той със своя опит беше образец. От Русе той дойде с готови роли\, които направи и в Пловдив – Кецал\, Дон Паскуале\, Шонар и Колин\, Дон Базилио. Новата му роля беше Гремин – изключителен аристократ на сцената. Той умееше и в най-малката роля да привлече вниманието на публиката. Ще допълня\, че беше ненадминат Осмин в „Отвличане от сарая“\, Фигаро в „Сватбата на Фигаро“. В края на 1955 г. беше поканен с Дон Паскуале в Унгария. Итам му предлагат да си избере още една роля. Беше работил голямата сцена на Кончак за конкурси с диригент. „В нашата постановка той излиза на кон и искам и тук да бъде така“. Във всяка роля беше различен и изработваше всичко до най-дребния детайл – костюм\, грим\, сценично поведение. Останалите му роли бяха Цунига в „Кармен“\, Поп Матей в „Луд гидия“\, Фараон и жрец в „Аида“. Той беше в Пловдивската опера до 1962 г.\, но получи по това време покана и за две постановки в Софийската опера – за Роко във „Фиделио“ и за „Четиримата грубияни“ – бяха заедно с Николай Гаубич\, Никола Христов и Павел Елмазов. Там направи Дон Жуан и делеше ролята с Павел Герджиков. В тази постановка на Добрин Петков участвах и аз като Церлина. Заедно с Лиляна Барева направи „Слугинята господарка“ през 1959 г. Канеха го в чужбина – Русия\, Чехия\, Унгария\, Китай\, а със Софийската опера е пътувал в Италия и Франция. Публиката много обичаше да го слуша на концерти.“ \nЛиляна Барева\, сопран: „Ние\, които сме били негови съвременници си спомняме добре за него. Той работеше в Пловдив и едва след като дойде в Софийската опера. Репетирахме в „Дон Жуан“. Преди това направихме концертно изпълнение на операта „Слугинята господарка“ от Перголези с оркестъра на Радиото и диригента Асен Найденов. Той беше прекрасен музикант\, но ще подчертая\, че беше изключителен актьор. Всяка роля\, която пресъздаваше беше запомняща се. Имаше голямо сценично присъствие. Носеше в себе си един аристократизъм. И самото му излъчване беше такова. Освен това извън сцената беше прекрасен колега\, кавалер. Беше и бохем и беше душата на компанията. В „Травиата“\, където най-често сме пели беше незабравим барон Дюфол. И това беше така\, защото беше актьор. Той знаеше какво прави и не беше само певец. За жалост малко съм се срещала с него.“ \nРуслан Райчев\, диригент: „Трудно е да се говори за Алексей Милковски\, за такава колоритна личност като него. Ние много работихме\, а и бяхме неразделни и в професията и в живота. Преди всичко\, както се казва беше мъжко момче\, фантастичен човек\, с огромно сърце\, кавалер. Раздаваше се. Викахме му Рицар. Беше обичан от колегите си\, обичан от диригентите и режисьорите. Не бих казал\, че имаше кой знае какви гласови данни. Беше висок бас. Но първо той беше изключителен музикант. Водеше много добре гласа си и беше изключителен актьор. В сценичното му присъствие имаше обаяние и всеки чувстваше\, когато той е на сцената. В характерните роли беше импровизатор. Дирижирал съм го в „Продадена невеста“\, „Дон Паскуале“\, „Севилският бръснар“. Във всеки спектакъл импровизираше и измисляше нови неща. Той беше толкова музикален и музикант\, че дори в Пловдив\, където сме работили\, дирижираше образователни концерти с държавния симфоничен оркестър. Изнасяли сме рецитали\, концерти с песни на Глинка\, Чайковски\, Мусоргски. Един от шедьоврите бяха „Песни и танци на смъртта“\, както и „В детската стая“ от Мусоргски. Дирижирал съм го в Пловдив\, и в Русе\, после дойде в Софийската опера. Остави незабравим образ в „Четиримата грубияни“\, както и на Гремин. От един типичен комичен образ отиваше в превъзходен княз Гремин. За него нямаше определено амплоа. Бих го нарекъл “basso nobile”. Той израсна в хора на Софийската опера. Когато почина нашето оперно изкуство изгуби един от стълбовете си\, а аз един от най-близките си приятели. Неговият първи и единствен учител по пеене беше нашия изключителен бас Михаил Попов\, а винаги е твърдял\, че много дължи и на моя баща Петър Райчев\, като режисьор и в Русе и в Пловдив. В първата постановка на Русенската опера „Травиата“ той беше Баронът и твърдя\, че и до днес не е имало такъв изпълнител на тази роля.