BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//Musicaperpetua - ECPv6.17.3//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-WR-CALNAME:Musicaperpetua
X-ORIGINAL-URL:https://musicaperpetua.com
X-WR-CALDESC:Събития за Musicaperpetua
REFRESH-INTERVAL;VALUE=DURATION:PT1H
X-Robots-Tag:noindex
X-PUBLISHED-TTL:PT1H
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:UTC
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0000
TZOFFSETTO:+0000
TZNAME:UTC
DTSTART:20250101T000000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Sofia
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20250330T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20251026T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20260329T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20261025T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20270328T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20271031T010000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261003
DTEND;VALUE=DATE:20261004
DTSTAMP:20251226T052147Z
CREATED:20230522T035423Z
LAST-MODIFIED:20251226T052147Z
UID:4317-1790985600-1791071999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Руджеро Раймонди
DESCRIPTION:Руджеро Раймонди Ruggero Raimondi (3.10.1941)\, оперен певец\, бас-баритон\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/ruggero-raimondi/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261002
DTEND;VALUE=DATE:20261003
DTSTAMP:20251226T052547Z
CREATED:20230521T200545Z
LAST-MODIFIED:20251226T052547Z
UID:4304-1790899200-1790985599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Стинг
DESCRIPTION:Стинг Sting (2.10.1951)\, певец
URL:https://musicaperpetua.com/event/sting/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261002
DTEND;VALUE=DATE:20261003
DTSTAMP:20251226T052437Z
CREATED:20230521T200426Z
LAST-MODIFIED:20251226T052437Z
UID:4302-1790899200-1790985599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Тон Коопман
DESCRIPTION:Тон Коопман Antonius Gerhardus Michael Koopman (2.10.1944)\, диригент\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/ton-koopman/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261002
DTEND;VALUE=DATE:20261003
DTSTAMP:20251226T052358Z
CREATED:20230521T200353Z
LAST-MODIFIED:20251226T052358Z
UID:4300-1790899200-1790985599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Мишел Пласон
DESCRIPTION:Мишел Пласон Michel Plasson (2.10.1933)\, диригент\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/michel-plasson/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261002
DTEND;VALUE=DATE:20261003
DTSTAMP:20251123T102551Z
CREATED:20230521T200154Z
LAST-MODIFIED:20251123T102551Z
UID:4298-1790899200-1790985599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Димитър Христов
DESCRIPTION:Димитър Христов (2.10.1933 – 25.02.2017)\, композитор\nТворчeство \nМузикално-сценични произведения:\nОпери: \n„Игра” (поставена 1978 г.\, Варна);\n„Златната рибка” – камерна опера (премиера 1983 г.\, Камерна опера Благоевград). \nПроизведения за симфоничен оркестър:\nСимфонии: \nСимфония в две части №1 (1958 г.);\nСимфония №2 (1964 г.);\nСимфония №3 (1968 г.);\nСимфонична поема (1957 г.);\nАрия за малък симфоничен оркестър (за струнен оркестър) (1959 г.);\nУвертюра (1960 г.);\nСимфонични епизоди (1962 г.);\nКонцертни миниатюри (1970 г.);\nУвертюра с фанфари (1973 г.);\n„Почти фантазия игра” (1981 г.);\n„Игра с виолончели” (1983 г.);\n„Перпетуи мобили ин пианисими” (1986 г.);\n„Групи-трупи с малки сола на диригента” (1987 г.);\n„Тихо адажио” (1988 г.);\n„Кантилена върху два тона” (1989 г.);\n„Карусел на страданието” (1990 г.);\n„Сриване в безмълвието” (1991 г.);\n„Нагоре високо търся те” (1993 г.);\n„Струи\, изтича” (1993 г.);\n„Въздигам се в хаоса” (1994 г.);\n“Открехвам я\, надзърни” (1995 г.);\n„Там\, горе\, сияе…” (1997 г.);\n„Било е предсказано” (1999 г.);\n„Тук е толкова тихо” (2000 г.);\n„Трептящи\, изгарящи” (без духови инструменти) (2004 г.);\n„Развълнувано нагоре” – за пиано и оркестър (2005 г.);\n„Блуждаеща токата” – за пиано и оркестър (2007 г.);\n„Просветва – надига се” (2010 г.). \nКонцерти:\nКонцерт за цигулка и оркестър № 1 (1965 г.);\nКонцерт за цигулка и оркестър № 2 и № 3 (1996 г.);\nКонцерт за виолончело и оркестър (1969 г.);\nКонцерт за пиано и оркестър №1 (1955 г.);\nКонцерт №2 (за пиано и най-голям духов симфоничен оркестър) (версия за по-малък оркестров ансамбъл) (1982 г.);\nКонцерт № 3 „Ангел в небето” (1991 г.);\nКонцерт за три малки барабанчета и пет инструмента (1967 г.);\nТроен концерт за пиано\, цигулка\, виолончело и оркестър (2009 г.). \nЗа струнен оркестър: \nСимфониета (1956 г.);\nКамерна сюита за 2 пиколи\, 13 струнни\, ударни и пиано (1966 г.);\nКонцертни миниатюри (1970 г.);\n„Отнесени от вятъра” (1991 г.);\n„Чакай своите пицикати!” (1994 г.);\n„Студено и топло” (2001 г.);\nКонцертни вариации върху темата „Ероика” на Бетовен за пиано и струнен оркестър (2002 г.);\n„Свеждам чело” за виолончело соло и струнни (2002 г.). \nКамерна музика:\nДва танца за тромпет и пиано (1960 г.);\n„Три канона за три цигулки\, съпровождани от три инструмента\, които свирят върху три тона” (1981 г.);\n„Сюита в 3/4 и без тути на 12-те (8-те) инструмента” (1983 г.);\n„Книга за прибавящи се 12 виолончели” (1988 г.);\n„Шествия почти без диригент” за флейта\, кларинет\, цигулка\, виолончело\, пиано и диригент (1988 г.);\n„Януари” за 4 рецитатори и изпълнители на ударни инструменти по Й. Радичков (1989 г.); „Капят\, капят\, изкапват…” за духов квинтет (флейта\, обой\, кларинет\, фагот\, корна) (1993 г.);\n„Искам блаженството твое” за флейта\, цигулка и виолончело (1993 г.);\n„Тъжни джувки” за