АТАНАС МАРГАРИТОВ

ДИРИГЕНТ

Роден е в Харманли. Първите уроци по цигулка получава в родния си град. През 1930 г. завършва Педагогическо училище в Харманли. След това завършва Държавната музикална академия в София през 1933 г. в класа по цигулка на Тодор Торчанов. Учи и дирижиране.

Над осемдесет са оперните и балетни заглавия, които диригентът подготвя. Сред тях са както класически творби, така и български постановки.

ИНФОРМАЦИЯ

Родителите му са учители, а между 1927 – 1928 г. баща му Маргарит е бил кмат на Харманли. Първите уроци по цигулка получава в родния си град. През 1930 г. завършва Педагогическо училище в Харманли. Родителите му искали да учи мудицина, но той бил непреклонен. След това завършва Държавната музикална академия в София през 1933 г. в класа по цигулка на Тодор Торчанов. Учи и дирижиране. От 1933 до 1936 г. е цигулар в Софийската опера. Младежът заминава на двугодишна специализация във Виенската музикална академия при Феликс Вайнтгартнер. Диригентският дебют на Атанас Маргаритов в Софийската опера е на 4 декември 1938 г. с операта „Кармен“. От 1964 до 1975 г. е главен диригент на Софийската опера. Над осемдесет са оперните и балетни заглавия, които диригентът подготвя. Сред тях са както класически творби, така и български постановки.
Поканен е да преподава оркестрово дирижиране в Музикалната академия от 1948 г., където остава до 1969 г. Особено ползотворна е работата му със студентите в оперната школа, където остава до 1963 г.
Успоредно с това до 1973 г. той ръководи хор „Кавал“. С него съставът завоюва и престижни отличия, сред които първа награда на международния музикален фестивален конкурс в Ланголен,Англия както и първа награда и златен медал на международния хоров конкурс „Бела Барток“ в Дебрецен, Унгария.
След 1975 г. Атанаса Маргаритов заминава за Белгия. там първо и главен диригент на операта в Гент, Белгия, а след това продългжава в операта в Дижон, Франция. Дори след изтичането на първоначалния му договор съставът на театъра стачкува с искане Маргаритов да остане на работа там. ето как е разказана случката:
„През април 1980 година от културното министерство не искали да удължат договора с Маргаритов за следващия сезон. Политиката на Франция била на вакантни места да се назначават с предимство французи. Тогава от дружеството „Приятели на операта“ в Дижон написали писмо до министъра на културата. В него категорично заявяват, че „искат да имат диригент от международна класа, вместо началник, който да е безработен“. След постановката „Трубадур“ на 11 април 1980 година около полунощ обявяват театъра за окупиран. Публика, изпълнители, технически персонал остават вътре. Председателят на дружеството „Приятели на операта“ обявява, че няма да напуснат, докато не получат разрешение „българският диригент от интернационална класа“ да остане отново диригент. Маргаритов вече бил натоварил багажа на колата да се връща. Стачката продължала на другия ден до 13,00 часа, когато получили от Париж исканото разрешение. Всички средства за масова информация отразили победата на акцията за оставането на българския диригент Маргаритов на поста му. След това французите го развеждат из Бунгурудските замъци и му подаряват 100-годишно шампанско“.
През 2016 г. в Харманли е открита паметна плоча поставена на дома, в който е живял диригентът.

Дискография

Накои от записите осъществени с диригента получават висока оценка. Това са:
„Фауст“ на Гуно с Илия Йосифов, Катя Попова, Николай Гяуров, Георги Генов, хор и оркестър на Софийската опера;
„Хованщина“ на Мусоргски с Националния филхармониечн хор „Светослав Обретенов“, оркестър на Софийската опера и солистите Любомир Бодуров, Мария Димчевска, Димитър Димитров, Надежда Добриянова, Стефан Еленков, никола Гюзелев, Тодор Костов, Александрина Милчева, Милен Паунов, Димитър Петков, Стоян Попов, Вертер Врачовски (1978). Този запис е обявен за един от най-добрите осъществени през 20 в.;
„Борис Годунов“ на Мусоргски, запис от Париж под палката на Андре Клюитес и Атанас Маргаритов, в който Борис Христов изпълнява трите басовите партии на Борис, Пимен и Варлаам;
Оперни арии в изпълнение на Сийка Петров с оркестъра Българското национално радио (1966);
Популярни руски песни с Никола Гюзелев и хор „Кавал“;
Хорови песни от български композитори в изпълнение на хор „Кавал“;
„Бритън, Пърсел, Паганини“ с български камерен оркестър и солистите Дина Шнайдерман, Емил Камиларов, Минчо Минчев (1973).

Репертоар:

Опери – „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Севилският бръснар“ от Росини, „Аида”, „Набуко”, „Симон Боканегра“, „Риголето“, „Трубадур“, „Дон Карлос“ и „Фалстаф“ от Верди; „Летящ холандец” от Вагнер; „Марта“ от Флотов;
„Дъщерята на полка”, „Лучия ди Ламермур“ и „Любовен еликсир“ от Доницети; „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Джани Скики“ от Пучини; „Вертер“ на Масне; „Фауст“ на Гуно; „Фиделио“ на Бетовен; „Евгений Онегин“, „Йоланта“ и „Дама Пика“ от Чайковски; „Хованщина”, „Борис Годунов“ и „Сорочински панаир“ от Мусиргски; „Садко” на Римски Корсаков; „Княз Игор“ от Бородин; „Война и мир“ от Прокофиев; „Питър Граймз” от Бритън“; „Луд Гидия“,
„Майстори” и „Лето 893“ от Хаджиев.
Балети – „Нестинарка“ от Големинов, „Хайдушка песен“ от Райчев, „Жизел“ от Адам, „Аполон Мусагет“ и „Агон“ от Стравински.

Атанас Маргаритов (25.01.1912 – 20.09.1998)

ОЩЕ КОМПОЗИТОРИ