ЕВДОКИЯ ЗДРАВКОВА-ХОРОЗОВА
СОПРАН
„Оставих прощално писмо вкъщи, че като не ми разрешават, ще се удавя в Дунава. Мама ме намери в реката, даде ми пари и ме изпрати в София. Бях съвсем сама. Не мога да си обясня как съм стигнала сама до столицата, как съм намерила жилището на леля ми, как съм се оправяла с трамваи и тролеи, които виждах да първи път в живота си? Сега се чудя, как съм имала такъв кураж и воля да устоявам себе си, толкова малка“ – споделя певицата и продължава – „Бях доста своенравна, недисциплинирана, вироглава…Всички ми казваха, че съм много талантлива, но характерът ми е непоносим.“
ИНФОРМАЦИЯ
Родена е в с. Бялово, Никополско. Съвсем отрано решава, че ще бъде оперна певица. Това се случва в училището в Свищов. Казва, че майка ѝ пеела много хубаво и събирала децата, за да им разказва приказки и да пеят. Учителят по пеене събужда интереса към музиката и така постепенно от думите на свои приятели разбира, че има хубав глас. Въпреки отказа на баща ѝ да подкрепи желанието ѝ, тя обявява, че ще се удави в Дунава, ако не получи одобрение. Майка ѝ я изпраща да учи в София. Завършва музикално училище. Специализира при проф. Христо Бръмбаров. Явява се на прослушвания в Софийската опера, приета е в Хоровата капела, има конкурс и в оперетата. Виктор Райчев ѝ предлага да замине за Русе, където търсят сопран. Така се започва. Постъпва в Русенската опера. Тогава това е един от водещите театри в страната, с много силна певческа група. „Това, че имаше толкова добри сопрани, за мен беше и трудно и хубаво. Имах от кого да се уча. Същевременно това подсилваше амбициите ми: в онези години аз все още не бях много целенасочена, разпилявах се, но атмосферата в театъра ми принуждаваше да се боря за свое място на сцената.“
Първата ѝ роля е Микаела в „Кармен“. В постановката работи с режисьора Стефан Трифонов. След това идва срещата с Михаил Хаджимишев за Елвира от „Дон Жуан“, с Димитър Узунов подготвя Амелия от „Бал с маски“ и Сента от „Летящият холандец“. Следват Леонора от „Трубадур“, Дездемона от „Отело“, Лиу от „Турандот“, Ярославна от „Княз Игор“. За девет сезона в Русе тя подготвя над двайсет роли. „Чудя се как съм се осмелила да изпея толкова сложни партии! Бях завършила само музикалното училище.“
След Русе от 1971 г. до 1997 г. Евдокия Здравкова е солистка на Старозагорската опера. Първата ѝ роля е Елена от „Момчил“. Там тя изгражда едни от най-ярките си драматични образи – Аида, Елизабет, Абигаиле, Тоска, Манон Леско, Турандот, Сантуца.
Към този театър я привлича най-вече срещата с диригента и дългогодишния ръководител Димитър Димитров. „Той беше причината да остана толкова дълго там. Научи ме на много неща – на дисциплина, на професионално отношение към работата. Респектираше ме с познанията си, с професионализма си.“
ЕВДОКИЯ ЗДРАВКОВА-ХОРОЗОВА (30.07.1940)