две цигулки (или цигулка и виола) (1995 г.);\n“Тихо свети и радва” за кларинет и ударни (2001 г.);\n„Разтърсващо нататък” за виолончело и арфа (2001 г.);\nСоната за флейта и пиано (2005 г.);\n„Красиво по 2” за флейта и арфа (2006 г.);\nСоната за флейта и пиано (2007 г.);\n„Реминисценции от нощта” върху материал от собствени ноктюрни за пиано (2013 г.). \nКвартети: \nКвартет за медни инструменти (1954 г.);\nКонцертни миниатюри за струнен квартет (1970 г.);\nСтрунен квартет (1970 г.);\n„Дай ми утеха!” за флейта\, виола\, арфа и чембало („Концертни миниатюри”) (1993 г.); Квартет за флейта\, виола\, арфа и чембало (1972 г.);\n„Контрабас тръгва към небето” за цигулка\, виола\, фагот и контрабас (1993 г.). \nТрио: \n„Искам блаженството твое” за флейта\, цигулка и виолончело (1993 г.);\nКлавирно трио №1 за цигулка\, виолончело и пиано (2014 г.);\nКлавирно трио №2 за цигулка\, виолончело и пиано (2016 г.). \nЗа виолончело и пиано: \nСоната (1953 г.);\n„Ричеркари” (1986 г.);\n„Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото” за виолончело и пиано дясна ръка (1992 г.). \nЗа соло виолончело: \nСоната (1965 г.);\n„Размишления за едно самотно виолончело” (1991 г.) \n24 Етюди за арфа: (2002-2007 г.). \nЗа пиано: \nДве импровизации (1957 г.); \nСонати за пиано: №1 (1962 г.)\, №2\, 3\, 4 (1974 г.)\, №5\, 6 (1992 г.)\, №7\, 8 (1994 г.)\, №9\, 10\, 11 (1997 г.)\, №12 (1998 г.)\, №13 (2000 г.)\, №14 (2001 г.)\, №15 (2002 г.)\, №16 (2003 г.)\, № 17\, 18 (2004 г.)\, № 19\, 20 (2005 г.)\, № 21\, 22 (2006 г.)\, № 23\, 24 (2007 г.)\, № 25\, 26 (2008 г.)\, № 27 (2009 г.)\, № 28\, 29\, 30 (2010 г.)\, № 31\, 32 (2011 г.); \nКонцертни миниатюри за соло пиано (1970 г.);\n„Танго за вас\, приятели” (1984 г.);\n„Шакона” за соло пиано (1984 г.);\n„Токата на задушница” (1992 г.);\n„Качулки след страшния дъжд” – 7 пиеси (1992 г.);\nНоктюрни №1 – №12 (2011-2012 г.);\nЧетири балади (2015 г.). \nЗа клавирни ансамбли: \n„Добре дошли при нас” за 2 пиана на 8 ръце (1983 г.);\n„Скитам се там” за пиано на 4 ръце (1998 г.);\n„Потъвам\, въздигам се” за пиано на 6 ръце (1998 г.);\nСоната за 2 пиана на 4 ръце (1999 г.);\n„Ужасната инсталация” за 1 пианист и трима помощници (1999 г.);\n„Няма нищо иронично” за 7 леви ръце на 1 пиано (2000 г.). \nВокална музика:\n3 песни за бас и пиано\, т. Н. Вапцаров (1961 г.);\nI и II цикъл песни за сопран и пиано\, т. П. П. Славейков (1981 г.);\nЦикъл от 4 песни за сопран и пиано по т. на П. Яворов (1985 г.);\n„Три рецитации с пеене” за баритон и пиано\, т. П. Яворов (1992 г.);\n„Пасха” – 9 песни за сопран по текст на Кирил Христов (2003 г.). \nХорова музика:\n„Книга за хор” 21 акапелни канона върху народни текстове за тригласен женски хор (1982 г.);\n„3 песни „Едва\, едва театрализирани” (акапела) (1982 г.). \nИзбрана литература от проф. д-р Димитър Христов:\n„Полифония” (съавт. З. Манолов) (С.\, 1965); \n„Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР\, Франция\, Холандия\, САЩ.” (С.\, 1966); „Композиционни идеи във фугите на „Добре темперирано пиано” на Й. С. Бах” (С.\, 1968); \n„Хипотеза за полифоничния строеж” (С.\, 1970); \n„Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика” (С.\, 1975); „Към теоретичните основи на мелодиката”: Т.1. \n“Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия” (С.\, 1973)\, Т.2. „Опит за класификация на мелодическите прояви” (С.\, 1982)\, Т.3. \n„Опит за обяснение на мелодичния феномен” (С.\, 1988); \n„Учебник по полифония” (съавт. А. Ангелов) (С.\, 2001); \n„Фундаментални предпоставки за композиторското въображение” (2009). \nИзбрана литература за проф. д-р Димитър Христов:\nЛалова\, Капка. „Литературно-театрални и музикално-драматургични аспекти на игровото. (Върху опита на операта „Игра” на Димитър Христов.)” (С.\, 2002);\nЧокоева-Ангелова\, Биляна. „Монологичност във виолончеловото творчество на Димитър Христов (полифонични трансформации на строежите)”;\nКарапетров\, Константин. „Трагикът и неговият ад. Поглед върху Димитър Христов” (С.\, 2007)\nНеделчева\, Ганка. „Ноктюрните за пиано от Димитър Христов в българския и световния опит” (Интерпретационна многозначност на технологичните паралели с ноктюрните на Шопен)\, С.\, 2015\nНеделчева\, Ганка. „12-те лица на нощта в ноктюрните за пиано от Димитър Христов” (Една възможна изпълнителска визия)\, С.\, .2015
URL:https://musicaperpetua.com/event/dimitar-hristov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Димитър-Христов-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261001
DTEND;VALUE=DATE:20261002
DTSTAMP:20251226T053035Z
CREATED:20230521T200116Z
LAST-MODIFIED:20251226T053035Z
UID:4295-1790812800-1790899199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Джули Ендрюс
DESCRIPTION:Джули Ендрюс Dame Julie Andrews (1.10.1935)\, актриса и певица
URL:https://musicaperpetua.com/event/julie-andrews/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261001
DTEND;VALUE=DATE:20261002
DTSTAMP:20251226T052847Z
CREATED:20230521T200037Z
LAST-MODIFIED:20251226T052847Z
UID:4293-1790812800-1790899199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Владимир Хоровиц
DESCRIPTION:Владимир Хоровиц (1.10.1904 – 4.11.1989)\, пианист\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/vladimir-horovitz/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261001
DTEND;VALUE=DATE:20261002
DTSTAMP:20260302T052926Z
CREATED:20230521T200002Z
LAST-MODIFIED:20260302T052926Z
UID:4291-1790812800-1790899199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Алесандро Страдела
