ЛИЛИ СТЕФАНОВА (20.06.1931 – 20.07.2015)

Родена е в гр. Разград, но още докато е съвсем малка, семейството ѝ се мести да живее в София. Баща ѝ е финансист – Заместник директор на БНБ, а Лили Стефанова от малка проявява интерес към музиката и пеенето. От четири годишна пее в Детски хор „Славейче“ и започва да взима уроци по пиано.
В Музикалната академия, по онова време Държавна Консерватория, е приета да учи във Вокалния отдел в класа на именитата вокална педагожка проф. Цветана Дякович, и като студентка през 50-те години е била първата солистка на Академичния хор още при неговото създаване.
Лили Стефанова притежаваше прекрасен мецосопранов глас, красив тембър и след завършване на Академията през 1963-та година дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Ортруд от операта Лоенгрин на Вагнер. В операта тя учавстава и в спектакли на „Трубадур“, в ролята на Азучена и в „Сватбата на Фигаро“ като Марцелина. По това време в Хоровата капела се обявява конкурс-прослушване за солисти на ансамбъла. Лили Стефанова се явява и става една от първите солистки на Хоровата Капела, като особено ярки остават изпълненията ѝ в кантатно ораториалния репертоар – „Стабат матер“ от Росини, Реквием от Верди, 9-та Симфония от Бетовен и други.
Междувременно е поканена от проф. Цветана Дякович да стане нейна асистентка и така започва пътят на Лили Стефанова като вокален педагог. Тя продължава и обогатява традициите и методиката на работа на своята именита професорка. Лили Стефанова започва да се утвърждава като един от добрите педагози в Консерваторията. Работела е в началото с ученичките на проф. Дякович, които са били предимно сопрани, а първата самостоятелна ученичка на Лили Стефанова е Доротея Стамова, която след завършването си поема професионалния си път в Германия и освен на сцената, тя става и преподавател – доцент по пеене и до днес се занимава с това. През годините множество ученици минават през вокалния клас на Проф. Лили Стефанова. Изключително отговорна, търпелива, с индивидуален подход към своите студенти.
Проф. Лили Стефанова отдаде безрезервно целия си талант и педагогическо майсторство на десетки млади певци. През 1994-та, 95-та и 96-та година е поканена да направи майсторски класове Южна Корея.
А през 80-те години получава персонална покана да вземе участие в премиера на „Набуко“ , с която се отбелязва 100 годишнината от създаването на Гран Опера – Париж, като подготовката за събитието продължава около четири месеца.

Но с годините водещото в професионалния път на професор Лили Стефанова си остава нейната педагогическа дейност.
Нелеп инцидент прекъсна неочаквано нейната работа в Националната Музикална Академия. Но дори и в не добро здравословно състояние, до последния си дъх тя се интересуваше от живота и развитието на учениците си, успяваше да дава уроци в дома си.
С любов и сърце, раздаваща се без остатък, тя изведе на широкия път към голямата сцена в България и по света много млади таланти. Ето само някои от имената на нейни ученици, с които тя безкрайно се гордееше – Доротея Стамова, мецосопраното Валентина Куцарова – солистка на Операта в Линц, Людмила Георгиева от хора на операта в Хамбург, солистката на Варненската опера и неин артистичен директор Бойка Василева, примата на Софийската опера Иванка Нинова, солистът на Софийската опера Красимир Динев, солистката на операта в Марибор Ирена Петкова, солистът на Музикалния театър Александър Мутафчийски, баритонът Николай Добрев, солистката на Варненска опера Ивелина Демирева, Лили Емилова Стефанова от Италия, Нина Андреева-Божков от Германия, Люба Златкова, баритонът Пенчо Дойчинов, сопраното Моника Ханджиева, журналистът от БНР Светлана Димитрова и безброй още много именити и талантливи певци учили при професор Лили Стефанова.
Някои от учениците ѝ продължиха нейното дело като утвърдени, хабилитирани вокални педагози – Ева Филипович – доктор, хабилитиран професор на Академия на изкуствата, декан на Вокален факултет в Шчечин, Полша; проф. Жасмина Костова и проф. Иванка Нинова от Вокалния факултет на Музикалната академия.