КАТЯ ПОПОВА
оперна певица, сопран
Катя Попова e голямо явление в оперния свят от средата на ХХ в. Завършила e Българската държавна консерватория, специализирала е в Болшой театър. Тя създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианската преса я нарича „Българската Тебалди”.
ИНФОРМАЦИЯ
Певицата триумфира на сцените на световните оперни театри в роли от опери на Прокофиев, Гуно, Чайковски, Пучини, Бизе, Масне. Създава неповторими образи от българския оперен репертоар на Парашкев Хаджиев и Марин Големинов.
Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал в Плевен (1966), наречен по-късно на нейното име Лауреатски дни „Катя Попова”.
Родена е в Плевен в семейство с музикални интереси. По-малката ѝ сестра Диана Попова също е певица и работи в Музикалния театър. От ранна възраст свири на пиано и участва в училищни оперети, а през 1947 г. завършва пеене в Държавната музикална академия – София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното ѝ поведение имат диригентът Асен Димитров и певицата Катя Спиридонова.
Дебютът й в Софийската опера е на 3 ноември 1947 г. в малката роля на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, а малко по-късно изнася и първия си самостоятелен концерт. През 1955 – 1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски. Престоя си в Съветския съюз завършва с голямо турне в цялата страна.
Катя Попова изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотр Илич Чайковски в „Болшой театър“, „Гранд опера“, „Опера комик“ в Париж, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.
През 1957 г. Попова за пръв път пее в „Опера комик“, а през 1959 г. – и в „Гран опера“, като през този период работи редовно в Париж, участва в концерти и оперни постановки в различни градове на Европа, както и в Япония. Заместник-председател е на Съюза на българските музикални и танцови дейци и съдейства активно за създаването на фестивала „Софийски музикални седмици“, Плевенския симфоничен оркестър и Плевенската опера. Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми“ от Джакомо Пучини в премиера на нова постановка на Софийската опера на 20 ноември 1966 г.
Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. при самолетната катастрофа край Братислава на Полет LZ101 на ТАБСО, пътуващ от София за Прага.
Репертоар:
Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана;
Наташа във „Война и мир” от Сергей Прокофиев;
Маргарита във „Фауст” от Шарл Гуно;
Йоланта от едноименната опера, Татяна от „Евгений Онегин” от Пьотр Илич Чайковски;
Мими в „Бохеми”, Лиу в „Турандот“ от Джакомо Пучини;
Микаела в „Кармен” от Жорж Бизе;
Манон в едноменната опера от Жюл Масне;
Милкана в „Майстори”, Зорница в „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев;
Кремена в „Ивайло” от Марин Големинов;
Награди:
I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953);
II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954);
Орден „Червено знаме на труда“;
Орден „Народна република България“ – III степен (1959);
Димитровска награда – I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“ (1959).
Катя Попова (21.01.1924-24.11.1966)