ЛИЯ ПЕТРОВА

Лия, от малка сте в графата „талантливи деца“. Какво ви струваше това?

В това отношение съм имала голям късмет. Родители ми никога не са ме карали, заставяли, очаквали от мен, манипулирали или други подобни неща. Дори точно обратно. Когато започнах да свиря на цигулка, решението и желанието бяха мои. Тайно от тях вземах уроци с вуйчо ми, колкото да мога да държа цигулката. Ако може да се каже, сама съм се борила, за да свиря на цигулка. След това винаги съм срещала подкрепа. Никога не съм имала усещането, че нещо съм загубила, че се лишавам от нещо. Точно обратно. Чувствала съм се привилегирована, тъй като от малка имах възможността много да пътувам, да виждам нови градове и светове, да се срещам с хора и да научавам нови езици. Винаги е било ясно, че начинът ми на живот по-скоро ме обогатява. Освен това не съм от тези музиканти, които свирят по десет часа на ден. Винаги ми остава време за други неща, които обичам.

А какво обичате да правите, когато не свирите?

Обичам да се разхождам в планината, да се виждам с приятели, обичам кулинарията, да ходя в хубави ресторанти, където се готви вкусна храна, да чета. Обичам модерния балет, обичам астрономията – когато бях малка исках да стана космонавт. Така успявам да си запълвам времето. Започнах да рисувам, дори се научих да готвя. Това е ново хоби и е много приятно вечер, след като съм свършила задълженията си.

Лия, имали сте великолепни учители. Какво ви даде всеки един от тях – Евелина Арабаджиева, Огюстен Дюме…

В това отношение също съм имала голям късмет. Учих доста до късно, доскоро бях в консерваторията в Берлин. Дори учителката ми от четири до пет годишна възраст Снежка Панчева си спомням. Учих в едно читалище в София и тя запали пламъка на музиката в мен. След това продължих с Евелина Арабаджиева. С Огюстен Дюме, който е невероятен цигулар и ми даде много особено за френския репертоар. Да работя с него Цезар Франк, Клод Дебюси, Ернест Шосон, Йожен Изаи беше невероятна възможност! След това учителката ми Антие Вайтхаас в Берлин, при която съм учила най-дълго след ученическия ми период. Тя е невероятен педагог. С нея работехме много автори, но за немския репертоар безспорно беше много обогатяващо. Учила съм и в Рощок при Петру Мунтяну.

Имате спечелени няколко от големите конкурси. Последният е от 2016 г. Конкурсен тип ли сте?

Честно да ви кажа, никога не съм мислела, че съм конкурсен тип изпълнител. Конкурсите винаги са били най-вече психическо предизвикателство, затова съм си казвала, че не отивам да се състезавам, а да свиря за хората в залата, да споделям музиката. Но иначе, да, предизвикателство е самата настройка. Не съм имала усещането, че съм много силна в това, въпреки че усилената ми работа и малко късмет са давали често резултат. Но понякога не е имало резултат. Имало е случаи, в които не съм успявала (смее се). Конкурсът е нещо толкова субективно. За жалост или за щастие нашето изкуство е такова, че един може да каже, че свириш невероятно, а друг да каже, че никак не му харесва. Никога не можеш да знаеш какво ще стане и това е трудното.

Спечелените конкурси какво ви дадоха? Може би популярност поне в музикантските среди.

Да, със сигурност конкурсите могат да помогнат. Зависи от конкурса, от престижа, от това с кого ще се запознаеш, какви са възможностите, каква е наградата. В моя случай конкурсът „Карл Нилсен“ наистина ми помогна. Там се запознах с Николай Шепс-Знайдер (датски цигулар, председател на журито на конкурса), записах първия си диск, запознах се с много интересни хора, започнах работа с един агент в Дания. Този конкурс отвори врати пред мен. Едно време е било така – всеки голям цигулар е имал поне един спечелен конкурс. Днес не е така. Има много медии, социални мрежи, много възможности човек да бъде чут и видян. Има повече пътища към ангажиментите.

Разкажете ни за вашата цигулка.

Моята цигулка заслужава представяне. Тя е Карло Бергонци от 1737 г., на която за жалост ще свиря още не дълго време. Скоро ще трябва да я връщам. Но затова пък прекараното време с нея е висша наслада. Бергонци се нарежда в топ 3 на лютиерите, заедно със Страдивари и Дел Джезу. Той е наследил ателието на Страдивари и е работил с него. Направил е само петдесет и пет цигулки и едната е при мен. Преди да получа инструмента, не го познавах. Освен това цигулката е в много добро състояние, добре запазена и звукът е страшно светъл. Той е като слънце, затова и името ѝ е „Хелиус“.

Това сподели Лия Петрова през 2021 г.

Днес тя вече свири на цигулка Rovelli – великолепен инструмент, създаден в Кремона през 1742 от знаменития Джузепе Гуарнери Дел Джезу, щедро предоставен ѝ от частни спонсори. Във Франция само тя и Рьоно Капюсон свирят на „Гуарнери дел Джезу“.

