КАЛУДИ КАЛУДОВ 15.03.1953

Стартът е стремителен, възходящ, получава по шест роли на година и става един от основните изпълнители в театъра. Калуди Калудов не пропуска да отбележи, че своето професионално артистично и вокално развитие дължи на големия шанс да работи с големите български диригенти, корепетитори, режисьори, както и на неговото партньорството със звездните солисти на Софийската опера.
Активната международна кариера на Калуди Калудов започва през 1983 година с “Реквием” от Верди в Лондон и ролята на Форесто в операта “Атила” от Верди във Виенската Щатсопер. Между 1984 и 1994 година Калудов е гастролирал общо 45 пъти на сцената на Виенската държавна опера в 6 различни роли, като освен ролята на Форесто изпълнява Манрико в „Трубадур“, Алфредо в „Травиата“ и Макдъф в „Макбет“ от Верди. От май 1987 до май 1988 г. Калудов пее 17 пъти в ролята на Касио в „Отело“ от Верди, като многократно е заедно на сцената с Пласидо Доминго, Анна Томова-Синтова и Маргарита Лилова. През 1990 и 1991 г. е титуляр на сцената на Виенската държавна опера като Италианският певец в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (10 пъти между септември 1990 и юни 1991 г.).
Следват години на неспирен възход по големите световни оперни сцени. В Миланската скала има договор през 1985 година и пее в “Сватбени ризи” на Дворжак, а по-късно “Атила” и “Бал с маски” на Верди, “Манон Леско” на Пучини. Пял е в най-големите европейски оперни театри, както и в САЩ, Япония, Южна Корея, Чили, Австралия. Калуди Калудов е единственият български оперен певец, който от 1994 година в продължение на 10 години е водещ тенор в програмата на Оперния фестивал в Савонлина, Финландия – пее Радамес в „Аида”, Ерик в „Летящият холандец”, Дон Алваро в „Силата на съдбата”, Туриду в „Селска чест”, Канио в „Палячи”, теноровата партия в Реквием на финландския композитор Кьости Хаатанен, участва в оперни гали. Многократно е пял в България и по света в спектакли и концерти с най-прочутите оперни певци – български и чуждестранни от различни поколения, под палката на именитите български диригенти Руслан Райчев, Емил Чакъров, Борис Хинчев, Недялко Недялков, Методи Матакиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Найден Тодоров, Владимир Гяуров и др., както и диригенти от световния афиш като Клаудио Абадо, Сър Чарлз Макерас, Рикардо Мути, Фабио Луизи, Донато Ренцети и др. Зубин Мета е привлечен особено от таланта на Калуди Калудов, с когото прави много спектакли и концерти.

Калуди Калудов има в репертоара си над 60 тенорови партии. Като се започне с Вердиевите и към тях тсе прибавят още главните тенорови роли от опери на Росини, Доницети, Белини, Бизе, Понкиели, Леонкавало, Маскани, Джордано, Офенбах, Дзандонай и др., а от руската класика в опери на Модест Мусоргски, Александър Бородин, Пьотр Илич Чайковски. Легендарно е изпълнението на Калуди Калудов на сцената на оперния театър в Тбилиси в операта „Абесалом и Етери” от грузинския композитор Закария Палиашвили, където пее на оригинален грузински език.
Емил Чакъров не крие своите предпочитания към изключителния талант на Калуди Калудов. Тенорът прави много записи под палката на Маестрото и участва редовно в неговите концерти и концертни изпълнения на опери на Новогодишния музикален фестивал в НДК. Калуди Калудов е сред избраните, които гастролират с Маестро Чакъров в организираните от него гостувания извън България.
Внушителен е и концертният му репертоар, в чийто списък наред с Реквиемите на Моцарт и Верди, с Деветата симфония на Бетовен, се четат още и “Стабат матер” от Росини и Дворжак, “Глаголическа Меса” от Яначек, „Камбаните” от Рахманинов и др.
Има студийни записи и издания на Балкантон, NAXOS, Sony Classic, Decca, Българско национално радио, Българската национална телевизия, Радио Катовице, радио RAI, Музикална къща “Гега ню”, видеозапис на RAI на операта “Атила” на Верди в Миланската скала и др.
През 1992 година Калуди Калудов създава Оперния фестивал “Вива ил канто” в Чешин, Полша, на който е артистичен директор в продължение на 13 години. През този период на фестивала са гостували световните оперни звезди Елизабета Фиорило, Паата Бурчуладзе, Мати Салминен, Йорма Хюннинен, Мишел Крайдер, Стефания Точиска, Нели Божкова, Иван Консулов и др.

