АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ

Александър Йосифов завършва Българската държавна консерватория в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

Дългогодишен професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Длъжности:

Генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон“ (1968 – 1986).

Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1986 – 1989).

Заместник-министър на просветата и образованието (1989 – 1991).

Заместник-директор на Софийска национална опера (1991 – 1993).

Последователно декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ – София (2000 – 2008).

Председател на Комисията за музика и изкуства към ВАК (2006 – 2010).

Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата.

Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала „Златна роза“ в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Награди:

„Почетен кръст за заслуги към Република Австрия“;

почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша“;

орден „Стара планина“ I степен;

орден „Кирил и Методий“ I степен и др.

Син е на композитора и диригента Йоско Йосифов, един от създателите на Варненската опера и неин директор.

Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опери и оперети:
“Моряшка чест” –­ оперета (1965 г., Русе);
“Завръщане при началото” –­ опера-оратория (1976 г., Стара Загора);
“Хан Крум-Ювиги” (1980 г.; 1981 г.; Софийска опера; “Болшой театър”);
“Златното копие” –­ комична опера (1982 г.; 1983 г., София ­ ДМТ);
“Арко Ирис” (1983 г. ;1984 г., Софийска опера).
„Съдба за двама“ (Софийска опера)
Опери за деца:
“Чудните приключения на Тошко Африкански” (1981 г.; 1982 г., Стара Загора);
“Робинзон Крузо” (1982 г.; 1985 г., Стара Загора);
“Патиланци” (1986 г.; 1987 г., София);
“С бати Николай на разходка в зоопарка” ­– телевизионен мюзикъл (1986 г.);
“Чудните приключения на пчелата Мая” (1988 г.; 1990 г., София);
“Макс и Мориц” (1992 г.);
“Чудните приключения на Пинокио в незнайния град” (1994 г., Стара Загора); “Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка” (1998 г.).
Балети:
“Снежанка и седемте джуджета” –­ балет за деца (1997 г.);
“Юранд от Спихов (Кръстоносци)” по Х. Сенкевич (1986 г., Гданск, Полша).
Хорово-оркестрови произведения:
Оратории:
За солисти, хор и симфоничен оркестър:
“Зеленото дърво” (1966 г.);
“Големият бял път” (1970 г.);
“Завръщане при началото” (1975 г.).
За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа, струнни и ударни инструменти:
“Към XXI век” (1998 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонии:
Симфония №1 (1968 г.);
Симфония №2 (1969 г.);
Симфония №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970 г.);
Симфния №4 (1975 г.);
Симфония №5 “Прабългари” (1980 г.);
Симфония №6 “Полифоника” (1992 г.) (вариант за камерен оркестър, 1992 г.);
Симфония №7 (1992 г.).
Увертюри:
“Революцията” (1966 г.);
“Младежка увертюра” (1975 г.);
“Децата на планетата” (1983 г.);
Токата (1992 г.);
“Пагане ­ Жрицата” ­– балетна музика (2003 г.).
Концерт за оркестър:
Концерт №1 (1978 г.);
Концерт №2 (1981 г.).
Концерти:
Концерт за пиано и оркестър №1 (1972 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1976 г.);
Концерт за пиано и оркестър №3 (1992 г.);
Концерт за пиано и оркестър №4 (1998 г.);
Концерт за цигулка и оркестър №1 (1979 г.)
Концерт за цигулка и оркестър №2 (1983 г.).
Концерти за две пиана и оркестър:
Концерт №1 (1973 г.);
Концерт №2 (1989 г.);
Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984 г.).
Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Концерт за струнен оркестър (1984 г.);
“Симфония Бреве” (1988 г.).
“Прелюд и фуга” №1 (1997 г.);
“Прелюд и фуга” №2 (1998 г.);
“Прелюд и фуга” №3 (1999 г.).
Концерт за клавирно дуо и струнен оркестър №2 (1992 г.);
Концерт за цигулка, виолончело и струнен оркестър (1993 г.);
Концерт за флейта и струнен оркестър (1994 г.);
Концерт за кавал и струнен оркестър (1996 г.);
Концерт за обой и струнен оркестър (1996 г.).
Три концертини за две пиана и струнен оркестър.
Камерна музика:
Клавирни ансамбли:
“Канон и токата” за 2 рояла на 16 ръце (1997 г.);
Симфониета “Антиква” на 6 ръце (1996 г.);
“Щастливо ехо” за 6 ръце (1998 г.).
Клавирни дуа:
“Прелюд и Фуга” №1 (1997 г.),
“Прелюд и Фуга” №2 за 2 клавирни дуа (1997 г.),
“Прелюд и Фуга” №3 (върху ВАСН) (1998 г.);
“Прелюд и Фуга” №4 “Хроматични” (1998 г.);
“Прелюд и Фуга” №5 “Фригийски” (1999 г.);
“Прелюд и Фуга” №6 “Архаични” (1999 г.).
Вариации върху “Хубава си, моя горо” (1987 г.);
“Балада” (1988 г.);
8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997 г.);
Соната (1998 г.);
Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998 г.);
8 концертни виртуозни пиеси (1999 г.);
“Рондо-виртуозо БИС” (1999 г.);
Прелюдия “Страната на изгряващото слънце” (1999 г.).
Произведения за пиано:
Соната (1976 г.);
“Азбука за най-малките пианисти” (52 пиеси, 38 етюда) (1988 г.);
“Ръченица” (1991 г.);
“Хоро” (1991 г.);
“Елегия” (1991 г.);
“Пасторал” (1991 г.);
“Прабългарски танц” (1991 г.);
“Импресия” (1991 г.);
“Селски танц” (1991 г.);
“Токата виртуоза” (1991 г).
Вокални произведения:
За сопран и пиано:
“Сезоните на моята душа” ­– цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996 г.).
За мецосопран и пиано:
Цикъл пет песни (1992 г.).
За тенор и пиано:
“Аве Мария” (1998 г.);
“Пробудна песен”, текст Хр. Ясенов и “Към Родината”, Н. Лилиев (1999 г.).
За бас и пиано:
Цикъл 5 песни (1993 г.).
Музика към игрални филми:
“Чертичката”, реж. Р. Узунов (1972 г.);
“Този хубав живот”, реж. М. Русева (1974 г.);
“Началото на деня”, реж. Д. Петров (1975 г.);
“Под едно небе”, реж. И. Хамраева (1981 г.);
“Руският консул”, реж. Н. Минкова (1981 г.) и др.