ПЕТЯ ИВАНОВА-ШОЛТИ

В записаното телефонно интервю Петя Иванова разказва за първите си срещи с операта, за първите си роли и партньорства.

Родена е в Пловдив. Баща й е музикант, един от създателите на първия академичен оркестър, заедно със Саша Попов. Баща й я води на репетициите на оркестъра. „Запознах се с музиката на Бетовен, Чайковски и тя дълбоко ме вълнуваше. Така заобичах класическата музика.“ Учи в католическо училище. По-късно в гимназията отива при родителите си в София.

„Излязох на сцената за първи път на осем години. Пях една трогателна песен, а публиката се просълзи. Акомпанираше ми един от свещениците. В гимназията бях солистка на хора и изпълнявах солото в Приспивна песен от Моцарт. В София с хора на гимназията заедно с учителя ни по музика Милчо Петров направихме концерт в радиото. Тогава излезе и първата ми рецензия, в която пишеше, че „ученичката Петя Петрова (така ме водеха тогава) показа висока техника и артистичност в изпълнението“. Но признавам си, че повече ме влечеше балета. Учех балет, свирех на пиано, бях и гимнастичка, покривах норми. Мечтата ми беше да бъда на сцена, да бъда актриса. Не мислех за пеенето. Освен това рисувах много хубаво и учителите редовно показваха рисунките ми. Когато се явих в музикалния отдел при госпожа Прокопова, много исках да се явя и в художествената академия. Бях много объркана и не знаех с какво точно искам да се занимавам. Людмила Прокопова в началото реши да ме прави гениална певица. Започна да ме разпява и така откри големите ми височини. Дори каза „Достатъчно, после ще решим какво ще пеете.“ В гимназията ме наричаха „Пловдивският славей“. Когато Димитър Узунов и Лиляна Барева завършваха направиха концерт в Алианс Франсез. Накрая професорката ми реши да покаже каква феноменална ученичка има, а аз бях само на шестнайсет години. Пях едни вариации по тема от Моцарт със съпровод на флейта. Успехът беше голям. Към Министерството на културата имаше отдел „Даровити ученици“, към който ме включиха. Имаше челист, цигулар, по-късно и Райна Кабаиванска включиха. Тя учеше при моята професорка, но като мецосопран. С тях правехме концерти в цялата страна. Продължих в консерваторията, но не завърших. Отидох в хора на операта. Диригентът Илия Темков пък ме изпращаше като музикална ръководителка в детските лагери. Пеехме неговите песни, които наричахме „Щурец-свирец“. Дори ме наградиха, че моите децата са пели най-добре. По Коледа и Великден Темков ми уреждаше концерти в протестантската църква. Научих „Алелуя“ и я изпълнявах с малък оркестър. В операта гласът ми се открояваше сред хора, но тъй като бях много млада решиха да не ми дават солови партии. Все пак първият сценичен опит беше като Пажа от „Риголето“. През 1955 ми повериха ролята на Розина. Михаил Люцканов и Илия Йосифов бяха мои партньори. После направих дебюта на Михаил Ангелов като диригент, дойде и младият Гяуров. С Павел Куршумов и Павел Герджиков бяхме много добра компания. С Герджиков пяхме и във „Вълшебната флейта“ и в „Дон Жуан“. В „Риголето“ Петър Петров беше мой много добър партньор, Георги Генов, Костадин Шекерлийски също. После когато започнаха конкурсите си спомням Питър Глосоп в „Риголето“, от когото имам и посвещение, че на мен дължи наградата си. Пях и със Селимски в „Севилският бръснар“, когато спечели наградата. Във „Флейтата“ в началото бях Папагена, но след това ми дадоха и Царицата на нощта. Дойдоха и Лучия в „Лучия ди Ламермур“, Оскар в „Бал с маски“. В „Манон“ заедно с Катя Попова аз бях Пусет, а другите две героини бяха Вася Радева и Лили Йорданова. Хубава премиера беше „Четиримата грубияни“ и моята Лучета – тук най-сетне се почувствах актриса. Много интересна постановка. Драган Кърджиев беше във възторг. Виргиния Попова беше Майката. Така на трийсет години имах вече доста голям репертоар. Направих Адина от „Любовен еликсир“, Рита от Доницети. Бях и Амур в „Галантни Индии“ една стара опера. Имам и Есмералда в „Продадена невеста“. Дори Шекерлийски казваше „Аз няма какво да гледам отивам направо, когато Петя е Есмералда.“

Всеки певец има хиляди спомени свързани с красиви или неудачни моменти. Някои по-чувствителни като мен имат много да разказват – и с диригенти, и с режисьори. Тъжно е, че не можеш всичко да разкажеш.“

Петя Иванова се омъжва за дипломат и заминава за Унгария, където остава до края на живота си, но прекратява певческата си кариера. Приема и фамилията на съпруга си Шолти.

Петя Иванова-Шолти (1930 – 17.01.2020), оперна певица, колоратурен сопран