С вокална педагогика се занимава повече от 30 години. През 1995 година за първи път води Майсторски клас в Савонлина, Финландия по покана на престижния оперен фестивал. През 2000 година организира и първите си майсторски класове в България – в родния си град Варна. Канен е да провежда Майсторски класове в България, Полша, Италия, Румъния, Финландия, Естония, Украйна, Бразилия и др. Негови ученици се изявяват вече и на най-престижните световни оперни сцени. През 2003 година е преподавател в Музикалната академия на Катовице, Полша, където защитава научна преподавателска степен – доктор. Калуди Калудов работи по сериозен изследователски труд върху принципите и тънкостите на пеенето, базирайки се на своите лични наблюдения и дългогодишен опит. Калуди Калудов често е канен да бъде жури на престижни конкурси за млади оперни певци в България и в чужбина.
Независимо от ангажиментите си по световните сцени, Калуди Калудов винаги се е връщал в България, за да участва в спектакли и концерти. Бил е солист на Пловдивската опера, на Старозагорската, на Русенската опера, гостувал е в Софийската опера и на всички български оперни театри, на Софийската филхармония и на различни концертни и фестивални сцени извън столицата. От 2009 до 2010 година е директор на Пловдивската опера след спечелен конкурс. Носител е на наградата „Златното перо” на Кантус Фирмус и галерия „Макта”, а по повод 40 години на сцената получава специалната награда на СБМТД за цялостно творчество „Кристално огърлие”.
През последните няколко години Маестрото изненада своите почитатели със своето отдаване и на рисуването. Старозагорската опера организира неговата първа самостоятелна изложба, която впечатли с неговия индивидуален стил и изумителна филигранност на изпълнението зрители и познавачи. Приходите от първите свои продажби на картини Калуди Калудов посвети на благотворителност. Калуди Калудов не за първи път се включва с изкуството си в благотворителни концерти и акции – най-вече в Полша и в България. Талантливият артист вярва, че за да получиш, трябва да дадеш и го прави щедро и без много шум.
Своя юбилей 45 години на сцената Калуди Калудов пожела да отбележи на 27 април в София с иновативния спектакъл на Старозагорската опера на „Палячи” под купола на цирк „Балкански”. „Опера в цирка” е по идея на тенора и впечатляващо осъществена от Държавна опера-Стара Загора и Академичен цирк „Балкански”. Заедно със своя обичан Маестро своите дебюти направиха баритонът Матеуш Михаловски, носител на първа награда от Първия международен конкурс за млади оперни певци „Стоян Попов”-Бургас 2022 в ролята на Директора на цирка и младият украинец Назар Микуляк, който изпълни ролята на Силвио. В ролята на Неда – Анна Дитри, Тонио – Нико Исаков, Бепе – Ивайло Йовчев. Участваха хорът и оркестърът на Старозагорската опера, артисти от Академичен цирк „Балкански”. Спектакъла дирижира Ивайло Кринчев, диригент на хора Младен Станев. Великолепните костюми са на Каталин Йонеску-Арборе, а костюмите на хора са на Салваторе Русо.

Репертоар

Александър Бородин – Владимир от “Княз Игор”;

Антонин Дворжак – „Сватбени ризи“, „Стабат матер“;

Ариго Бойто – Фауст в „Мефистофел“;

Гаетано Доницети – Неморино в „Любовен еликсир“;

Джакомо Пучини –  Де Грийо в „Манон Леско“, Каварадоси – “Тоска”, Рудолф – “Бохеми”, Калаф – “Турандот”;

Джузепе Верди – Форесто в “Атила”, Манрико в „Трубадур“, Алфред в „Травиата“, Дон Карлос, Ернани, Макдъф в „Макбет“, Касио в „Отело“, Ричард в „Бал с маски“, Радамес в „Аида“, Дон Алваро в „Силата на съдбата”, Реквием;

Джоакино Росини – „Стабат матер“;

Жорж бизе – Надир в „Ловци на бисери“, Дон Хосе в „Кармен“;

Закария Палиашвили – „Абесалом и Етери”;

Модест Мусоргски – Дмитрий от “Борис Годунов”, Юродливия и Княз Голицин от “Хованщина”;

Пиетро Маскани – Туриду в „Селска чест”;

Пьотр Илич Чайковски – Ленски от “Евгени Онегин”;

Рихард Вагнер – Ерик в „Летящият холандец”;

Рихард Щраус – Италианският певец в „Кавалерът на розата“;

Руджеро Леонкавало – Канио в „Палячи”;

Сергей Рахманинов – „Камбаните“;