АСЕН НАЙДЕНОВ

диригент

Историята на неговия творчески път е дълга и славна. Години наред той беше един от най-уважаваните и авторитетни български диригенти. Ето и акцентите:

ИНФОРМАЦИЯ

Роден е във Варна. Учи цигулка и пиано, а като гимназист е виолист в градския симфоничен оркестър.

1920 – Виенския университет изучава композиция при Йозеф Маркс и пиано при Пол Дьо Кон.

1921 е в Лайпциг – студент по композиция и пиано. Решава да стане диригент и негов преподавател е Ханс Хохкофлер, който е диригент в операта.

След това се завръща в България.

От 1925 г. е стажант-диригент в Софийската опера. Първата му самостоятелна творба е „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети, а след това „Вертер“ от Жюл Масне. От 1946 до 1979 г. е главен диригент в Софийската опера. През 1961 г. е пенсиониран, но след няколко години е възстановен като диригент. От 1979 е почетен диригент на Софийската опера. Кариерата му на диригент е над седемдесет години.

Основава и ръководи мъжкия хор „Родина“ в периода 1933 – 1937 г.

През сезон1962/63 г. е гост-диригент в „Малък академичен театър за опера и балет“ в Ленинград, където дирижира „Отело“, „Риголето“, „Турандот“, „Летящият Холандец“.

За сезон 1963/64 г. е поканен в „Болшой театър“ Москва, като първият му спектакъл е „Дама Пика“ от Пьотр Илич Чайковски. За откриването на новата зала на Конгресите е поставена операта „Дон Карлос“ от Верди.

Почетен диригент е на Фестивалния оркестър на НДК от 1986 г.

Репертоарът, който има в творческата си биография е огромен – над сто опери и балети, стотици представления. Важна страна от творческата биография на диригента са постановките на български опери и балети, като „Цар Калоян“, „Момчил“, „Янините девет братя“, „Луд Гидия“, „Женско царство“, „Нестинарка“, „Змей и Яна“.

В партньорство с различни режисьори той е сред най-ентусиазираните пропагандатори на творчеството на Рихард Вагнер. Дирижирал е премиери на „Летящият холандец“ – 1939 и 1943, „Танхойзер“ – 1939, „Рейнско злато“ – 1943, „Лоенгрин“ – 1968.

Асен Найденов (12.09.1899 – 10.09.1995)

Снимки: личен архив;

ОЩЕ КОМПОЗИТОРИ