ЛАЗАР НИКОЛОВ

Роден е на 26 август 1922 година в Бургас. В семейството с музика непрофесионално се занимават и баща му, и брат му. Свири на пиано и цигулка и прави първите си композиторски опити още от шестгодишен. През 1946 година завършва пиано в класа на проф. Димитър Ненов, а след година и композиция при проф. Панчо Владидигеров, като негови преподаватели са и Парашкев Хаджиев и Веселин Стоянов.

Участва на музикални фестивали, сред които „Варшавска есен“ (1962, 1964 и 1968), „Загребско биенале“ (1967 и 1998).

Автор е на книгата „Моят свят“ (1998), в която са публикувани мисли, разговори и интервюта с композитора.

Преподава в Държавна музикална академия от 1961 година, където се пенсионира като професор по четене на партитури.

Два пъти е предлаган за член на БАН. Първият път мястото му е заето от друга кандидатура, а вторият път Николов отказва да приеме академичното звание. Член е на СБК и е негов председател от 1992 до 1999 година.

Два пъти е отличаван със звание „Доктор хонорис кауза“, съответно от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и от Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ (2002). Носител е на орден „Стара планина“ (1997)

Творчество му заема важно място в развитието на българската музика през втората половина на ХХ век. Заедно с Константин Илиев той е сред пионерите на българския музикален авангард. Първото произведение, което поставя началото на пътя му в новата музика на европейския ХХ век, е Концерт за струнен оркестър (1949 г., изпълнен през 1951 г.). Негови произведения са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Русия и др. През 60-те години участва със свои творби на престижни фестивали за съвременна музика: “Варшавска есен” (1962, 64, 68 г.); Берлин (1969, 73, 79 г.); “Загребско биенале” (1967 г.); Витен (премиера на “Метарморфози №3, изп. камерен състав с диригент В. Николов, 1998 г.). Има записи в БНР, WDR, FR­3, SRB и други чужди радиостанции. Издаван е и от Peters и Schott­Mainz.

Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Прикованият Прометей” –­ камерна опера-оратория по Есхил (1969; 1974 г., София).
“Чичовци” –­ комична опера по Ив. Вазов (1971­-75 г.).
Хорово-оркестрови произведения:
“Тъжни и трагични песни и симфонии” за солисти, смесен хор и оркестър, т. П. Славянски (1978­-88).
Песнопения за солисти, смесен хор и камерен ансамбъл, т. Фр. Хьолдерлин (1969 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Симфония №1 (1953; II ред. 1956­-59);
Симфония №2 (1959-­62 г.);
Симфония №3 (1976­-79 г.);
Симфония №4 (1984 г.);
Симфония №5 (1988-­89 г.);
Симфония №6 (2001 г.).
Сюита за симфоничен оркестър (1946 г.);
Ленто (1990 г.);
“Отблясъци и залез” (1995 г.).
Концерти:
Концерт за пиано и оркестър №1 (1947 г.);
Концерт за пиано и оркестър №2 (1954 г.);
Концерт за цигулка и оркестър (1951 г.).
Концерти за виолончело и оркестър:
Концертино (1973 г.);
“Елегия” (1981 г).
Произведения за камерен оркестър:
Концертино за пиано и камерен оркестър (1964 г.);
“Дивертименто-концертанте” (1968 г.).
Произведения за струнен оркестър:
Концерт за струнен оркестър (1949 г.);
Симфонии за 13 струнни инструмента (1965 г.).
Камерна музика:
“Метаморфози”:
№1 за соло виолончело, флейта, обой, кларинет, фагот и арфа (1981 г.);
№2 за кларинет, ударни и пиано (1985 г.);
№3 за две сопрана и камерен състав (1987 г.);
№4 за 12 виолончели (1991 г.).
Клавирен квинтет (1958 г.).
Струнни квартети:
Квартет №1 “Виртуозни игри” (1964-65 г.);
Квартет №2 “Малък реквием” (1970­-71 г.);
Квартет №3 (1990 г.).
Трио:
За цигулка, виола и пиано (1993 г.);
За виолончело, контрабас и пиано (1996 г.);
Intermezzo per tre за цигулка, виолончело и пиано (1994 г.).
Pezzo Tempestoso­ в памет на К. Илиев за виолончело и пиано (1994 г.).
Сонати:
За виолончело и пиано №1 (1947 г.) и №2 (1962 г.);
За цигулка и пиано №1 (1953­-54 г.);
Сонатина (1979 г.);
За цигулка и пиано №2 (1996 г.);
За виола и пиано (1955 г.);
За виолончело и пиано (1962 г.);
За кларинет и пиано (1962 г.);
За флейта и пиано (1962 г.);
За контрабас и пиано (1971 г.);
За обой и пиано (1975-­76 г.);
За фагот и пиано (1976 г.);
За орган (1977 г.);
За тромпет и пиано (1983­-84 г.);
За тромбон и пиано (1985 г.);
За соло арфа (1991 г.).
За пиано:
17 Сонати (1950­-91 г.);
Соната за 2 пиана №1 (1952 г.);
Соната за 2 рояла №2 (1992 г.).
“Пианистични отблясъци” (1970 г.).
“Празник” ­– сюита за 6 перкусии и 2 рояла (1980 г.).
Вокална музика:
“Глас” I – за сопран и камерен състав (1989 г.);
“Глас” II – за тенор и пиано (1995 т.), т. Бл. Димитрова;
Le Requiemза мецосопран, цигулка и пиано, т. Ж. Кокто (1995 г.);
“Песен” за мецосопран и пиано (1995 г.).
Обработки за оркестър:
“Токата за пиано” от Димитър Ненов за симфоничен оркестър (1980 г.).
Шакона за цигулка (из партита №2 от Й. С. Бах) за струнен оркестър, 2 арфи и 3 тромпета (1986 г.) и др.
Музика към филми (игрални):
“В тиха вечер” (1959 г.);
“Двама под небето” (1961 г.), реж. Б. Шаралиев, и др.
Избрана литература от проф. Лазар Николов:
“Моят свят” (С., 1998 г.).
Избрана литература за проф. Лазар Николов:
Илиев, Константин. “Лазар Николов” (Пловдив, 2002);
Петрова, Ангелина. “Композиторът Лазар Николов” (С., 2003).