ЛИЛЯНА АНАСТАСОВА

Началото на кариерата й е във Варна в новооснованата опера. Това се случва през 1947 г. Петър Райчев е един от създателите на операта. Дебютът на певицата е като Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Веднага следват още централни сопранови партии – Сантуца от „Селска чест“, Тоска, Леонора от „Трубадур“, Елвира от „Ернани“, Аида, Амелия от „Бал с маски“, Татяна от „Евгений Онегин“.

Започват и покани от другите театри в страната. В София е поканена за Турандот. С огромен успех преминават гастролите й в бившия Съветски съюз, Полша, Чехия, Китай, Виетнам, Корея, Италия, Испания, а пресъздадените образи се увеличават. Тя поема и по-драматични роли – Абигаиле от „Набуко“, Леонора от „Силата на съдбата“, Лиза от „Дама Пика“ и много други. Дори се представя и в някои мецосопранови партии, сред които Еболи от „Дон Карлос“. Така общият брой ролите, които представя е над двайсет и седем.

Интересен факт е, че Лиляна наследява таланта от баща си. Той е адвокат, но обича музиката, свири на китара и пее. Музиката остава в интересите и на децата и внуците й. Дъщеря й Меглена Лукова е оперна певица, както и внукът – тенорът Борис Луков, който има хубава кариера като солист на Русенската опера.

След приключване на активната си творческа дейност Лиляна Анастасова започва да преподава.

Награди:

Димитровска награда за ролята на Татяна в „Евгений Онегин“,

„Заслужила артистка“

орден „Кирил и Методий“

ЛИЛЯНА АНАСТАСОВА (29.04.1921-25-08.1995)