АЛЕКСАНДЪР ТАНЕВ

Александър Танев е свързан с Будапеща по майчина линия, а по бащина – с Хасково, роден град на поколения негови предци. Израства и получава първото си образование, включително музикално, в Тракия – Хасково, Драма, Кърджали.

Личността му е формирана в космополитна среда, обвързваща европейското с родното и с източното, в която изпъква темата за националната и културната идентичност и историята. Душевността му е повлияна от „разточителната сърдечност и находчивия дух на патетичния български юг“. Еуфоричната му природа съчетава логика, буен темперамент и обществена ангажираност. Тези качества са оформили у него преди всичко общественика, за който „музиката е средство да служи на страната си“, както сам се определя. Българската тема присъства във всяко от произведенията му. Георги Робев пише за Ал. Танев, че е „образец на патриотизъм и гражданска организираност“, а ученикът му Георги Арнаудов го характеризира с наблюдението: „Той винаги се водеше от морала, търсеше го, при това с безкраен ентусиазъм.“

Танев развива от рано задълбочен интерес и специални знания в областта на новата, най-новата и военната история, военното дело, националната и външната политика. Особено почита делото на големите български и европейски държавници, по-специално Стефан Стамболов и Конрад Аденауер. Наред с историческата и военната литература проявява силен интерес и влечение към българското народно творчество, историческата и социалната поезия и някои световни автори, по-специално Фьодор Достоевски и Ге дьо Мопасан. Влеяе се от от биологичните течения в социологията и историческата наука, както и философията на Хосе Ортега и Гасет. Неизпълнено намерение за него е да издава собствен вестник.

След завършване на средно образование Танев решава, че за своята бъдеща обществена дейност трябва да изучи право, музика и биология, които в неговата лична идейна конструкция се допълват. Завършва специалност „Право“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1950), след което Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. П. Владигеров“) – съответно специалности „Композиция“ при проф. Веселин Стоянов и „Дирижиране“ при проф. Георги Димитров (1957).

Основната мисия, която поема като композитор е запазването и развитието на българската песен – както като осъвременена музикално-интонационна среда, така и като текст. Освен в хоровите му творби тази тенденция намира проява и в симфоничните и камерните му творби. Наред със собствените си произведения Танев укрепва българската песен, като години наред издирва, обработва и реабилитира една по една известните днес стари химни и песни в годините, когато са забранени в социалистическа България. Александър Танев връща на България „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“, „Химн на Св. Климент“, химните на различните краища на България – „О, добруджански край“, „Изгрей, зора на свободата“, „Бдинци” и още десетки музикални символи на българската история.

Като творец поддържа близки творчески отношения с Филип Кутев, Васил Арнаудов, Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Тодор Попов, Бенцион Елиезер, Цветан Цветанов, Здрвако Манолов, Димитър Тъпков, Христо Арищиров, Георги Робев, Захари Медникаров, Петя и Теодора Павлович, Христо Недялков и др.

Сред учениците му са Георги Арнаудов, Цветан Добрев, Владимир Панчев, Кирил Ламбов, Бойчо Димов.

Александър Танев е инициатор, организатор и поддръжник на повечето български музикални конкурси за хорова и симфонична музика, фестивали, надпявания и други културни прояви, развиващи българското музикално симфонично и хорово изкуство. Като преподавател и декан полага основно грижи за укрепване на специфичното музикално мислене в България и разширяването на професионалната култура на младите музиканти от техническата към универсалната компетентност на бъдещи обществени фигури.

Работи като редактор на музикалните издания на Института за художествена самодейност (1959­-74).

Диригент е на Академичния хор (1962­-69).

Успоредно с композиторската си работа след 1970 г. до края на живота си е преподавател в БДК (НМА).

Носител е на редица творчески и национални награди: на Съюза на българските композитори (многократно), Наградата на София за музика (2 пъти), наградите на МНП, МНО, Орден „Св. св. Кирил и Методий“, Народен орден на Труда (златен), звание „Народен артист“.

Творчество

Александър Танев е автор на около 200 музикални произведения:

Около 70 хорови песни, много от които са сред представителния репертоар на съставите, изпълнявани на отговорните международни и национални конкурси и фестивали. Повечето са по народни текстове, стихове от Кирил Христов или исторически текстове, които компилира сам в единни текстове или либрета. От хоровите му песни особена известност сред българските хорове и на международните хорови конкурси и фестивали имат:

за смесен хор – „Мой роден край“ (1960); „Облаче в пустиня“, „Извор“, „Тема с вариации №1“ (1967); „Летен дъжд над Търново“, „Вардар и Рила“ (1968); „Не мой пея, птичко ранобудна“, „Тема с вариации № 2“ (1969); „Слънце бърза“ (1970); „Мома момче излъгала“, „Я залюбих късо либе“ (1973); „Обичам те, Българийо“, „Късно лято“, „Йове, малай моме“, „Моя да бъде девойка“ (1974); „Нощен вихър“ (1975); „Юнак върви“ (1977); „Гълъб гука“ (1978); „Турлашки песни“ (1979); „Царството на буките“, „Карагуна“ (1981); „Песен за солта“, „Кво вадис“ (1982); „София древна и млада“ (1984); „Сонатина за хор“ (1985); „Отче наш“, „Хоро за хор“ (1991); „Тебе поем“ (1996)и пр.;

