НИКОЛА НИКОЛОВ

За жалост нямам толкова ярки спомени от най-големите триумфи на певеца. Но помня завладяващите вечери в периода след 1970 г., когато продължаваше да пее и публиката продължаваше да го боготвори. По-късно, в началото на деветдесетте по случай негов юбилей беше гост в предаването „Неделен следобед“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и отново слушателите не спираха да изразяват преклонението и любовта си към него.

Още по-късно, на 5 юли 2005 в Софийската опера се състоя юбилеен концерт, в който участваха всички негови колеги, които бяха на разположение в момента. Незабравими бяха моментите с изпълненията на  Калуди Калудов, Цветан Цветков, Божидар Николов, Костадин Андреев, Иванка Нинова, Стефка Минева, Елена Стоянова, Мария Белчева, Стоян Попов, Стоян Балабанов, Живко Пранчев. На пулта бяха Борислав Иванов, Борис Спасов, Григор Паликаров. Никола Николов слушаше удобно разположен в правителствената ложа, но освен това се включи и в концерта, като заедно със Стефка минева изпълниха дуета на Манрико и Азучена от „Трубадур“ на Верди.

Много певци са благодарни за вниманието към тях, за времето, което отдели за да им помогне да преодолеят някои възникнали трудности. И днес Калуди Калудов говори с любов за своя преподавател наричайки го ласкаво бат Кольо. Във фоайето на Софийската опера има бюст на Никола Николов поръчан от признателните му ученици.

Никола Николов е кореняк Софиянец, но родителите му са бежанци от Кукуш. Каква съдба за едно дете. Учител по рисуване е Ненко Балкански, който смята, че детето има талант и всячески го насърчава. Но детето обича да пее и скоро всички забелязват таланта му. Сам се научава да свири на мандолина. В гимназията учител по пеене е Кирил Икономов, който обръща внимание на талантливия младеж. След среща с оперната звезда от онова време Събчо Събев пътят на Никола Николов е определен. След военната служба той е солист на Военния ансамбъл. Прекрачва прага на Софийската опера като член на състава през 1946 г. след прослушване пред Любомир Пипков. В тези времена се създава и Варненската опера, а Петър Райчев, който е неин основател кани младия певец там. Вместо да продължи образованието си в Консерваторията Николов заминава ва Варна и дебютира като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Младият театър и младият тенор са свързани с още няколко важни събития – негови дебюти като Туриду и Алфред, и запознанство със съпругата му Лиляна Василева, която също е оперна певица, а в следващите години и негова редовна сценична партньорка. След 1959 г. Никола Николов е постоянен солист на Софийската опера, но неспирно пътува по целия свят. На най-престижните сцени аплодират певеца – Миланската Скала, Лондонската Ковънт Гардън, Виенската държавна опера, Метрополитън опера – Ню Йорк, Болшой театър – Москва, театрите в Италия. Получава и примамливи предложения да бъде назначен на щатна работа в някои от тях, но той отказва и остава верен на Софийската опера до края на певческата си кариера.

В началото на кариерата си певецът печели много престижни награди:

1951 – лауреат на III младежки оперен фестивал в Берлин

1953 – лауреат на IV младежко оперен фестивал н Букурещ.

Следват две години специализация в Москва и работа с диригента Самуил Самосуд, режисьора Леонид Баратов и педагога Сергей Юдин.

1956 първа награда сред тенорите и IV място в общото класиране от конкурса „Виоти“ във Верчели.

Още две години специализация в Италия. Там работи със Зита Фумагали Рива.

Явява се на прослушване в Миланската Скала за ролята на Йеник от „Продадена невеста“ на Сметана и дебютира на най-престижната сцена на 11.02.1959 г. под диригентството на Ловро фон Матачич.

Репертоар:

Джузепе Верди – Манрико от „Трубадур“, Радамес от „Аида“, Алфред от „Травиата“, Дон Карлос от „Дон Карлос“; Маскани – Туриду от „Селска чест“; Руджеро Леонкавало – Канио от „Палячи“; Джакомо Пучини – Каварадоси от „Тоска“; Жорж Бизе – Дон Хозе от „Кармен“; Джакомо Майербер – Васко да Гама от „Африканката“;