ЛОНДОН – „THE TIMES“: „Марта Деянова притежава качества произтичащи от необикновената й природни дадености: пламенност, пищност, тонална гама.”:

ПАРИЖ – „HI-FI selection“: „С нейния хипер-романтичен маниер в новите записи на Скрябин, Марта Деянова се доближава до Хоровиц и Рихтер.“

ФРАНКФУРТ – „FRANKFURTER ALLEGMEINE ZEITUNG“: „Рязко отличаваща се от всички тази вечер беше превъзходната пианистка Марта Деянова, която изпълни Втория концерт на Брамс. Звукът беше великолепно оформен от нея с удивително туше – живо и устремено.“

БЕРЛИН – „BERLINER ZEITUNG“: „Последваха напълно заслужени викове „Браво” и безкрайни аплодисменти след изпълнението на българската пианистка Марта Деянова, която изпълни последния концерт за пиано на Моцарт с великолепна звучност и убедителна експресия. Още с първите тактове се разбра, че ни се предлага нейна собствена, уникална интерпретация, която излъчва смутена безнадеждност, тъмни предчувствия на смъртта и завладяващ оптимизъм.”

РИМ – IL TEMPO: „Марта Деянова е изключителна пианистка, призната в Европа и Америка: точен и специфичен темперамент, солидна техника, която доминира върху клавиатурата сякаш с минимално усилие, и дълбока чувствителност, стремяща се към съвършенство“.

ТОКИО – ONGAKY GENDAI: „Този рецитал ни даде възможност да се запознаем с музикалната култура на България, страна, която може да представи такъв изключително поетичен творец в чужбина”.

Избрана дискография:

Александър Скрябин – Етюди, Поеми, Две пиеси оп. 57, Към пламъка, оп. 72, соната за пиано №5, оп. 53 (1973)

Любомир Пипков – Пролетни приумици, оп. 78: 16 метроритмични пиеси за пиано (1975)

Любомир Пипков – От 1 до 15: метроритмични пиеси за пиано (1975)

Франц Шуберт – Шест музикални момента, D780/Oп.94; Емпромптю D935/оп. 142:2·3, 4 (1978)

Сергей Рахманинов – 12 прелюда (1978)

Роберт Шуман/ Ференц Лист – „Карнавал“, оп. 9; Арабеска в До мажор, оп.18; Концертен етюд №2 във фа минор; Трансцедентален етюд №9. (1978)

Сергей Рахманинов – концерт за пиано и оркестър №1, оп.1 – Марта Деянова, Софийска филхармония, диригент Димитър Манолов; Пиеси за пиано оп. 3; Етюд-картини;

Сергей Рахманинов/Александър Скрябин – Соната №2 в Ми бемол мажор, оп. 36; Соната №5 във Фа диез, оп.53; Към пламъка, оп.72 (1979)

Фредерик Шопен – Скерца (1979)

Роберт Шуман/Ференц Лист – Виенски карнавал, Сонет от Петрарка №104 (1982)

Александър Скрябин/Дмитрий Шостакович – 24 Прелюдии (1985)

Сергей Рахманинов – 24 прелюдии (1987)

Сергей Прокофиев/Александър Скрябин – пиеси за пиано (1989)

Фредерик Шопен – Скерца и Емпромптю (1991)

Александър Скрябин – Мазурки (1995)

Едвард Григ – Концерт за пиано и оркестър, оп.16 с Пловдивска филхармония, диригент Руслан Райчев; Поетични картини;

Александър Скрябин – Етюди и поеми

Волфганг Амадеус Моцарт – сонати за пиано, интеграл (1996)