за мъжки хор – „Търновград“ (1967); „Хей, пролет иде“ (1968); „Дорде ме моми иская“ (1972); „Прабългарски напеви“ ­ вокализа в 3 части (1974); „Сине мой“ (1979); „Дивертименто“ (1980); „Паисий обикаля още“, „Старинна песен“ (1983); „Ми алма“ (1991) и пр.;

за женски хор – „Птици” (1966); „Моя да бъде девойка“ (1974); „Йове, малай моме“ (1974); „Нощен вихър“ (1975); „Турчин робини караше“ (1976); „Букет от обич“ (1985); „Пицикати“ „Отче наш“ (1986); „Тебе поем“ (1996) и пр.;

за детски хор – „Българско сърце“, „Извор“ (1973); „Пролетна приказка“ (1977); „Ех, че автогол“, „Заю и великана“ (1979); „Лодка от вестник“ (1983); „Пицикати“ (1987); „Солфежна сонатина“ (1984); „Музиката свири“ (1993).

5 кантати: „Прабългарски напеви“ (1974), „Възхвала на песента за Дамянчо“ (1980), „Възпев за Рилската обител“ (1982), „Песен на песните“ (1984), „Нощ и утро“ (1989);

Оркестрово-хорови произведения: 3 оратории за солисти, смесен хор и оркестър – „Летопис на свободата“ (1976), „Заветът“ (1981) и „Родна земя“ (1985);

Концерти за симфоничен оркестър и солиращ инструмент: „Юношески концерт за цигулка и струнен оркестър“ (1969); „Концерт за пиано №1“ (1976); Концерт за пиано №2 „Дивертименто концертанте“ (1991).

Концерт за струнен оркестър: „Багатели за струнен оркестър“ (1971).

Оркестрови творби: „Симфониета“ (1959), „Рондо скерцандо за тромбон и оркестър“ (1972), „Строителна музика“ (1974), „Концерт за ударни и духови“ (1978), „Капричио“ (авт. вариант за голям духов орк.) (1985);

Камерни произведения: „Соната за пиано“ (1964), Соната за виола и пиано; „Игра“ за виолончело и пиано (1976); „Духов квинтет за медни“ (1994), Сонатина за духов квинтет за дървени (1996) и др.;

За пиано: Сонатина (1958); Соната (1964); „Легенди за България“ ­цикъл (1973); „Обред и хоро ­ токата“ (1980).

Вокална музика: „Магарешки истории“ за глас и пиано (1975).

Музикално-сценични произведения, сред които „Празник в Царевец“ – балет (1974), музикалната драма „Грамада“ (1978) и музика към театрални постановки;

Маршове;

Обработки на народни песни и песни от миналото.

Александър Танев е преподавател в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия) по композиция от 1970 г. до края на живота си. Отначало е преподавател по композиция (1970 – 1974), след това доцент (1974 – 1986) и професор по композиция (от 1986 г.).

В периода 1985-­93 г. е декан на Теоретико-композиторския и диригентски факултет. Като декан изгражда новата специалност „Тонрежисура“ и реорганизира учебните планове на другите специалности от факултета, като ги отваря към контекстуалните знания за обществото, културата и историята.

За особеностите на преподаването му по композиция негови ученици споделят:

Георги Аранаудов: „Александър Танев никога не ни ограничаваше, той насърчаваше полета на въображението с дълбоки и смислени разговори по различни теми… беше незабравимо професионално и духовно общение с магнита на неговата личност“.

Цветан Добрев: „Моите уроци с Александър Танев далеч надхвърляха обхвата на прагматичните задачи. Засягахме проблеми на етиката, стилистичната чистота и историята, както и много други области от невероятната му ерудиция. Излъчването на личността му върху мен ме обогатяваше, помага ми да поддържам целостта си в изкуството, както и във всекидневния живот“.

Основен принос като музикален педагог и ръководител Танев има за цялостното укрепване на българската звучност във висшето музикално образование.

Обществена дейност

Александър Танев има активна музикално-обществена дейност за изграждането и развитието на хоровата самодейност в България.

Заема постовете отговорен секретар на Съюза на българските композитори (1972 – 1976) и секретар на съвета за художествена самодейност при Комитета за изкуство и култур (1980 – 1990). През 1990-те години Танев е председател на хор „Гусла“. От 1992 г. до смъртта си е председател на Българския хоров съюз.

Член на художествените съвети и редколегии към БНТ, БНР и др.

Организатор и член на организационните комитети на Международния хоров конкурс „Проф. Г. Димитров“ (Варна), Музикални дни „Недялка Симеонова“ (Хасково), „Златна Диана“ (Ямбол), „Китна Тракия пее“, „Фестивал на дунавските хорове“ и пр.

Александър Танев е основен инициатор и е сред организаторите на ежегодния преглед „Нова българска музика“.

Александър Танев (23.10.1928 – 15.04.1996), композитор