DESCRIPTION:Алесандро Страдела Antonio Alessandro Boncompagno Stradella (1.10.1644 – 25.02.1643)\, композитор\nАвтор на опери\, оратории\, мадригали\, инструментална музика \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/alessandro-stradella/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Alessandro-Stradella.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260930
DTEND;VALUE=DATE:20261001
DTSTAMP:20251123T100838Z
CREATED:20230520T200831Z
LAST-MODIFIED:20251123T100838Z
UID:4254-1790726400-1790812799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Бистра Манахилова
DESCRIPTION:Бистра Манахилова (30.09.1946)\, оперна певица\, сопран\nДебютира в Пловдивската опера като Памина от „Вълшебната флейта“ през 1973. \nСлед това изпълнява партиите на Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ (1974); Земфира в „Алеко“ (1974); Розалинда в „Прилепът“ (1977); Оксана в „Черевички“ (1977); Фиордилиджи в „Така правят всички жени“ (1977); Мария в „Симон Боканегра“ (1978); Мими в „Бохеми“ (1979); Г-жа Райх във  „Веселите уиндзорки“ (1979); Зорница в „Цар Килимар“ (1979); Виолета в „Травиата“ (1980); Беки в „Том Сойер“ (1981); \nРепертоар: \nВолфганг Амадеус Моцарт – Памина от „Вълшебната флейта“; Фиордилиджи в „Така правят всички жени“. \nДжакомо Пучини – Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“; Мими в „Бохеми“; \nДжузепе Верди – Мария в „Симон Боканегра“; \nОто Николай – Г-жа Райх във  „Веселите уиндзорки“; Виолета в „Травиата“; \nПьотр Илич Чайковски – Оксана в „Черевички“; \nСергей Рахманинов – Земфира в „Алеко“; \nНа снимката: Дебют в Пловдивската опера в „Травиата“ на 21.10.1980 г. заедно с диригента Кръстьо Марев\, тенора Аврам Андреев. Благодаря на Андрей Андреев.
URL:https://musicaperpetua.com/event/bistra-manahilova/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Bistra-Manahilova.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260930
DTEND;VALUE=DATE:20261001
DTSTAMP:20251123T151600Z
CREATED:20230520T200750Z
LAST-MODIFIED:20251123T151600Z
UID:4252-1790726400-1790812799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Давид Ойстрах
DESCRIPTION:Давид Ойстрах (30.09.1908 – 20.10.1974)\, цигулар\nМногократно гостува в България с рецитали (1960\, 1963\, 1971) и концерти – през 1971 открива сезона на Софийската филхармония под диригентството на Константин Илиев\, а след това самият той дирижира оркестър\, а солист е неговата ученичка Стойка Миланова. \nЕдин от най-прочутите цигулари на двайсети век. Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян му посвещават своите концерти за цигулка и оркестър. \nРоден е в Одеса. От самото начало „Додик“\, както наричали момчето\, показвал изключителен слух и много чисто интониране – пише в спомените си негов съученик. Преподавателят му Пьотр Столярски обаче изобщо не предполагал каква световна кариера ще направи той\, дори му предричал кариера на виолист в квартет или в оркестъра на одеската опера. В студентския оркестър Столярски го сложил на последния пулт в групата на виолите. Но упоритостта на Ойстрах скоро го отвежда на мястото на концертмайстор на виолите\, след това в групата на цигуларите и накрая концертмайстор на оркестъра. Скоро той свири със свой собствен оркестър\, а през 1924 г. изнася първия си солов концерт в Одеса като солист\, като изпълнява Бах\, Тартини\, Сарасате. Следва турне със студентския оркестър в различни съседни на Одеса градове. От тук получава и първата положителна рецензия: „Техниката му е добра\, тонът е чист. Свири уверено и с много чувство“. \nПървият му голям дебют е в Киев – под диригентството на Александър Глазунов изпълнява неговия концерт за цигулка. След година\, през 1928\, свири с Ленинградската филхармония\, а на следващата вече е в Москва. \nИзпълненията на Ойстрах не впечатляваха с плакатна яркост\, нито с ефектен контраст\, нито с виртуозна бързина. Цялото му изпълнение беше белязано от естествена грация\, тънък вкукс и онова вътрешно обаяние\, което се разкрива не веднага и не при всякакви обстоятелства. Всичко беше изпълнено много леко и много просто. Правеше особено впечатление начинът по който общуваше с инструмента си\, сякаш с нещо много близко и скъпо – казва Павел Коган\, който тогава е концертен администратор и нещо като импресарио\, подпомогнал преди това кариерата на Натан Милщайн и Владимир Хоровиц. \nВеднага след втората световна война концертната дейност на Ойстрах става огромна – и като цигулар\, и като диригент. През 1945 заедно с Йехуди Менухин изпълняват двойния концерт на Бах. Организира цикъл от концерти\, на които представя всички по-съвременни цигулкови концерти\, като тези на Жан Сибелиус\, Едуард Елгар\, Уилям Уолтън\, Арам Хачатурян\, Дмитрий Шостакович. \nОт изключително богатата биография на изпълнителя добре е да споменем и някои от наградите му. Първата е през 1930 г.\, когато печели всеукраинския цигулков конкурс. През 1935 той печели и всесъюзния изпълнителски конкурс\, същата година е втори на международния конкурс „Виенявски“\, а след две години печели конкурса „Йожен Изаи“ в Брюксел – днес „Кралица Елизабет“. След това името му става световноизвестно. \nНа 2 април 1937 Ойстрах пише на съпругата си: Спечелих първо място. Струва ми се\, че сънувам и ме е страх да се събудя. Когато оркестърът засвири химна на Белгия в чест на победителя и цялата публика се изправи – беше толкова тържествено\, че сълзите едва не бликнаха от очите ми. В този миг си спомних всички вълнения и съмнения\, които с теб преживяхме. Знаех\, че в Москва ти се тревожиш и очакваш резултатите от този безумен конкурс. Почувствах\, че това е кулминация в моя живот\, която никога няма да забравя. \nКато педагог подготвя много от световните цигулари – сина си Игор Ойстрах\, Валери Климов\, Виктор Пикайзен\, Стойка Миланова\, Боян Лечев и др.