“ \nРепертоар: \nАлександър Даргомижски – Мелничарят в „Русалка“; \nБедржих Сметана – Кецал\, директор на цирка в „Продадена невеста“; \nВолфганг Амадеус Моцарт – Осмин в „Отвличане от сарая“\, Зарастро във „Вълшебната флейта“\, Фигаро в „Светбата на Фигаро“; \nГаетано Доницети – Дон Паскуале; \nДжакомо Пучини – Колин в „Бохеми“; \nДжоакино Росини – д-р Бартоло\, Дон Базилио\, офицер в „Севилският бръснар“; \nЖак Офенбах – Шлемел в „Хофманови разкази“\, Калхас в „Хубавата Елена“; \nЛудвиг ван Бетовен – Роко във „Фиделио“; \nОйген Д’Албер – Томасо във Гремин в „Евгений Онегин“;
URL:https://musicaperpetua.com/event/aleksey-milkovski/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Aleksey-Milkovski.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261127
DTEND;VALUE=DATE:20261128
DTSTAMP:20251226T083000Z
CREATED:20230522T204927Z
LAST-MODIFIED:20251226T083000Z
UID:4727-1795737600-1795823999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Александрина Милчева
DESCRIPTION:Александрина Милчева (27.11.1934)\, оперна певица\, мецосопран\nНаучи повече\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/aleksandrina-milcheva/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/АлександринаМилчева-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261127
DTEND;VALUE=DATE:20261128
DTSTAMP:20251226T082717Z
CREATED:20230522T205002Z
LAST-MODIFIED:20251226T082717Z
UID:4729-1795737600-1795823999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Русенската опера
DESCRIPTION:27.11.1949 – Първи спектакъл на Русенската опера\n„Травиата” от Джузепе Верди\, диригент Константин Илиев\, режисьор Драган Кърджиев\, художник Асен Попов \nНа 27.11.2024 г. Русенската опера представя същия спектакъл с диригент Владимир Бошнаков\, режисьор Нина Найденова\, сценография и костюми Николина Костова-Богданова. Участват Даниела Караиванова\, Рейналдо Дроз\, Александър Крунев и др. \nВъв връзка с юбилея Министерство на транспорта и съобщенията\, официално пусна в употреба издание на тема „75 години от основаването на Държавна опера – Русе” – една пощенска марка и специален пощенски печат.
URL:https://musicaperpetua.com/event/opera-ruse/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Opera-Ruse.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261127
DTEND;VALUE=DATE:20261128
DTSTAMP:20260317T044310Z
CREATED:20260317T044310Z
LAST-MODIFIED:20260317T044310Z
UID:20376-1795737600-1795823999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Хилари Хан
DESCRIPTION:Хилари Хан Hilary Hahn (27.11.1979)\, цигуларка
URL:https://musicaperpetua.com/event/hilary-hahn/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2026/03/Hilary-Hahn.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261128
DTEND;VALUE=DATE:20261129
DTSTAMP:20260305T024159Z
CREATED:20230522T205032Z
LAST-MODIFIED:20260305T024159Z
UID:4731-1795824000-1795910399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Жан Батист Люли
DESCRIPTION:Жан Батист Люли Jean-Baptiste Lully (28.11.1633 – 22.03.1687)\, композитор\nАвтор на музика сакра\, опери\, дворцови балети\, музика към пиеси на Молиер. \nОпери: „Алчеста“ (1674)\, „Тезей“ (1675)\, „Амадис“ (1684)\, „Армида“ (1686)\, „Ацис и Галатея“ (1686) и др.
