От 1932 г. работи в Народната опера, където остава повече от двайсет и пет сезона. Специализира камерно пеене във Виена и сценични упражнения в Залцбург. В репертоара си има много песни от Моцарт, Бетовен, Брамс, Григ, Вебер, Менделсон, както и от български композитори – Добри Христов, Георги Златев-Черкин, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Тодор Попов.

Преподава в Музикалната академия в София, както и на диригентските класове. Неин син е диригентът Недялко Недялков. Той си спомня: „Разказвала ми е, че е участвала от най-ранна възраст в спектакли в родния си град, като голям успех е имала пиесата „Малката кибритопродавачка“. Когато решила, че ще пее дядо ми бил против – с всички предразсъдъци на онова време. Но все пак е успяла и цялото семейство се преместило в София. Започва да учи при Иван Вульпе, а след неговата кончина се мести при Мара Маринова Цибулка. Баща ми, който 34 години свиреше в оркестъра на операта разказваше, че всички са се възхищавали на изпълнението й в ролята на Зибел във „Фауст“. Целият живот в дома ни беше подчинен на режима на майка ми. Когато имаше спектакъл тя през деня оставаше у дома и мълчеше. Към пет часа вече беше в театъра, за да се подготви за спектакъла. Моят живот беше неразривно свързан с операта. Спомням си някои от спектаклите като „Севилският бръснар“, но особено силно „Рейнско злато“. Софийската опера имаше връзка с Франкфуртския оперен театър, който гостува тук. Техен постановчик постави операта тук. Аз бях много впечатлен от тази опера. Когато станах по-голям особено силно помнех „Тоска“, една изключителна постановка на Стефан Македонски. Играеха в Народния театър. Майка ми и Сийка Петрова яха Тоска, Христо Бръмаров и Иван Попов бяха Скарпия, Георги Белев и Любен Минчев бяха Каварадоси. Самия аз участвах в първо действие в сцената в църквата. Помня добре и „Княз Игор“, много сполучлива постановка на Боян Дановски.“

Оперната певица Елисавета Йовович си спомня: „Надя Тодорова беше моя колежка и много добра моя приятелка. Тя беше много симпатичен човек, беше добра, благородна, отзивчива и готова винаги да помогне. Имаше великолепен глас с много красив тембър, като същевременно беше много красива на сцената. Това допълваше красивият й глас и нейната прочувствена, сърдечна и трогателна игра. Тя влизаше дълбоко в образа и вълнуваше много.“

Личният й архив се съхранява в Държавния архив.

Надя Тодорова е член на Съюза на артистите и театралните служители, Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти и на Националния комитет за защита на мира.

Във вестник „Заря“ от 1943 г. пише: “Сочен и открит спинтов глас с гъвкава певческа линия, който свободно доминира над ансамблите и се лее със завидна лекота и метален блясък. Към всичко това естествено се прибавя и хубавата изящна фигура, с красива сдържаност на движенията и жестовете.“

Репертоар:

Александър Бородин – Ярославна в „Княз Игор“;

Александър Даргомижски – Наташа в „Русалка“;

Джакомо Пучини – Тоска, Мини в „Момичето от златния Запад“;

Джузепе Верди – Амелия от „Бал с маски“, Леонора от „Трубадур“, Амелия в „Симон Боканегра“;

Жорж Бизе – Микаела в „Кармен“;

Любомир Пипков – Яна в „Янините девет братя“, Елена в „Момчил“;

Маестро Георги Атанасов – Цвета;

Пиетро Маскани – Сантуца в „Селска чест“;

Пьотр Илич Чайковски – Лиза в „Дама Пика“, Татяна в „Евгений Онегин“;