НИКОЛАЙ СТОИЛОВ
Оперен певиц – бас
Ученик е на проф. Христо Бръмбаров. От 1967 г. е солист на Софийската опера. Репертоарът му включва над осемдесет роли от руски, български и италиански опери.
„Великолепен бас, с тембрист глас, изразителен и звучен във всички регистри. Като се прибави още музикалност, артистичност и умение да обединява в едно органично цяло вокалната и сценична характеристика на образите, става ясно, че дългогодишният и стабилен възход, високото художествено ниво – постоянно поддържано и успехите на Стоилов са резултат от талант, упорита творческа работа и целеустременост“, пише проф. Боянка Арнаудова.
Роден е в Стара Загора. Още като дете показва певчески талант и пее в училищни и самодейни хорове. Дебютира на професионална сцена в Старозагорската опера като Ферандо в „Трубадур“ през 1959 г.
Репертоар:
Александър Бородин – Кончак от „Княз Игор“;
Александър Райчев – Исбул в „Хан Аспарух“;
Винченцо Белини – Оровезо в „Норма“;
Гаетано Доницети – д-р Дулкамара от „Любовен еликсир“;
Джузепе Верди – Филип II и Инквизиторът в „Дон Карлос“, Спарафучиле в „Риголето“, Рамфис в „Аида“, Банко в „Макбет“;
Модест Мусоргски – Княз Иван Ховански и Досифей в „Хованщина“, Пимен и Варлаам в „Борис Годунов“;
Николай Римски-Корсаков – цар Додон в „Златното петле“;
Парашкев Хаджиев – Борис Михаил в „Лето 893″, Мурад II в „Мария Десислава“, поп Матей в „Луд Гидия“;
Пьотр Илич Чайковски – Гремин в „Евгений Онегин“;
Сергей Прокофиев – Кутузов във „Война и мир“;
Николай Стоилов (17.01.1929 – 9.10.1995 ), оперен певец, бас