URL:https://musicaperpetua.com/event/jean-baptiste-lully/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Jean-Baptiste-Lully.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261129
DTEND;VALUE=DATE:20261130
DTSTAMP:20251226T095032Z
CREATED:20230522T205116Z
LAST-MODIFIED:20251226T095032Z
UID:4733-1795910400-1795996799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Гаетано Доницети
DESCRIPTION:Гаетано Доницети Gaetano Donizetti (29.11.1797 – 8.04.1848)\, композитор\nАвтор е на над седемдесет опери\, които създава между 1816 и 1845: \n„Пигмалион“\, „Олимпиада“\, „Гнивът на Ахил“\, „Енрико Бургонски“\, „Една лудост“\, „Малките виртуозни амбулантни търговци“\, „Дърводелецът от Ливония или Петър Велики\, цар на Русия“\, „Сватбата във вилата“\, „Зораида от Гранада“\, „Циганката“\, „Анонимното писмо“\, „Киара и Серафина“\, „Алфред Велики“\, „Успешната измама“\, „Дон Грегорио“\, „Емилия от Ливърпул“\, „Алахор в Гранада“\, „Елвида“\, „Габриела ди Вержи“\, Оливио и Паскуале“\, „Осем месеца и два часа“\, „Кметът на Саардам“\,“Театрални удобства“\, „Изгнание в рим“\, „Ливърпулският ермитаж“\, „Алина\, кралицата на Голконда“\, Джани от Кале“\, „Парият“\, „Четвъртък заговезни“\, „Елизабет в замъка Кенилуърт“\, „Лудите по умисъл“\, „Всемирният потоп“\, „Имелда де Ламбертаци“\, „Анна Болейн“\, „Джани от Париж“\, „Вива ла Мама!“\, „Франческа ди Фоа“\, „Романистката и мъжът в черно“\, „Фауста“\, „Уго\, граф на Париж“\, „Любовен Еликсир“\, „Санча ди Кастиля“\, „Разгневеният на остров Сан Доминго“\, „Паризина“\, „Торквато Тасо“\, „Лукреция Борджия“\, „Всемирният потоп“\, „Английската Розмонда“\, „Мария Стюарт“\, „Джема ди Вержи“\,“Марино Фалиеро“\, „Лучия ди Ламермур“\, „Белизарий“\, „Звънчето“\, „Бетли“\, „Обсадата на Кале“\, „Пиа де Толомеи“\, „Роберто Деверьо“\, „Мария де Руденц“\, „Габриела ди Верджи“\, „Полиевкт“\, „Херцогът на Алба“\, „Мъчениците“\, „Дъщерята на полка“\, „Фаворитката“\, „Аделиа“\, „Рита“\, „Мария Падила“\, „Линда ди Шамуни“\, „Катерина Корнаро“\, „Мария ди Роан“\, „Дон Паскуале“\, „Дом Себастиан\, крал на Португалия“\, „Херцогът на Алба“\, както и симфонии\, инструментални концерти\, камерни творби\, пиеси за пиано. \nВ родния му град Бергамо има ежегоден фестивал\, на който се представят негови опери. \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/gaetano-donizetti/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Gaetano-Donizetti.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261129
DTEND;VALUE=DATE:20261130
DTSTAMP:20251226T095104Z
CREATED:20251129T122423Z
LAST-MODIFIED:20251226T095104Z
UID:19112-1795910400-1795996799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Нона Кръстникова
DESCRIPTION:Нона Кръстникова (29.11.1980)\, оперна певица\, сопран\nЗавършва оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова в НМА „Панчо Владигеров“ и до момента работи с нея като вокален педагог. Специализирала е като стипендиант в Модена\, Италия\, при Райна Кабаиванска и в оперното студио в Грац\, Австрия. Участвала е в майсторски класове на Ана Томова Синтова (2011\, 2014\, 2015)\, Кири те Канава и Федерика фон Щаде (2008)\, за немска песен при проф. Хартмут Нол и др. \nПечели трета награда на Международния конкурса  “Mirabent I Magrans” (2014\, Барселона); на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ същата година\, Гранд при на „Короната на Търново“  и трета награда на Международния конкурс за песенни дуа „Eлза Респиги“ във Верона\, Италия. \nНона Кръстникова е щатен солист на Опера Бургас с богат репертоар. \nОт 2011 година сформира дуо „Колаж“ с пианиста Мария Русева. През октомври 2015 г. дуо „Колаж“ печели трета награда на конкурса за песенни дуа “Елза Респиги” във Верона\, Италия. \nРепертоар:\nВолфганг Амадеус Моцарт – Графинята в „Сватбата на Фигаро\, дона Елвира в „Дон Жуан“ и Фиордилиджи в „Така правят всички жени“; \nДжакомо Пучини – Мими в “Бохеми“\, Тоска и Мадам Бътерфлай; \nДжузепе Верди – Амелия в „Бал с маски“; \nЖорж Бизе – Микаела в „Кармен“;
URL:https://musicaperpetua.com/event/nona-krastnikova/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/11/Nona-Krastnikova.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261130
DTEND;VALUE=DATE:20261201
DTSTAMP:20251226T095203Z
CREATED:20230522T205153Z
LAST-MODIFIED:20251226T095203Z
