ГЕОРГИ БАДЕВ

От 1950 г. започва пътят на Георги Бадев към голямата музикална кариера. Минава първо през интерната за даровити деца, музикалното училище и българската държавна консерватория, където учи при проф. Аврамов. Започват конкурсите и концертите. Явява се на първото общобългарско състезание за деца инструменталисти, а на второто печели първа награда. Първото му концертно участие е с Русенската филхармония под диригентството на Добрин Петков, а цигуларят е едва на 13 години. Специализира в САЩ при Исак Щерн.

Веднага след завършването на консерваторията той започва да преподава. Първо е асистент, после доцент и от 1982 г. е професор. Преподава в Мусашино Академия в Токио, Япония, където от 1990 г. има майсторски клас.

Бил е концертмайстор на Софийската филхармония.

Репертоарът му е огромен, а оркестрите, с които е свирил е трудна да бъдат изброени. Освен това знакови са и камерните му изяви с Николай Евров и Валентин Николов.

За щастие много от изпълненията му са записани и издадени.

„Не всекиму е дадено да се радва на такъв живот. Не бих казал лесен, но с такива слънчеви моменти с такива приятелства, с такива сътрудници. Винаги съм казвал, че се чувствам щастлив в моя живот“, казваше цигуларят.

Други казват, че не обичал виртуозните пиеси, които много се харесват на публиката. Изпълнил е за първи път в България много пиеси, като например цигулковите концерти на Бела Барток и Албан Берг.

В „Културни новини“ попаднах и на един текст от виолончелиста Венцеслав Николов от 31.08.2015 г., когото цитирам:

„Няма да сгреша, ако кажа: истинската и стойностна музика му беше особено скъпа. Избягваше по-повърхностните, търсещи евтини ефекти произведения и автори. Наскоро отново слушах няколко негови изпълнения, повечето от концерт. Топло и естествено звучи цигулката му, артистът споделя с нас вълнението си от голямата музика на Брамс и Чайковски, на Прокофиев и Барток, на Бах и Бетовен. Дребните неравности на концертното изпълнение го правят още по-живо, човешко. (Каква разлика с множеството напълно стерилни записи от последните години. Убеден съм: страхът да не сбъркаш, желанието да се представиш за непогрешим убива изкуството!)
Да, Джо живееше истински на сцената, без напрежение или преструвки. Рядко съм срещал артист с такова сценично присъствие. И самообладание! При едно изпълнение на Двойния концерт от Брамс, диригентът забрави да подаде на оркестъра встъплението. Невъзмутимо Джо започна да повтаря предния такт, като вдигаше цигулката си нагоре, за да подсети диригента да замахне с палката.
Пословична беше способността му да се концентрира на сцената – след дълго пътуване или след безсънна нощ, или след характерните за живота ни организационни неразбории. Спомням си как преди премиерното изпълнение на програмата ни с дуо-сонатите на Кодай, Равел, Константин Илиев и Хайдн, Джо дойде в залата с изцапани до лактите с машинно масло ръце – беше поправял колата:
– Само да се измия – каза, огледа се за сапун… и след малко вече излизахме на сцената.
Питал съм го за „рецептата“ за сценичното му държане:
– Цигулката ми е много хубава – се смееше, – и като я чуя  в хубава зала ми става приятно и ми се досвирва.
Наистина имаше късмет с намирането – при това навреме – на подходящ за концертиране инструмент. Цигулката от френския майстор Жорж Шано получи през 1959 г. след участието си в „Кралица Елизабета“ в Брюксел (жест от синовете на Изаи). И това сигурно беше много по-важно за неговото развитие от премията на конкурса. Беше се слял с нея, не можех да си го представя с друга.

Впрочем за Георги Бадев е писано немалко: при множеството му гостувания извън страната ни със Софийската филхармония, и като солист на реномирани световни оркестри. (Даже гениалният Глен Гулд в своята рецензия за конкурса в Монреал специално подчертава големия талант и успеха на Бадев!)
След завръщането си от Япония, където прекара няколко години като професор в Музикалната академия Мусашино, Джо постепенно престана да концертира. Даже тогавашното ръководство на Музикалната академия не поиска да го привлече отново като професор. Така тихо и без медийния шум, който съпровожда много други артисти, Георги Бадев се оттегли от музикалния ни живот, години преди да ни напусне завинаги.“

Георги Бадев (24.08.1939 – 30.06.2015), цигулар