ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА

ОПЕРНА ПЕВИЦА, МЕЦОСОПРАН

Солистката на Пловдивската опера Валерия Мирчева на 27 август 2021 г. отбеляза 40 години сценична дейност на Античния театър със спектакъл на операта „Севилският бръснар” на Росини

ИНФОРМАЦИЯ

През 1981 г. започва сценичният ѝ път в родния Пловдив с партията на Лаура от „Джоконда” на Понкиели.
„В нашата професия край няма. Докато човек е на сцената и е възможно да изглежда добре, да пее добре, ние сме едни безкрайни ученици. Все сме с ноти, все гледаме, все учим – ноти, текст” – споделя певицата.
Родителите ѝ са сред основателите на Пловдивската опера.
„Моят път започна малко след това, през 1954 г.” – смее се Валерия.
Като малка мечтае да следва медицина, да стане хирург. Тренира баскетбол и до днес е запленена от този спорт, но все пак музиката надделява.
Първите ѝ роли в Русе са в български опери – в „Юла” на Красимир Кюркчийски през 1979 г., в „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев и в „Хан Аспарух” на Александър Райчев. Първата й голяма роля е Амнерис от „Аида” на Верди.
Валерия Мирчева завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и консерваторията в София в класа на проф. Илия Йосифов.
„Ние бяхме щастливи, че имахме такива професори и не само по пеене. Колоси. Будители… Моят професор не съм го чула веднъж да се скара, да повиши тон, но когато се дадат задачи, на другия ден ти трябва да си готов. Как ще се подготвиш, никой не се интересува” – спомня си Валерия. Самата тя обаче решава да не преподава.
„Аз съм строг човек… При мен компромиси с ноти, с музика не може да има. Гласова хигиена, внимание, концентрация, учене, солфеж – вероятно съм била малко по-строга, затова хората са прецениле, че по-добре да не преподавам”.
От всички роли, които е представила, най-големи трудности е срещнала с принцеса Еболи от „Дон Карлос” на Верди.
„Усилията, нервите, желанието да го направиш, защото имаш още тези качества и тази сила, бяха неимоверни. Аз съм работила на пианото и е имало моменти, когато повтаряш едно и също, и не става. Мисля, слушам и започват да текат сълзи. Затварям пианото и казвам „Не, това няма да стане”. След това се успокоявам и пак наново тръгвам да работя. Е, слава Богу, стана”.
Има и една роля, останала мечта – Далила от операта „Самсон и Далила” на Сен-Санс. Друга голяма страст за певицата е камерната музика. Пяла е Шуберт, Малер, Шостакович, много песни на Йордан Дафов.
„Обичам камерната музика и по-точно съвременната камерна музика… Обичам съвременната музика. Обичам и да я слушам, защото тя много учи”.
Едно от големите предизвикателства е участието й в постановката на „Омагьосаният” на Божидар Спасов. Освен в оперите на Кюркчийски и Хаджиев е пяла в опера на Жул Леви и в „Почивка в Арко Ирис” на Александър Йосифов.
Репертоар:
• Сестра Агнеса и Грубиянката от „Юла” на Красимир Кюркчийски;
• Сестра Василиса от „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев;
• Зурая от „Хан Аспарух” на Александър Райчев;
• Хуана от „Печалбата” на Ж. Леви;
• Инес от „Почивка в Арко Ирис” на Ал. Йосифов;
• Мадам от „Омагьосаният” на Б. Спасов;
• фрау Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай;
• Верди – Амнерис от „Аида”, Азучена от „Трубадур”, принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Мадалена от „Риголето”;
• Лаура от „Джоконда” на Понкиели;
• Лола и мама Лучия от „Селска чест” на Маскани;
• Кармен в „Кармен” на Бизе;
• Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза;
• Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски;
• Олга от „Евгений Онегин” на Чайковски;
• Кончаковна от „Княз Игор” на Бородин;
• Марта/Екатерина от „Петър I” на А. Петров;
• Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини;
• Реквием на Моцарт, и Форе;
• Миса бравис в Си бемол мажор на Моцарт;
• Мизерер от И. Спасов;
• Меса от И. Спасов;
• Меса, оп. 126 от Райнбергер

Снимки: личен архив на Валерия Мирчева

ОЩЕ ПЕВЦИ