UID:4735-1795996800-1796083199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Раду Лупу
DESCRIPTION:Раду Лупу Radu Lupu (30.11.1945 – 17.04.2022)\, пианист\nИма концерт в България на 13.10.1979 като солист на оркестър „Симфониета“ на БНР с диригент Емил Чакъров\, изпълнявайки първия клавирен концерт на Бетовен. \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/radu-lupu/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261130
DTEND;VALUE=DATE:20261201
DTSTAMP:20251226T095133Z
CREATED:20230522T205221Z
LAST-MODIFIED:20251226T095133Z
UID:4737-1795996800-1796083199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Георги Петков
DESCRIPTION:Георги Петков (30.11.1957)\, оперен певец\, баритон\nЗавършва пеене в Музикалната академия. Специализира в академията на Борис Христов в Рим. Като студент участва в спектакли на Учебния оперен театър. \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/georgi-petkov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Georgi-Petkov.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261130
DTEND;VALUE=DATE:20261201
DTSTAMP:20260305T031006Z
CREATED:20230522T205248Z
LAST-MODIFIED:20260305T031006Z
UID:4739-1795996800-1796083199@musicaperpetua.com
SUMMARY:"Сид" от Жюл Масне
DESCRIPTION:„Сид“ Le Cid от Жюл Масне\n30.11.1885 – Премиера на операта в Париж
URL:https://musicaperpetua.com/event/le-cid/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261201
DTEND;VALUE=DATE:20261202
DTSTAMP:20251226T081236Z
CREATED:20230522T205619Z
LAST-MODIFIED:20251226T081236Z
UID:4741-1796083200-1796169599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Петко Стайнов
DESCRIPTION:Петко Стайнов (1.12.1896 – 25.06.1977)\, композитор\nРоден е в Казанлък. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” през 1933 г. и негов председател до 1944 г. \nНа 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София\, където учи флейта при Димитър Хаджигеоргиев и Никола Стефанов\, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 г. продължава обучението си по пиано при проф. Андрей Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на Михаил Шекерджиев и Никола Стефанов. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език\, с който си служи през целия живот. След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък\, организира и дирижира хор\, изявява се като пианист\, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке\, в частната консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21 г.) и в Дрезденската консерватория\, където следва композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх. Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист. \nПрез 1924 г. се завръща отново в Казанлък\, където създава самодеен оперетен театър\, става член на Дружеството на българските слепи\, по-късно Съюз на слепите в България\, концертира като пианист в родния си град и в страната\, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър\, които сам дирижира. \nПрез 1927 г. се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941 г.). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944 г.). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­-48 г.); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука\, изкуство и култура (от 1946 г.); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 г. до смъртта си). \nТворчество: \nПроизведения за симфоничен оркестър:\nСимфонии: \nСимфония №1 (1945 г.);\nСимфония №2 (1949 г.). \nСимфонични сюити: \n“Тракийски танци” (1925 г.);\n“Приказка” (1930 г.). \nСимфонични поеми:\n“Легенда” (1927 г.);\n“Тракия” (1937 г.). \n“Балкан” –­ концертна увертюра (1936 г.);\nСимфонично скерцо (1938 г.);\nМладежка концертна увертюра (1953 г.). \nХорови песни:\nЗа смесен хор: \n“Тръгнала Лиляна” ­– китка (1915 г.);\n“Сън сънувах” за соло тенор и смесен хор\, т. П. Яворов (1919 г.);\n“Пусти\, Димо”\, “Де бре\, Димо”\, “Засвири\, Димо”\, т. К. Христов (1928 г.);\n“Изгреяло ясно слънце” (1930 г.);\n“Две коледарски песни” (1930 г.);\n“Родино”\, т. Ст. Поптонев (1957 г.);\n“Моята Родина”\, т. И. Бонев (1961 г.). \nБалади:\n“Урвич”\, т. Н. Ракитин (1934 г.);\n„Буйна Вита” (“Момини жалби)\, т. Тр. Кунев (1936 г.);\n“Кум Герман”\, т. Д. Панталеев (1953 г.)\n“Другарят Антон”\, т. И. Радоев (1954 г.). \nЗа мъжки хор: \n“Тайната на Струма”\, т. Т. Траянов (1932 г.) – ­балада;\n„Конници”\, т. Н. Фурнаджиев (1933 г.);\nСто двадесет души\, т. П. П. Славейков (1934 г.). \nЗа женски хор: \n“Ела се вие\, превива”\, т. Тр. Кунев (1931 г.);\n“Три пътеки”\, т. П. Лаловски (1961 г.). \nЗа детски хор: \n“Коледарско хоро” (1929 г.). \nИзбрана литература от/за Петко Стайнов:\n“Петко Стайнов за българската музикална култура” (С.\, 1967). \nКръстев\, Венелин. “Петко Стайнов” (С.\, 1957). \n  \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/petko-staynov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/0112-Petko-Staynov-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261201
