ХРИСТО БРЪМБАРОВ

оперен певец, баритон

Това е професорът, подготвил няколко поколения великолепни български оперни певци, сред които Гена Димитрова, Галина Савова, Валери Попова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стефан Еленков, Димитър Петков, Асен Селимски, Стоян Попов, Тодор Бонев. Негови асистенти са Лиляна Жабленска, Ирена Бръмбарова, Констанца Вачкова, които след това продължават традициите на неговата вокална школа.

ИНФОРМАЦИЯ

През 1961 г. той създава оперно студио, където заедно с Лиляна Жабленска и диригента Михаил Ангелов подготвят младите оперни певци, изработвайки детайлно партиите. Той много добре знае какво трябва, за да бъде успешен и търсен един певец.

Големият успех идва при младия певец по време на пътуване в Италия. Ролята е Жорж Жермон от „Травиата“ на Верди. Следващите ангажименти са Фигаро, граф ди Луна, Валентин, Тонио, Алфио, Марсел, Риголето. За жалост войната и невъзможността да получи работна виза в Италия налага младежът да се завърне в България. Известно време пътува с трупата на Тодор Хаджиев, а от 1937 е назначен в Софийската опера, където изгражда както ярки образи от световната класика, така и образи от прохождащите в оперната музика български композитори.

Христо Бръмбаров е роден в Ловеч, но после семейството се мести в Плевен. Първите си стъпки в музиката прави там. Сам се опитва да свири на мандолина, след това започнал да взема уроци по цигулка. И същевременно през цялото време той пее. Първо в църковния хор, после в новосформирания гимназиален хор. Явява се на конкурс в София за стипендия в консерваторията. Забелязва го Иван Вульпе, който го приема в класа си. След смъртта на преподавателя академичният съвет решава да отпусне стипендия на талантливия студент и да го изпрати в Италия. Започва с Алфредо Чеки, като професорът осигурява и малка допълнителна сума. Идеята е след като младият певец започне да получава хонорари да превежда 15% на професора. Времето минава и след някои неудачи той скъсва с него и започва работа с Дел Лунго Дамако. Нещата се подобряват, но от България спират стипендията. За да продължи Бръмбаров търси работа. Отхвърлен като хорист в Миланската Скала, но Емилио Пиколи – педагог и импресарио се заема с младежа. Първият пробив е Жорж Жермон в „Травиата“ на Верди за турне в провинция, а първият спектакъл е в Лаго ди Комо на 17.04.1932 г. За да продължи обаче му трябва уверение от България. То така и не идва и Бръмбаров се прибира у дома. В Плевен вече са научили за успехите му и организират концерт. Той води до покана да се включи в новосформираната пътуваща трупа на Тодор Хаджиев. Спектаклите се приемат с възторг и следва покана за гастрол в София с Фигаро от „Севилският бръснар“. След още перипетии най-после през 1937 г. е назначен като щатен артист, а след това е и поканен за лектор в Държавната музикална академия. След известно време Бръмбаров иска увеличение на заплатата и е уволнен „завинаги“ от операта. Обществото отново се организира в защита на музиканта. Но едва през 1939 г. след като напуска поредният директор певецът е възстановен. Така започва славният път на Христо Бръмбаров на родна и световна сцена в най-красивите баритонови партии от класическия репертоар, както и включването му в изпълнението на опери от български композитори. Това са „Янините девет братя“ и „Момчил“ на Любомир Пипков, „Саламбо“ на Веселин Стоянов,

Репертоар:

„Травиата“, „Аида“, „Дон Карлос“, „Трубадур“, „Риголето“ от Джузепе Верди;  „Фауст“ от Шарл Гуно; „Мърдвите очи“ от Ойген ДАлберт; „Мазепа“ от Пьотр Илоч Чайковски; „Селска чест“ от Пиетро Маскани; „Палячи“ от от Руджеро Леонкавало; „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини; „Кармен“ от Жорж Бизе; „Летящият холандец“, „Рейнско злато“ от Рихард Вагнер; „Фиделио“ от Лудвиг ван Бетовен; „Иродиада“ от Жюл Масне; „Бохеми“, „Тоска“ от Джакомо Пучини; „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски;

ХРИСТО БРЪМБАРОВ (15.10.1895 – 12.07.1974), оперен певец, баритон

ОЩЕ ПЕВЦИ