МИХАИЛ ПОПОВ

Завършва гимназия в родния си град Плевен. Там пее в хора на църквата „Св. Никола“ ръководен от баща му – учител и любител музикант. Продължава образованието си с право в Софийския университет през 1923. Започва вокалното си обучение при Иван Вульпе в Софийската консерватория и като студент пее в хора на Оперната дружба. През 1923 г. Михаил Попов печели учредения от Министерството на просвещението конкурс за млади певци и заминава да учи пеене в Италия в Неаполската консерватория, където се усъвършенства с Фернандо де Лучия. По време на специализацията си изнася съвместни концерти с най-прочутите италиански оперни певци Бениамино Джили и Тито Скипа.

От 1927 г. става член на трупата на Софийската опера, където остава за следващите 40 години. Дебютът му е на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел във „Фауст“ от Шарл Гуно. Периодът  1949 – 1955 г. е белязан с оживени гастроли в страната и чужбина – Румъния, Полша, Чехословакия, Унгария, СССР, Югославия, Германия, Китай, Австрия, Франция. Известен е със забележителните си интерпретации на Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, княз Гремин от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Зарастро от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Кецал в „Продадена невеста” на Сметана, Пимен в „Борис Годунов”, Кутузов във „Война и мир” на Прокофиев, Иван Сусанин от едноименната опера на Глинка , Филип от „Дон Карлос” на Верди.

Михаил Попов е свързан с многогодишно творческо сътрудничество с композитора Панчо Владигеров. Попов е първият изпълнител на много от песните на Владигеров. Двамата изнасят редица камерни концерти в България и чужбина като композиторът акомпанира на пиано.

Михаил Попов продължава да изнася концерти и след пенсионирането си от оперната трупа. През 1964 г. става професор във вокалния факултет на Българска държавна консерватория, където преподава близо тридесет години. Сред учениците му е певецът Алексей Милковски.

Дъщеря му Мая Попова също е преподавател.

Награди: През 1947 г. е удостоен с първа награда и звание „Майстор на художествената песен”. През 1949 г. е отличен с Димитровска награда за ролята на Гремин, през 1958 г. получава званието „народен артист”.

Репертоар:

Александър Бородин – Кончак и Галицки в „Княз Игор“;

Александър Даргомижски – Мелничарят в „Русалка“;

Бедржих Сметана – Кецал в „Продадена невеста“;

Волфганг Амадеус Моцарт – Зарастро във „Вълшебната флейта“, Осмин в „Отвличане от сарая“, Лепорело в „Дон Жуан“, Осмин в „Отвличане от сарая“, Реквием;

Гаетано Доницети – Раймондо в „Лучия ди Ламермур“;

Джакомо Майербер – Марсел в „Хугеноти“;

Джоакино Росини – Дон Базилио в „Севилският бръснар“;

Джузепе Верди – крал Филип II в „Дон Карлос“, Фалстаф;

Лудвиг ван Бетовен – Роко във „Фиделио“; Симфония №9;

Луи Алеви – Кардиналът в „Еврейката“;

Марин Големинов – „Селска песен“;

Михаил Глинка – Иван Сусанин;

Модест Мусоргски – Борис и Пимен в „Борис Годунов“;

Ото Николай – Фалстаф във „Веселите уиндзорки“;

Рихард Вагнер – Даланд в „Летящият холандец“, Херман в „Танхойзер“;

Сергей Прокофиев – Кутузов във „Война и мир“;

Панчо Владигеров – песни;

Пьотр Илич Чайковски – княз Гремин в „Евгений Онегин“;

Шарл Гуно – Мефистофел във „Фауст

Михаил Попов (21.09.1899 – 15.08.1978), оперен певец, бас