DTEND;VALUE=DATE:20261202
DTSTAMP:20251226T081343Z
CREATED:20230522T205644Z
LAST-MODIFIED:20251226T081343Z
UID:4743-1796083200-1796169599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Лилчо Борисов
DESCRIPTION:Лилчо Борисов (1.12.1925 – 14.03.1996)\, кларинетист\, композитор\nЗавършва Консерваторията “Джузепе Верди” в Милано\, Италия (1952 г.) с кларинет при А. Джампиери и композиция при Д. Ф. Гедини. Две години свири като кларнетист в оркестъра на Миланската скала. След завръщането си е асистент на проф. Ст. Стоянов в БДК (дн. ДМА “П. Владигеров”) (1952-­54 г.); солист-кларнетист в Софийската опера (1952­-1961 г.) и Софийската филхармония (1961­-1984 г.). Участва в различни камерни състави. \nТворчество: \nПроизведения за симфоничен оркестър:\n“Симфоничен прелюд” (1982 г.);\n“Прелюд концертанте” (1984 г.). \nКонцерти за: \nКонцерт за цигулка и оркестър (1971 г.);\nКонцерт за симфоничен оркестър и ударни инструменти (1977 г.);\nКонцерт за две пиана и оркесътр (1980 г.);\nКонцерт за виолончело и оркестър (1984 г.). \nПроизведения за камерен оркестър:\n“Скерцо” за кларинет и камерен оркестър (1966 г.). \nПроизвесения за духов оркестър:\nКонцерт за духов оркестър и контрабаси “Софийски сцени” (1977 г.);\n“Концертино капричиозо” за алт\, саксофон и духов оркестър (1984 г.). \n“Фантазия и фуга”; “Марш в сол”; “Импровизация”. \nПроизведения за джазов оркестър:\nСкерцо. \nКамерна музика:\nСекстет за 2 кларинета\, 2 фагота и 2 валдхорни;\n“Космически сцени” –­ квартет за флейта\, обой\, кларинет и пиано (1960 г.);\nТрио за кларинет\, фагот и пиано;\nСоната за цигулка и пиано (1965 г.);\nПарафрази за флейта и пиано (1979 г.);\nИнтермецо за обой и пиано (1980 г.). \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/lilcho-borisov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/0112-Lilcho-Borisov-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251212T163227Z
CREATED:20251212T163142Z
LAST-MODIFIED:20251212T163227Z
UID:19256-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Алек Аведисян
DESCRIPTION:Алек Аведисян Alec Avedisyan (2.12)\, оперен певец\, баритон
URL:https://musicaperpetua.com/event/%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%ba-%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%81%d1%8f%d0%bd/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/12/Alec-Avedisian.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251226T090738Z
CREATED:20230522T205741Z
LAST-MODIFIED:20251226T090738Z
UID:4745-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:сър Джон Барбироли
DESCRIPTION:сър Джон Барбироли Sir John Barbirolli (2.12.1899 – 29.07.1970)\, диригент\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/john-barbirolli/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251226T090809Z
CREATED:20230522T205811Z
LAST-MODIFIED:20251226T090809Z
UID:4747-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Недялка Симеонова
DESCRIPTION:Недялка Симеонова (1901 – 14.03.1959)\, цигуларка\nПървата българска цигуларка свирила в Карнеги хол. \nЗапочва с уроци по цигулка при баща си Димитър Симеонов – самоук музикант\, тромпетист и цигулар. Първият й самостоятелен концерт е в родния й град. На 13 години има много концерти с САЩ\, където я определят като дете-чудо. Образованието си получава в Дрезденската музикална академия при Густав Хавеман. След това отново концертира в щатите\, но и учи при Леополд Ауербах. В началото на 20-те години на миналия век тя концертира в целия свят. \nПрез 1946 започва да преподава в Софийската музикална академия. Умира в Париж едва на 58 години. \nРодена е в Хасково\, където от 1972 г. се провежда фестивал и конкурс на нейно име. \nСвири на италианска цигулка „Галиано“ подарена и от български филантроп.