URL:https://musicaperpetua.com/event/david-oystrah/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/David-Oystrah.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260930
DTEND;VALUE=DATE:20261001
DTSTAMP:20251123T100745Z
CREATED:20240930T130602Z
LAST-MODIFIED:20251123T100745Z
UID:12863-1790726400-1790812799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Светозар Рангелов
DESCRIPTION:Светозар Рангелов (30.09)\, оперен певец\, бас\nРоден е в София. Завършил е НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Дебютира в Софийската опера с Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини. В репертоара си има над 35 партии. \nГастролира на различни сцени по света\, канен е на престижни фестивала като оперния фестивал в Солотурн – Швейцария\, в Трапани – Италия и др. \nСъс Софийската опера гастролира в Япония\, Бразилия\, Германия\, Русия\, Тайван\, Корея\, Унгария\, Турция и др. \nРепертоар: \nВинченцо Белини – Оровезо в „Норма“; \nВолфганг Амадеус Моцарт – Зарастро във „Вълшебната флейта“; \nДжакомо Пучини – Тимур в „Турандот“; Симоне в „Джани Скики“; Колин в „Бохеми“; \nДжоакино Росини – Дон Базилио в „Севилският бръснар“; \nДжузепе Верди – Спарафучиле в „Риголето; Атила; крал Филип II и Великият инквизитор в „Дон Карлос“; Гомес да Силва в „Ернани“; Ферандо в „Трубадур“; Рамфис в „Аида“; Фиеско в „Симон Боканегра“; Реквием; \nЖак Офенбах – Линдорф\, Копелиус\, Миракъл и Дапертуто в „Хофманови разкази“; \nЖорж Бизе – Цунига в „Кармен“; \nЛюбомир Пипков – Георги Грозника от „Янините девет братя“; \nМодест Мусоргски – Борис Годунов; \nПьотр Илич Чайковски – Гремин в „Евгений Онегин“; \nРихард Вагнер – Донер в „Рейнско злато“; Донер в „Залезът на боговете“; \nРихард Щраус – Перукер в „Ариадна на Наксос“; \nФроментал Алеви – Брони в „Еврейката“; \nЩарл Гуно – Мефистофел във „Фауст“; \nСнимка – крал Филип II от „Дон Карлос“ в Софийската опера.
URL:https://musicaperpetua.com/event/svetozar-rangelov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2024/09/Svetozar-Rangelov.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260929
DTEND;VALUE=DATE:20260930
DTSTAMP:20260929T050000Z
CREATED:20251004T160410Z
LAST-MODIFIED:20260929T050000Z
UID:18230-1790640000-1790726399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Еделина Кънева
DESCRIPTION:Еделина Кънева Edelina Kaneva (29.09.1959)\, оперетна актриса\nОт 2022 е директор на Държавния музикален и балетен център „Стефан Македонски“. \nНосител е на наградата „Емил Чакъров“ за 2024 г. \nСценичния си дебют прави на сцената на Бургаската опера. Била е солистка и на операта в Лайпциг. От 1996 г. е солистка на НМТ “Ст.Македонски“. \nРепетоар: \nДона Шеридан в „Мама миа!“; \nЙохан Щраус – „Прилепът“\, „Цигански барон“; \nФранц Лехар – „Страната на усмивките“; \nФранц фон Супе – „Великата неизвестна“; \nИмре Калман – „Царицата на чардаша“\, „Графиня Марица“; \nАндрю Лойд Уебър – „Котки“; \nЛенард Бърнстейн – „Уестсайдска история“; \nАлександър Владигеров – „Вълкът и седемте козлета“; \nКарол Бефа – „К и пътят към замъка“;
URL:https://musicaperpetua.com/event/edelina-kaneva/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/10/Edelina-Kaneva.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260929
DTEND;VALUE=DATE:20260930
DTSTAMP:20251226T051923Z
CREATED:20230520T200646Z
LAST-MODIFIED:20251226T051923Z
UID:4250-1790640000-1790726399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Ричард Бонинг
DESCRIPTION:Ричард Бонинг Richard Bonynge (29.09.1930)\, диригент\, пианист
URL:https://musicaperpetua.com/event/richard-bonynge/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260929
DTEND;VALUE=DATE:20260930
DTSTAMP:20251226T051810Z
CREATED:20230520T200625Z
LAST-MODIFIED:20251226T051810Z
UID:4248-1790640000-1790726399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Вацлав Нойман
DESCRIPTION:Вацлав Нойман Václav Neumann (29.09.1920 – 2.09.1995)\, диригент\nНа 10.06.1978 г. дирижира концерт на СО на БНР със солист Георги Бадев \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/vaclav-neumann/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260929
DTEND;VALUE=DATE:20260930
DTSTAMP:20260929T044732Z
CREATED:20251004T185137Z
LAST-MODIFIED:20260929T044732Z
UID:18248-1790640000-1790726399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Георгита Бояджиева
DESCRIPTION:Георгита Бояджиева (29.09)\, виолончелистка\nНагради: \nКристална лира на СБМТД за високи творчески постижения и за издадения през същата година компакт диск „Диалози”\, съвместно с кларинетиста Росен Идеалов (2012) \nМногократни интегрални изпълнения на цялостното творчество за виолончело и пиано на автори като Бах\, Бетовен\, Брамс\, Шуман\, Хиндемит и многобройни други концерти с различни камерни формации. В това число влизат над 90 първи изпълнения\, голяма част от които с посвещения (Ив. Спасов\, В. Казанджиев\, Др. Йосифов\, Н. Кауфман\, Р. Бальозов\, Б. Спасов и др.); представяне на творби\, неизпълнявани в България (А. Виеру\, А. Шнебел\, Келтерборн\, Кодай\, Лютославски\, Хиндемит и др.); участие в сценичната реализация на рядко изпълнявани камерни произведения като Квинтета за две виолончели от Шуберт\, Седем романса по стихове на Ал. Блох и Клавирния квинтет от Шостакович\, Клавирно трио от Чайковски\, Мадагаскарските песни за сопран\, флейта\, виолончело и пиано от Равел\, Клавирния квинтет от Дворжак\, сонатите на Шнитке и Денисов; творби от Сметана\, Яначек\, Цемлински\, Веберн\, Лютославски и други.
