ЛЮБА ВЕЛИЧ

СОПРАН

Името й е легенда. Всичко може да се прочете за нея. Как Мария Калас я съдила, какво казал шефът на Метрополитън опера за нея, за отношенията й с Рихард Щраус. Кое е истина и кое не няма как да се разбере. Има интервю на немски за овстрийско предаване от 1987 г., в което тя разказва за себе си. Вече на 74, певица изглежда и се чувства великолепно, шегува се и разказва забавни случки от живота си, говори за ролите си и срещите си с различни диригенти и певци.

ИНФОРМАЦИЯ

Родена е през 1913 г. Първите си опити на сцената прави в Шумен, в началото на миналия век – град с огромни музикални традиции и активен музикален живот. Там я чува Георги Златев-Черкин и я съветва да замине за София, за да учи оперно пеене. Дори се заема и когато тя все пак пристига в столицата през 1932 г. й преподава уроци по пеене. Явява се в операта и веднага е приета в хора с опции за малки роли. Във въпросния разговор за австрийската телевизия певицата разказва:

„Аз съм родена в с. Борисово, това е малко селце на Черно море с прекрасен въздух. И може би оттам съм получила гласа си. Никой в семейството ми не пееше. А после винаги съм искала да ходя на театър, на опера. Видях в един вестник снимка на една певица от Софийската опера с нож, тя се беше пробола и си казах, че това е страхотно, аз също трябва да го направя, трябва да пея опера. Но нямах никаква представа за операта … След това отидох в гимназията в Шумен, а после отидох в София и без да се бавя потърсих директора. Беше доста нахално. Отидох при портиера. Беше краят на август и си помислих, че започват през септември, и че сега трябва да ме наемат. Попитах къде е директорът, а човекът обясни, че е лятна ваканция и директорът не е тук. Аз казах, че искам да пея и тогава зад гърба си чух: „Аз съм директорът, какво искате?“ Обясних, че искам да ме прослуша. Той веднага намери пианист и ме наеха за малки роли и в хора, и така започна всичко.“

През 1936 г. дебютира в София в малка роля в „Луиза“.
Пее и в хора на храм-паметника „Св. Александър Невски“. По това време диригент на хора е Апостол Николаев-Струмски, който намира гласа й „наистина за ангелски“ и й поверява сола.

„Изучавах теология и философия в София в продължение на два семестъра, докато бях ангажирана в Държавната опера и по същото време бях солистка в хора на „Александър Невски“, който беше много известен, така че гласът ми е звучал в храма. Ако я познавате, той е много голям, и гласът ми звучеше прекрасно, а там долу седяха цар Борис с жена си. Аз бях на горния етаж и пеех. Беше такава омагьосваща атмосфера и много, много колеги ми казваха: Знаеш ли, ти ще имаш голяма кариера? И така стана, но сигурно съм работила много“.
Първи роли

Следващият период в живота на Велич е обучението й във Виена. Сам Черкин е завършил там и решава да изпрати някои свои възпитаници там, за да продължат образованието си във Виенската консерватория. Неговият професор е Тео Лилхамер, който поема талантливите ученици на Черкин. Уроците са безплатни, а професорът дава на Люба по пет шилинга седмично за храна. Вместо шест години тя остава в консерватория две и получава диплома. По това време записва в радиото песни от Черкин и Добри Христов. Получава предложение и от Виенската опера и от Грац, но професорът я съветва да отиде в Грац.

На 20.09.1937 е дебютът й като Неда от „Палячи“.

„За първи път имах пари, купих си рокля и куче“ – смее се Люба, а в студиото до нея стои едно кученце. В забавния разговор водещият я пита „Нали кучето не е родено с червена коса?“ „Не, не, фризьорът ми каза, че майката е червенокоса, дъщерята също трябва да е червенокоса. На две години е, тийнейджърка е, това е моята Буболина. Хората непрекъснато я заглеждат по улицата …“

За три години в Грац тя създава трийсет роли в 29 опери – Мими и Мюзета от „Бохеми“, Манон, Дездемона от „Отело“, Розалинда от „Прилепът“ и др. Толкова е атрактивна, освободена и великолепна на сцената, че става любимка на публиката.

Кариерата на певица приключва твърде рано и затова не са запазени много записи на цели опери с нейно участие. Единственият студиен запис е „Прилепът“ от декември 1950 г. Пълният запис на „Саломе“ пропада заради липса на средства. Но все пак има два документални записа от 1949 и от 1952 г. Последната сцена на Саломе е записвана и студийно и документално, като най-разпространен е студийният запис от 1949 г. с диригент Фриц Райнер. Има и от 1944 г. от Виена с диригент Ловро фон Матачич.

От 1947 е цялостният запис на „Електра“ за Би Би Си, „Бал с маски“ от Глайндбърн от 1949, „Аида“ от МЕТ от 1949, „Дон Жуан“ от Залцбург от 1950 с диригент Вилхелм Фуртвенглер, с Шварцкопф като Донна Елвира, Ирмгард Зеефрид като Церлина, Тито Гоби – Дон Жуан и Люба Велич като Донна Анна. Два са записите на „Кавалерът на розата“ единият с диригент Херберт фон Караян, другият от 1957 с диригент Артур Родзински.

През 1946 продуцентът Валтер Леге, който търси таланти във Виена подписва договор с Люба Велич за EMI. Така са регистрирани Татяна, Аида, Тоска, Мюзета, Агата и др. Соркестъра на БЕТ тя записва сцени от „Дон Жуан“ през 1949, както и арии от „Прилепът“, „Цигански барон“, „Тоска“ от 1950. Същата година с Рудолф Моралт и оркестъра на Виенската държавна опера са осъществени записи на арии от Лехар, Чайковски, Верди и Мишльокер.

Има издаден СД с песни с пианиста Пол Улановски, записани в Ню Йорк от Рихард Щраус, Шуберт, Шуман, Брамс, Даргомижски и Малер.

Люба Велич Ljuba Welitsch (10.07.1913 – 1.09.1996)1 оперна певица, сопран

ОЩЕ ПЕВЦИ