ПЕНКА ДИЛОВА
ОПЕРНА ПЕВИЦА, МЕЦОСОПРАН
„Доволна съм, че не заминах в чужбина да търся кариера – казва тя в едно интервю. В русенския колектив намерих среда, творчески климат, отлични певци, партньори и колеги“.
Първата роля на тази сцена е от февруари 1971 г. – Шарлота от „Вертер” на Масне.
ИНФОРМАЦИЯ
Великолепна певица, солистка е на Русенската опера цели трийсет и четири сезона.
Завършва софийската консерватория при Илия Йосифов и Чавдар Хаджиев. Като студентка излиза за първи път на сцената на Учебния оперен театър – в ролята на Амастра от „Ксеркс” на Хендел и пее в Ансамбъла на Армията, където започва работа като солист след завършване на Консерваторията. Още като студентка пее на сцената на Софийската опера.
„Доволна съм, че не заминах в чужбина да търся кариера – казва тя в едно интервю. В русенския колектив намерих среда, творчески климат, отлични певци, партньори и колеги“.
Първата роля на тази сцена е от февруари 1971 г. – Шарлота от „Вертер” на Масне.
„Такава певица не сме имали отдавна. Тя е истинско откритие за операта“ – мълвят присъстващите на репетициите.
Само за един сезон – 1975/76, тя се превъплъщава в шест различни по стил и характер роли: Дорабела от „Така правят всички”, Ефросина от „Момчил”, Берта от „Севилският бръснар”, Азучена от „Трубадур”, Фидалма от „Тайният брак” и Кармен.
Следващата задача за младата певица отново е от френска опера – изкусителката Далила от „Самсон и Далила” на Сен-Санс. После идват и комичнита роли, които разкриват богатия артистичен талант на певицата – Берта от „Севилският бръснар” на Росини, Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза, г-жа Райт от „Веселите уиндзорки” на Николай, Доротея от „Вива ла Мама” на Доницети, Божена Куденщайн в „Цигански барон” на Щраус-син (1982), до последните й роли – Баба Цоцолана в „Патиланци” на Александър Йосифов (1995) и Цецилия в „Царицата на чардаша” (1997).
Репертоарът на Пенка Дилова е огромен – над петдесет роли от Хендел до Меноти, вокално-симфонични и кантатно-ораториални творби. Тя е една от певиците, които с вдъхновение изпълняват и български опери – Ефросина от „Момчил” и Майката от „Янините девет братя” на Пипков, Ермиара от „Лето 893“, Теодора-Сара от „Мария Десислава”, „Албена”, „Луд гидия” и „Юлска нощ” на Хаджиев, Райна в „Тревога” на Райчев, Ферина от „Еленово царство” на Илиев и „Юла” на Кюркчийски.
„Чух за първи път Пенка на Петото общобългарско състезание за певци и инструменталисти в София през май 1969 година, като студент в София – пише Огнян Стамболиев. Още си спомням какъв взрив от аплодисменти предизвикаха нейните арии – на Орлеанската дева от Чайковски и Ефросина от „Момчил” на Пипков. Чуха я чужди импресарии и я поканиха за гастроли в Германия, Унгария и Франция. Там тя дебютира в няколко опери – съвсем млада, неопитна за сцената, но вече със самочувствие, готова да покорява върхове. С Робер Ирш и Пиер Дерво тя направи роли в „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, „Самсон и Далила” и „Вертер” във Франция, „Трубадур” в Германия и Унгария, като в последната партнира на звездата Хосе Карерас и Юлия Варади.“
Присъствието й на сцената е забележимо, дори когато ролята е по-малка. Запомня се и като Алиса в „Лучия”, Емилия в „Отело”, Мадлон в „Андре Шение”, Нянята в „Евгений Онегин”, Агнеса в „Юла” на Кюркчийски.
През 1977 г. е поканена от режисьора Стефан Трифонов за ролята на Костелничката в първата българска реализация на „Йенуфа” от Леош Яначек в Софийската опера. С Варненската опера триумфира като Сантуца от „Селска чест” от Маскани на фестивал в Барселона. Пее редовно и в Пловдив, Стара Загора, в цяла България.
Силен акцент в кариерата й внесе трагедийната роля на Мадам Флора в „Медиумът” на Джанкарло Меноти през 1980 г. в първата българска постановка на Пламен Карталов в Камерния театър на Благоевград. В края на творческия й път диригентът Емил Чакъров и продуцентът Глоц я ангажират за участие в записите на „Дама Пика” и „Евгений Онегин” – в малките, но отговорни партии на Графинята и Нянята в екип със световни певци. Това е един от звездните мигове на Пенка Дилова в рано прекъсналата й кариера.“
Самата аз още си спомнят първата ми среща с изкуството на Пенка Дилова, когато на концерт чух нейната „Орлеанската дева“ от Чайковски, когато бях обсебена от този великолепен, вълнуващ, изразителен глас и то нейната интерпретация, от величието, с което представи гордата и непокорна Жана Д`Арк.
Репертоар:
Александър Райчев – Райна в „Тревога“;
Волфганг Амадеус Моцарт – Дорабела в „Така правят всички жени“;
Гаетано Доницети – Алиса в „Лучия ди Ламермур“;
Георг Фридрих Хендел – Амастра в „Ксеркс“;
Джанкарло Меноти – Мадам Флора в „Медиумът“;
Джоакино Росини – Берта в „Севилският бръснар“;
Джузепе Верди – Амнерис в „Аида“, Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“, Емилия в „Отело“;
Доменико Чимароза – Фидалма в „Тайният брак“;
Жорж Бизе – Кармен;
Жюл Масне – Шарлота във „Вертер“;
Камий Сен-Санс – Далила в „Самсон и Далила“;
Константин Илиев – Ферина в „Еленово царство“;
Красимир Кюркчийски – Агнеса в „Юла“;
Леош Яначек – Костелничката в „Йенуфа“;
Любомир Пипков – Ефросина в „Момчил“
Ото Николай – Фрау Райх във „Веселите уиндзорки“;
Парашкев Хаджиев – Ермиара в „Лето 893“, Теодора-Сара в „Мария Десислава“, Майката в „Луд Гидия“;
Пьотр Илич Чайковски – Графинята в „Дама Пика“, Нянята в „Евгений Онегин“, Жана Д`Арк в „Орлеанската дева“;
Руджеро Леонкавало – Сантуца в „Селска чест“;
Сергей Прокофиев – „Любовта към трите портокала“;
Умберто Джордано – Мадлон в „Андре Шение“;
Пенка Дилова (18.02.1943-17.09.1998), оперна певица, мецосопран