URL:https://musicaperpetua.com/event/georgita-boyadjieva/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/10/Georgita-Boyadjieva.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260929
DTEND;VALUE=DATE:20260930
DTSTAMP:20251123T100924Z
CREATED:20240929T111300Z
LAST-MODIFIED:20251123T100924Z
UID:12833-1790640000-1790726399@musicaperpetua.com
SUMMARY:Вера Немирова
DESCRIPTION:Вера Немирова (29.09.1976)\, режисьор\nНаучи повече
URL:https://musicaperpetua.com/event/vera-nemirova/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/09/Vera-Nemirova.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260928
DTEND;VALUE=DATE:20260929
DTSTAMP:20260928T043204Z
CREATED:20230530T120321Z
LAST-MODIFIED:20260928T043204Z
UID:5900-1790553600-1790639999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Петя Павлович
DESCRIPTION:Петя Павлович (28.09.1939 – 17.05.2007)\, хоров диригент\nРодена е в Казанлък. Учи дирижиране в Българската държавна консерватория при Васил Арнаудов\, Димитър Русков и Самуил Видас. \nНаучи повече
URL:https://musicaperpetua.com/event/petia-pavlovich/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Петя-Пявлавич-1портфолио-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260928
DTEND;VALUE=DATE:20260929
DTSTAMP:20260928T045551Z
CREATED:20230520T200339Z
LAST-MODIFIED:20260928T045551Z
UID:4242-1790553600-1790639999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Марин Големинов
DESCRIPTION:Акад. Марин Големинов (28.09.1908 – 19.02.2000)\, композитор\nРоден е в Кюстендил. От 1927 г. учи цигулка\, камерна музика и теория в Държавната музикална академия. От 1931 до 1934 г. следва композиция в Париж при Венсан д’Енди и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал. Завръща се в България и става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. \nРектор е на Българската държавна консерватория (1954 – 56)\, директор на Софийската народна опера (1965 – 67)\, представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО. \nНагради:\nДимитровска награда (1964) и на орден „Георги Димитров“ (1983). \nГерой на социалистическия труд (1978)\, народен артист (1965)\, почетен гражданин на Кюстендил (1983)\, почетен гражданин на Стара Загора (1977)\, почетен гражданин на София. \nЛауреат на Хердерова награда (1976). Кавалер на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres). \nДоктор хонорис кауза на Националната музикална академия (София) и на Академията за музикално и танцово изкуство (Пловдив) \nТворчество\nМузикално-сценични произведения:\nОпери:\n“Ивайло” (1959\, София);\n“Златната птица” (муз. приказка)\, (1961\, София);\n“Зографът Захарий” (1972\, София);\n“Тракийски идоли” (1981\, Стара Загора). \nТанцови драми:\n“Нестинарка” (1942\, София);\n“Дъщерята на Калояна” (1973\, София). \nХорово-оркестрови произвединя:\nKaнтати:\n“Отец Паисий” (1966);\n“Балада за Априлското въстание” за солисти\, смесен хор и оркестър (1976);\n“Кресту Твоему” и “Алелуя” за мъжки хор и оркестър (1992);\n“Възкресение за живите” симфония-кантата за мецосопран\, смесен хор\, битов хор и симфоничен оркестър (1993). \nЗа глас и симфоничен или камерен оркестър:\nЗа бас и симфоничен оркестър:\n“Селска песен” (1943);\n3 народни песни (1953). \nЗа сопран и симфоничен оркестър:\n“Симфонични импресии по картини на Майстора” ­ поема (1982). \nЗа сопран и камерен оркестър – 3 миниатюри (1965). \nПроизведения за симфоничен оркестър:\nСимфонии:\n№1 “Детска” (1963);\n№2 (1966);\n№3 “На мира в света” за оркестър\, сопран и битов хор (1969­-70). \n“Нощ” ­ симфонична поема (1931);\n“Горянки” ­ увертюра (1939);\n“Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“ (1942). \nКонцерти:\nза виолончело №1\, 1946 (авторска преработка за виола и оркестър\, 1955) и №2 (1984);\nза цигулка (1968);\nза пиано (1975);\nза обой (1984);\nза контрабас и оркестър (1993). \n“Прелюд\, ария и токата” за пиано и оркестър (1954);\n“Диптих” за флейта и оркестър (1982).\n“Ламенто” (в памет на Добрин Петков\, 1989). \nПроизведения за камерен оркестър:\nСюити:\n“Балкан”\, “Гайдар”;\n“Сюита от пет македонски песни”;\n“Сюита от пет народни песни” (1937). \nПроизведения за струнен оркестър:\nСимфония №4 “Шопофония” (1977-­78).\nПет скици (авторска оркестрация 1952);\nЧетири миниатюри върху народни песни (1953);\nШест миниатюри (1963).\nКонцерт за струнен квартет и струнен оркестър (1963);\nКонцерт (1980);\nКонцертна пиеса (1985). \nКамерна музика:\nДухов квинтет №1 (1935)\,\nДухов квинтет №2 (1946). \nСтрунни квартети:\n№1 (1934)\,\n№2 (1936)\,\n№3 “Старобългарски” (1946)\,\n№4 “Микроквартет” (1966)\,\n№5 (1969)\,\n№6 (1976)\,\n№7 (1976)\,\n№8 (1982).\n5 скици (1948);\n6 миниатюри върху народни песни (1953). \nСолови и за различни инструментални формации:\nПрелюд за виолончело и пиано (1948);\nМалка сюита за соло виола (1951);\nДуети за две цигулки (1955);\nТрио за обой\, кларинет и фагот (1964);\nСоната за соло виолончело (1969);\n“Триптих” за флейта\, обой и фагот (1977);\n“Гротеска” за флейта\, виола\, арфа и чембало (1987);\n“Тубафония” ­ духов квинтет със соло туба (1987);\n“Крайности” за флейта и туба и (флейта и фагот) (1990);\nКамерна музика №3 за две натурални валдхорни и оркестър (1991);\nСоната за цигулка и виола (1996). \nЗа пиано:\n“Младежки страници” и “Пет импресии” ­ клавирни цикли (1959). \nВокална музика:\n“Природа” ­ 5 импресии за висок глас и пиано (1968). \nХорова музика:\nЗа смесен хор акапела: “Луд гидия” 5\, т. П. П. Славейков (1934);\nСюита от коледни песни (1938);\n“Хвалите имя Господне”(1989). \nСолови песни:\n“Хайдушко либе”\, “Пролетна песен”\, “Керванджийска” (1949). \nИзбрана литература от Марин Големинов:\n“Към изворите на българското звукотворчество. Историко-естетически принос” (С.\,1937);\n“Инструментознание. Учебник за студентите в ДМА” (С.\, 1946);\n“Проблеми на оркестрацията” (С.\, 1953\, 1956\, 1966);\n“Зад кулисите на творческия процес” (С.\, 1971);\n“Дневници\, представени от Румяна Апостолова” (С.\, 1996). \nИзбрана литература за Марин Големинов:\nАрнаудова\, Боянка. “Марин Големинов” (С.\, 1968);\nЛазаров\, Стефан. “Марин Големинов” (С.\, 1971);\nАпостолова\, Румяна. “Марин Големинов” (С.\, 1998);\nАрнаудова\, Боянка. “Музикална драматургия и стилови особености в сценичното творчество на Марин Големинов” (С.\, 2000);\nПаунова\, Поля. “Марин Големинов в българското музикознание” (С.\, 2000).