URL:https://musicaperpetua.com/event/nedialka-simeonova/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/0212-Nedialka-Simeonova-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251226T090840Z
CREATED:20230522T205839Z
LAST-MODIFIED:20251226T090840Z
UID:4749-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Мария Калас
DESCRIPTION:Мария Калас Maria Anna Cecilia Sophia Kalogeropoulos (2.12.1923 – 16.09.1977)\, оперна певица\, сопран\nНаучи повече
URL:https://musicaperpetua.com/event/maria-callas/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/06/Каласпубликации-minДА.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251226T090929Z
CREATED:20230522T205906Z
LAST-MODIFIED:20251226T090929Z
UID:4751-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Ирина Архипова
DESCRIPTION:Ирина Архипова (2.12.1925 – 11.02.2010)\, оперна певица\, мецосопран\nДебютира като Кармен в Болшой театър\, а тази партия остава знакова за репертоара й. Там е солистка от 1956 до 1988 г. След това остава като главен вокален консултант. \nИма голям концертен репертоар с над 800 произведения. След 1990 г. организира цикъл от концерти „Антология на руския романс“. \nЗавършва Московската консерватория\, а от 1976 г. преподава. Има много майсторски класове в Русия и на различни места в чужбина. \nНосителка е на много национални награди. \nРепертоар:\nАлександър Даргомижски – Лаура в „“Каменният гост“; \nДжузепе Верди – Амнерис в „Аида“\, Еболи в „Дон Карлос“\, Азучена в „Трубадур“\, Улрика в „Бал с маски“\, Мег Пейдж във „Фалстаф“; \nЖорж Бизе – Кармен; \nЖюл Масне – Шарлота във „Вертер“; \nМодест Мусоргски – Марина в „Борис Годунов“\, Марфа в „Хованщина“; \nНиколай Римски-Корсаков – Любаша в „Царска годеница“\, Любава в „Садко“\, Пролетта в „Снежанка“; \nПиетро Маскани – Сантуца в „Селска чест“; \nПьотр Илич Чайковски – Филипевна в „Евгений Онегин“\, Жана д`Арк в „Орлеанската дева“\, Графинята в „Дама Пика“\, Любов в „Мазепа“\, Принцеса Романовна в „Чародейката“; \nРихард Вагнер – Фрика в „Рейнско злато“; \nСергей Прокофиев – Елен във „Война и мир“\, Клавдия Михайловна в „Повест за истинския човек“; \nТихон Хренников – Ниловна в „Майка“;
URL:https://musicaperpetua.com/event/irina-arhipova/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Irina-Arkhipova.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251226T091112Z
CREATED:20230522T205941Z
LAST-MODIFIED:20251226T091112Z
UID:4753-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:"Самсон и Далила" от Камий Сен-Санс
DESCRIPTION:„Самсон и Далила“ Samson et Dalila от Камий Сен-Санс\n2.12.1877 – Премиера на операта във Ваймар с диригент Едуард Ласен на немски език. Сен-Санс създава ролята на Далила за мецосопрана Полин Виардо.
URL:https://musicaperpetua.com/event/samson-et-dalila/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Samson-at-Dalila.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251215T141238Z
CREATED:20251215T134448Z
LAST-MODIFIED:20251215T141238Z
UID:19300-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Елена Филипова
DESCRIPTION:Елена Филипова (2.12)\, оперна певица\, сопран
URL:https://musicaperpetua.com/event/%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b0/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/12/Elena-Filipova.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261202
DTEND;VALUE=DATE:20261203
DTSTAMP:20251215T141323Z
CREATED:20251215T140227Z
LAST-MODIFIED:20251215T141323Z
UID:19308-1796169600-1796255999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Георги Димитров-Жожо
DESCRIPTION:Георги Димитров-Жожо (2.12)\, китарист
URL:https://musicaperpetua.com/event/georgi-dimitrov-jojo/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/12/Georgi-Domitrov-Jojo.jpg
END:VEVENT
END:VCALENDAR