„Първият път, когато хванах инструмента, знаейки, че той ще ме съпровожда дълго време в моя път, не успях да овладeя вълнението си“ – споделя Лия. Според специалистите звукът на този инструмент е щедър, могъщ, високите тонове са брилянтни, в средата са невероятно топли. Опознавайки инструмента Лия е изследвала дълги часове всеки тон. „Случваше ми се да прекарвам повече от два часа върху една нота, за да търся и откривам безкрайните цветове, които този инструмент предлага“.

Безценният инструмент освен великолепни качества има и невероятна история. Изработен е в златния период на създателя си Гуарниери дел Джезу през 1742 г. – пет години след смъртта на Страдивари. Приживе той е бил безспорният майстор в Кремона. След смъртта му Дел Джезу получава огромно вдъхновение, желание за свобода и новаторство, което ще го държи до края му през 1744 г. Така той създава цигулки със забележителни качества. До 1838 година тя е притежание на Пиетро Ровели, който е бил основният съперник на Николо Паганини. След смъртта на Ровели Николо прави опит да получи инструмента му, но братовчедът на Ровели виолончелистът Алфредо Пиати става негов собственик и така цигулката остава в семейството. В края на 19 в. е продаден на посланика на Франция в Рим Камий Барер. През 1950 г. минава в ръцете на друга френска фамилия Дерюел. През есента на миналата година двойка меценати стават собственици на инструмента. Те искат да останат анонимни, но подкрепят Лия Петрова от началото на кариерата й. „Получих обаждане от тях, в което ме попитаха дали мога да отида да пробвам една цигулка“. Тя свири около двайсет минути и това е като гръм от ясно небе. „Затворих очи и свирих толкова различни неща, специално концерта на Бетовен, който е толкова труден за интониране, когато не познаваш инструмента. Но при нас се получи веднага. Сякаш открих своя глас в нейния“. При втората среща с цигулката, разбира, че това ще бъде нейният инструмент за неопределено време. „Не можах да повярвам. През трите пробни седмици имах чувството че инструментът ме обсебва, мислех за него и в съня си. Бях опитвала няколко други инструмента включително Тонони и Гофрилер, Гуаданини от Торино, както и „Хелиос“ на Карло Бергонци – ученикът на Страдивари. Но този път зная, че намерих своя партньор“.

С тази цигулка не е свирено пред публика от времето на самия Пиетро Ровели. Лия Петрова прави нейната съвременна премиера. Не го прави веднага. Казва, че е извадила старите си учебници и е започнала от нулата, за да опознае техническите характеристики. След двеста години изолация инструментът започва своето световно турне – Лия свири с него в Турция, България, Германия, САЩ, в Хонгконг. Но както се шегува точно тя ще го запознае с новия репертоар, тъй като на тази цигулка не е изпълняван нито един от големите концерти на 20 в., като тези на Сибелиус, Барток, Корнголд, Уолтън. Бойното й кръщение беше с Барток. Ще я включи и в студийните си записи, като смята да изпълни Капричии от … Пиетро Ровели.

Лия Петрова е родена през 1990 г. в семейство на музиканти. Едва 8-годишна получава Моцартов медал като „най-млад артист на ЮНЕСКО“. Следват конкурсите „Тибор Варга“ в Сион, Швейцария, „Луи Шпор“ във Ваймар, Германия, Германският национален конкурс, „Вацлав Хумел“ в Загреб, Хърватия. Последният голям конкурс в биографията на Лия Петрова е международният конкурс за цигулари „Карл Нилсен“ в Одензе, Дания, където тя печели Първа награда през 2016 г.
През 2007 г. е избрана за млад музикант на годината от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР. В София учи с проф. Евелина Арабаджиева, в Рощок с проф. Петру Мунтяну, в Брюксел с Огюстен Дюме, а в Берлин с Антие Вайтхаас.
Първият ѝ самостоятелен компактдиск за Orchid Classics е от 2018 г. с филхармоничния оркестър на Одензе с диригент Кристина Поска и включва Концерта за цигулка и оркестър на Карл Нилсен и Концерт №1 за цигулка и оркестър на Сергей Прокофиев. Вторият диск е издаден от Mirare през 2020 г. и включва творби от Бетовен, Барбър и Бритън, записани в партньорство с пианиста Борис Кузнецов. През 2023 г. същата фирма издаде и записа на Цигулковия концерт на Бетовен и Концерта за цигулка №7 на Моцарт с Лия Петрова, Симфония Варсовия и диригента Жан-Жак Канторов.

По време на пълния локдаун през 2020 г. във Франция Лия Петрова прави онлайн проект за свирене с любители. Нарича се Humans & Music. Те са пианисти, китаристи, цигулари, но в живота са компютърни специалисти, морски пехотинци, инженери… А мотото на инициативата е „Стената ми е сцена за всеки“. Уговарят се предварително какво ще свирят, заснемат изпълнението и го качват във Фейсбук. „В подобна ситуация, когато бяхме изолирани, свиренето на инструмент е точно толкова силна страст, колкото и спасителна“, пише Лия на страницата си. Малко по-късно създава онлайн и Парижки Бетовенфест. Той предложи пет концерта, записани от „Франс мюзик“ и излъчени в ефира на телевизията и на сайта на FranceTv / Culturebox. В този първи фестивал участваха Александър Канторов, Орелиен Паскал, квартети „Арод“ и „Заиде“, Сара Шенаф, Франсоа Салк, Тео и Пиер Фушьоре и др.