URL:https://musicaperpetua.com/event/marin-goleminov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Marin-Goleminov-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260928
DTEND;VALUE=DATE:20260929
DTSTAMP:20260928T050334Z
CREATED:20250529T115247Z
LAST-MODIFIED:20260928T050334Z
UID:17036-1790553600-1790639999@musicaperpetua.com
SUMMARY:Арсений Арсов
DESCRIPTION:Арсений Арсов (28.09.1956)\, оперен певец\, тенор\nТой има огромен репертоар\, стотици спектакли в различни театри у нас и по света. Пази програми\, афиши\, снимки от всички свои участия в оперни спектакли. Събира записи – свои и на колегите си и ги разпространява в социалните мрежи\, за да не се забравят имената им. Издаде книга „Разорани бразди“ която проследява историята най-вече на Варненската опера\, но и на други места\, където е гостувал. \nТой е роден на 28 септември. Ученик е проф. Сима Иванова и проф. Реса Колева. Специализира при проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Във Варненската опера е от 1981 г. и остава там за следващите 18 сезона. Известно време е свободен артист\, като пътува много и участва в различни постановки. След 2010 г. отново се завръща във Варненската опера. През 2008 г. получава наградата „Варна“. \nОсвен богатия оперен репертоар Арсений Арсов питае обич и към ораториалната музика и трябва да се отблежат участията му в изпълненията на „Месия“ от Хендел\, „Сътворението на света“ от Хайдн\, Реквием от Моцарт\, Верди и Шуман\, „Стабат Матер“ от Росини\, „Меса ди Глория“ от Пучини\, 9 симфония от Бетовен – един цял отделен свят. \nАрсений Арсов е лауреат на няколко международни конкурса – „Млади оперни надежди – Томче Грънчаровски“ в Скопие\, където печели златен медал. Има почетен диплом и лауреатско звание от конкурса „П. И. Чайковски“ в Москва. От конкурса „Мария Калас“ в Атина е носител на втора награда\, както и лауреатско звание от европейския конкурс за вокални изпълнители в Монте Карло „Л’ар лирик“. \nКога беше първият ви спектакъл? \nНа 18 октомври 1981 г. „Тайният брак“ от Доменико Чимароза. Тогава бях класически „tenore di grazia“. Когато слушам гласи си в „Севилският бръснар“ от това време не мога да позная\, че това съм аз. Последният беше „Набуко“ (февруари 2018 г. с диригент Борислав Иванов. Щастлив съм\, че съм в една доста добра форма. \nНе мога да не изразя възхищението си от вашето поколение – и вие и скоро слушах Калуди Калудов в „Дон Карлос“? \nНие сме възпитани по съвсем различен начин. Първо с голяма отговорност към нашата работа\, към театъра и с огромна задълбоченост на изучаването на поставените ни задачи. И пеехме много. Изпял съм „Травиата“ 170 пъти\, „Севилският бръснар“ към 180 – това е много за една певческа кариера. Пеехме и в различни театри в страната. Всяка седмица имаше по четири оперни спектакъла. Имаше задължително българско заглавие\, детски и балетни представления. Играеха се много руски опери. \nА може ли да отделите любима роля? \nТруден въпрос. Това са като мои деца. Но все пак Де Грийо от „Манон“ беше нещо\, което безкрайно много обичах. Бях на 28 години и го чувствах много близък. Друг герой е Ленски от „Евгений Онегин“. Той е моята същност. Привлича ме чистотата на образа. Бях много млад и тази славянска чувствителност\, която днес отсъства от оперната сцена ме омагьосваше. Точно така обичам и Йеник от “Продадена невеста“ и бях много щастлив да изпълня арията му на тържествения концерт за 70-годишнината на Варненската опера. Ще допълня и „Проклятието на Фауст“\, която ми е много близка. Може би защото съм френски възпитаник. Преди години тук на Софийска сцена имах честта да бъда и Фауст в едноименната опера от Гуно\, партия\, която е етикет за всеки голям тенор. Но при Берлиоз има една философска дълбочина\, тъй характерна за късния романтизъм\, която по-истински се вплете в моя певчески мир. Ще допълня е Херцога от „Риголето“. Него съм изпял около 90 пъти. Самият Верди казва\, че тенор\, който изпее добре Херцога може да изпее всичко. \nНо в репертоара ви присъства и Пучини. \nО\, да! Рудолф и „Бохеми“ са завинаги в сърцето ми. Както казах трудно е да степенувам оперните си герои. Например\, когато звучи музиката от „Мадам Бътерфлай“ аз сякаш се пренасям в други измерения. \nЦитирате брой спектакли. Значи сте един от малкото певци\, който пази архив. \nДа. Пазя всеки фиш от мой спектакъл или програма от концерт. В пет огромни папки съм подредил всички спектакли. Това е животът ми и подготвям книга\, която наричам „Разорани бразди“. Правя антология на Варненската опера и описвам всички мои роли\, коя роля какво ми е дала. Правя и портрети на всички мои колеги\, които са били мои партньори на сцената. За жалост много от тях вече не са живи. Но допълвам и впечатленията си от участията ми в спектакли на Софийската опера – „Фауст“\, „Италианката в Алжир“. Правя това\, защото трябва да се запази паметта. Не трябва да забравяме тези\, които са били преди нас и са ни учили. \nЕто сам ни отведохте към партньорите. \nВъв Варна партньорите ми бяха много големи певци. Сега с огромно удоволствие правя техни портрети и ги публикувам във фейсбук. Използвам записи от плочи\, които обработвам. Правя филми на базата на снимки. Ходя при наследниците им\, събирам снимки. Чувствам се длъжен. Те ми създадоха изключително висок стандарт на сценично поведение. Както и големите Маестри\, с които съм работил. Това са Иван Маринов\, Борис Хинчев\, Руслан Райчев\, Недялко Недялков\, дори Асен Найденов още като студент в Софийската опера през 1978 г. Те бяха друго поколение. Знаеха много. Те освен че познаваха музиката\, либретото бяха и психолози. Един оперен диригент трябва да тушира отрицателните страни на певеца и да извади от него максимума положителни качества. Той трябва да проникне в психиката на певеца. Днес това не може да стане. Едно че няма време\, но и диригентите не са достатъчно подготвени. \nРаботихте и във времето\, когато се репетираше много\, и когато е все по-малко времето за подготовка на една премиера. \nТова е световна тенденция\, която убива операта. Ние подготвяхме една премиера поне два\, три месеца. Преди да изляза в „Любовен еликсир“ репетирах шест месеца. Имаше много детайлен и задълбочен постановъчен процес. Трудните постановки като „Просешка опера“ на Бритън работихме три месеца. Първо с корепетитор\, после ансамблови репетиции с корепетитор в стая\, после с оркестър и диригент и чак тогава идваше режисьорът. Но първо работехме с него в стая\, и чак след това на сцената. Помня\, веднъж режисьорът Николай Николов дойде на репетиция с оркестър и направи забележка на диригента\, че певците не си знаят ролите наизуст. Сега с тези съкратени срокове всичко е един голям компромис. Той занижава художествените стойности. А операта все пак не е онова популярно изкуство\, както ни убеждаваха при социализма. Операта е елитарно изкуство и човек трябва да знае много\, да навлезе в същината на историята\, да знае кой герой какъв е\, за да възприеме спокойно цялостната творба. Но днес това са реалностите. \nНаучи повече
