ЛЮБОМИР БОДУРОВ

През 1950 се явява на конкурс в новосъздадения Музикален театър. Първи директор е Стефан Македонски. Дебютната му роля е Адам от „Птицепродавецът“ на Карл Целерх на 13.04 същата година. Седемте години в този театър му носят популярност и обич от страна на публиката, а ролите се редят една след друго – Парис от „Хубавата Елена“, Баринкай в „Цигански барон”, Айзенщайн в „Прилепът”, Шобер в „Къщата на трите девойки”. Играе и в немалко български и руски оперети, сред които „Младостта на Маестрото” от Виктор Райчев.
След като през 1954 и 1955 става последователно лауреат на международния конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан“.и на Петия световен младежки фестивал във Варшава младият и талантлив певец е изпратен на специализация в Москва в Болшой театър. Там се променя и съдбата му. След като работи с диригенти като Александър Мелик-Пашаев и Кирил Кондрашин, и режисьори като Борис Покровски той дебютира в оперни роли – Дон Хозе от „Кармен“ на Бизе и Герман от „Дама Пика“ на Чайковски. Завръща се у дома и получава покана да се присъедини към състава на Софейската опера, късето остава до 1986 г.. Отново дебютите му там са в „Кармен“ и „Дама Пика“, а дълги години това бяха и звездните му изява. В следващите години той триумфира и в още много централни тенорови партии – Дон Карлос, Макдъф, Рикардо, Лоенгрин, Каварадоси, Де Грийо, княз Голицин.
През годините много български композитори работят с него. Той пее в „Майстори“ на Парашкев Хаджиев, „Ивайло“ на Марин Големинов, „A votre santé“ от Красимир Кюркчийски, „Саламбо“ от Веселин Стоянов, „Хан Крум-Ювиги“ от Александър Йосифов и др.
Признанията и наградите от България и чужбина се трупат, както и уважението и любовта на колегите и публиката.
Популярността му е толкова голяма, че е поканен да участва във филма „Любимец 13“. Изпълнява ролята на галантния ухажор на Елена (Гинка Станчева).
В едно интервю той споделя: „Оперетата ми даде основата. Там се освободих от сценичното напрежение, а това е важен етап за певеца. Първите ми, младежките години минаха там и трябва да призная, че и досега с удоволствие слушам записите си от онова време по Радио София. Не бих казал, че оперетата взе нещо от мен, но операта предлага много по-големи възможности за певеца, репертоарът ѝ е много богат и разнообразен.“

ЛЮБОМИР БОДУРОВ (14.11.1935 – 04.1992) – оперен певец, тенор