КАТЯ ПОПОВА
оперна певица, сопран
Катя Попова e голямо явление в оперния свят от средата на ХХ в. Завършила e Българската държавна консерватория, специализирала в Болшой театър. Тя създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианската преса я нарича „Българската Тебалди”.
ИНФОРМАЦИЯ
Певицата триумфира на сцените на световните оперни театри в роли от опери на Прокофиев, Гуно, Чайковски, Пучини, Бизе, Масне. Създава неповторими образи от българския оперен репертоар на Парашкев Хаджиев и Марин Големинов.
Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал в Плевен (1966), наречен по-късно на нейното име Лауреатски дни „Катя Попова”.
Родена е в Плевен в семейство с музикални интереси, по-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Софийската оперета. От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.
Дебютът й в Софийската опера е на 3 ноември 1947 г. в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт. През 1955 – 1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски. Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.
Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в „Болшой театър“, „Гранд опера“, „Опера комик“ в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.
През 1957 г. Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 г. – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на казионния Съюз на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 г.[1]
Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.
Репертоар:
Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана;
Наташа от „Война и мир” на Сергей Прокофиев;
Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно;
Йоланта от едноименната опера, Татяна от „Евгений Онегин” на Пьотр Илич Чайковски;
Мими от „Бохеми”, Лиу от „Турандот“ на Джакомо Пучини;
Микаела от „Кармен” на Жорж Бизе;
Манон от едноменната опера на Масн;
Милкана от „Майстори”, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев;
Кремена от „Ивайло” на Марин Големинов;
Награди:
I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953);
II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954);
Орден „Червено знаме на труда“;
Орден „Народна република България“ – III степен (1959);
Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“ (1959).
Катя Попова (21.01.1924-24.11.1966)