URL:https://musicaperpetua.com/event/arseniy-arsov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/12/arsenii_arsov.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260927
DTEND;VALUE=DATE:20260928
DTSTAMP:20251226T050634Z
CREATED:20230520T200224Z
LAST-MODIFIED:20251226T050634Z
UID:4238-1790467200-1790553599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Джозефин Барстоу
DESCRIPTION:Джозефин Барстоу Dame Josephine Clare Barstow (27.09.1940)\, оперна певица\, сопран\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/josephine-barstow/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260927
DTEND;VALUE=DATE:20260928
DTSTAMP:20251123T100702Z
CREATED:20230520T200156Z
LAST-MODIFIED:20251123T100702Z
UID:4236-1790467200-1790553599@musicaperpetua.com
SUMMARY:Илия Йосифов
DESCRIPTION:Илия Йосифов (12/27.09.1912 – 20.06.1993)\, оперен певец\, тенор\nРоден е в Котел. След като семейството се мести в Казанлък там започва да учи цигулка и е включен в състава на местния оркестър\, ръководен от брат му Йосиф Йосифов (диригент и композитор). В гимназията показва и гласови данни\, забелязани най-напред от брат му\, и вместо като цигулар се проявява като солист на оркестъра. Изпълнява популярни песни на Шуман\, Шуберт\, Добри Христов\, както и руски романси. \nПостъпва в Юридическия факултет на Софийския университет. Като студент пее в хора на университета\, първо като хорист\, а после като солист. Става солист на хор „Гусла“ и на хор „Родна песен“.  След като завършва право постъпва във Вокалния отдел на консерваторията в класа на проф. Анна Тодорова. \nСлед завършването на Консерваторията е солист на Кооперативния театър от 1936 до 1938 г.\, от 1938 до 1939 г. е в оперетния театър „Одеон“\, а след това – в новосформирания Художествен оперетен театър (до 1943). \nСпециализира в Залцбург\, след това учи във вокалния отдел на Оперната школа на Виенската консерватория\, която завършва за две години\, под ръководството на Мария Бранд. Там дебютира в ролята на Тамино от „Вълшебната флейта“. И тя\, както Анна Тодорова\, го насочва към нежния\, лиричен репертоар\, без спинтово звучене. След завръщането си е стажант в Софийската опера\, а певческият му дебют там е на 20 октомври 1945 година в ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“. \nОт 1963 г. Илия Йосифов е професор по пеене в Българската държавна консерватория и декан на Вокалния факултет в периодите (1953 – 1955 г. и 1959 – 1962 г.). Канен е специално като преподавател в Ленинградската консерватория „Н. А. Римски-Корсаков“ и като вокален педагог в оперния театър в Рига. Между възпитаниците му са забележителните певци Райна Кабаиванска\, Благовеста Карнобатлова-добрева\, Павел Герджиков\, Мати Пинкас\, Сабин Марков\, Чавдар Хаджиев\, Константин Карапетров. \nДиректор е на Софийската народна опера от 1962 до 1964 г. \nРепертоар: \nВолфганг Амадеус Моцарт – Тамино във „Вълшебната флейта“; \nДжакомо Пучини – Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“; Рудолф в „Бохеми“; \nДжоакино Росини – Граф Алмавива в „Севилският бръснар“; \nДжузепе Верди – Алфред в „Травиата“; Херцога в „Риголето“; \nКарл Целер – Птицепродавецът; \nНиколай римски-Корсаков – Индийският гост в „Садко“; \nПьотр Илич чайковски – Ленски в „Евгений Онегин“; \nФранц Лехар – Данило във „Веселата вдовица“; \nШарл Гуно – Фауст; \n  \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/iliya-yosifov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Илия-Йосифов-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251124T141702Z
CREATED:20230520T200117Z
LAST-MODIFIED:20251124T141702Z
UID:4234-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:„Лучия ди Ламермур”  от Гаетано Доницети
DESCRIPTION:„Лучия ди Ламермур” Lucia di Lammermoor от Гаетано Доницети \n26.09.1835 – Премиера на операта в Неапол
URL:https://musicaperpetua.com/event/lucia-di-lammermoor-by-donizetti/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251226T051629Z
CREATED:20230520T200054Z
LAST-MODIFIED:20251226T051629Z
UID:4232-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Жак Тибо
DESCRIPTION:Жак Тибо Jacques Thibaud (26.09.1880 – 1.09.1953)\, цигулар\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/jacques-thibaud/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251123T102114Z
CREATED:20230520T195922Z
LAST-MODIFIED:20251123T102114Z
UID:4230-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Людмила Хаджиева
DESCRIPTION:Людмила Хаджиева (26.09.1947-25.02.2013)\, оперна певица\, сопран\nПреди да стане част от трупата на Софийската опера през 1982 г\, Людмила Хаджиева е солистка на Бургаската опера\, където с голям успех пее главните сопранови партии в „Кармен“\, „Ловци на бисери“\, „Вълшебната флейта“\, „Йоланта“\, изпълнява централните роли в оперите на Парашкев Хаджиев „Албена“\, „Лето 823“\, „Юлска нощ“\, „Цар Мидас има магарешки уши“. На сцената на Софийската опера впечатлява критика и публика с посветените на лиричния й натюрел триптих от опери „Парадокси“ – “Развод”\, “Крадецът” и „Подаръците“ както и „Звезда без име“ от Парашкев Хаджиев. Наред с това\, тя е и една от добрите интерпретаторки на женските образи от оперите на Пучини „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“. Мими и Чо Чо Сан се превръщат и в нейни коронни роли.
URL:https://musicaperpetua.com/event/ludmila-hadjieva/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/Людмила-Хаджиева-min.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251226T051555Z
CREATED:20230520T195826Z
LAST-MODIFIED:20251226T051555Z
UID:4228-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Салваторе Акардо
DESCRIPTION:Салваторе Акардо Salvatore Accardo (26.09.1941)\, цигулар\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/salvatore-accardo/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251226T051520Z
CREATED:20230520T195746Z
LAST-MODIFIED:20251226T051520Z
UID:4226-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Фриц Вундерлих
DESCRIPTION:Фриц Вундерлих Friedrich „Fritz“ Karl Otto Wunderlich (26.09.1930 – 17.09.1966)\, оперен певец\, тенор\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/fritz-wunderlich/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251226T051316Z
CREATED:20230520T195657Z
LAST-MODIFIED:20251226T051316Z
UID:4224-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Шарл Мюнш
DESCRIPTION:Шарл Мюнш Charles Munch (26.09.1891 – 6.11.1968)\, диригент\n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/charles-munch/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20260228T055157Z
CREATED:20230520T195619Z
LAST-MODIFIED:20260228T055157Z
UID:4222-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Джордж Гершуин
DESCRIPTION:Джордж Гершуин George Gershwin (26.09.1898 – 11.06.1937)\, композитор\nАвтор на операта „Порги и Бес“\, мюзикъли\, музика за филми\, оркестрови творби\, сред които най-популярни са Рапсодия в Синьо\, „Един американец в Париж“\, Концерт във Фа\, „Кетфиш Роу“\, Кубинска увертюра и др. \n 
URL:https://musicaperpetua.com/event/george-gershwin/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2023/05/George-Gershwin.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260926
DTEND;VALUE=DATE:20260927
DTSTAMP:20251123T102018Z
CREATED:20250927T065012Z
LAST-MODIFIED:20251123T102018Z
UID:18166-1790380800-1790467199@musicaperpetua.com
SUMMARY:Асен Наков
DESCRIPTION:Асен Наков (26.09.1976)\, балетист и хореограф\nЗавършва Държавно Хореографско училище през 1995г. със специалност артист – балетист (педагог) с преподаватели Румен Рашев и Иван Трифонов. През 1995г. постъпва на работа в балет „Арабеск”\, където по-късно става премиер-солист на същата трупа. В репертоара си като изпълнител има над осемдесет различни заглавия на спектакли. Работил е с български и чуждестранни хореографи сред които Маргарита Арнаудова\, Боряна Сечанова\, Мила Искренова\, Маргарита Градечлиева\, Антония Докева\, Олеся Пантикина\, Росен Михайлов\, Станислав Генадиев\, Анна Донева (България)\, Елза Лимбах (САЩ)\, Марк Тейлър (САЩ)\, Соня Кларк (Канада)\, Люк Буи (Белгия)\, Уейн Мак Грегор (Великобритания)\, Лиз Лий (Австралия)\, Кристиян Бакалов (Франция)\, Морис Кози и много други. \nУчаствал е в международни фестивали в Швейцария\, Германия\, Сърбия\, Гърция\, Румъния\, Австрия\, Алжир\, Унгария\, Полша\, Франция\, Испания\, Португалия\, Белгия\, Турция\, Армения\, Италия и др. \nПрез 1999г. получава престижната награда на Съюза на музикалните и танцови дейци- „Кристална лира“ за върхови постижения в танцовото изкуство за участието си в балетния спектакъл „Танго” – хореография Светлин Ивелинов. \nДебютът му като хореограф е с танцовия спектакъл „Необходима поносимост”. \nДългогодишен преподавател по съвременен танц и класически балет. \nКато хореограф е автор е на спектаклите –„Необходима поносимост”\, „At last”\, „Паралелна реалност”\, „Огния”\, „Res nulis”\, „Огледало на времето”\, „В сянката на твоята усмивка“\, „Моето второ Аз“\, „The Bingo project”\, „Нюанси“\, съавтор е на проектите „Градски шум“\, „Песента на планетите“\, „Легенда за деня и ноща“\,“ История за куклите“\, „Цветовете на любовта“. \nСъс спектакъла “Малки правила”\, става носител на наградите на публиката и на журито на осмия конкурс за съвременна хореография върху българска музика –“Маргарита Арнаудова”. \nХореограф е на пълнометражния музикално-танцов филм „Балет меле“ (премиера 15.02.2022г. в рамките на “София филм фест“). \nАвтор е на „Тайната Данте“ на балет „Арабеск“ от 11.11.2024 г.
URL:https://musicaperpetua.com/event/asen-nakov/
ATTACH;FMTTYPE=image/jpeg:https://musicaperpetua.com/wp-content/uploads/2025/09/Asen-Nakov.jpg
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260925
DTEND;VALUE=DATE:20260926
DTSTAMP:20251226T051222Z
CREATED:20230520T195452Z
LAST-MODIFIED:20251226T051222Z
UID:4220-1790294400-1790380799@musicaperpetua.com
SUMMARY:Петер Дворски
DESCRIPTION:Петер Дворски Peter Dvorský (25.09.1951)\, оперен певец\, тенор
URL:https://musicaperpetua.com/event/peter-dvorsky/
END:VEVENT
END:VCALENDAR