ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА

„40 години с всички трудности и хубави моменти, които могат да се преживеят в един оперен спектакъл, но това е животът ми. Продължавам още малко да живея в театрален живот. Неусетно мина времето – спектакли, репетиции, нерви, напрежение, желание за добро представяне, желание за добър спектакъл, триумфи… Един спектакъл не се прави само от един човек. Той се прави от абсолютно всички – сценични работници, помощник-режисьори, балет, солисти, хор, оркестър, режисьор, диригент.“
През 1981 г. започва сценичният ѝ път в родния Пловдив с партията на Лаура от „Джоконда” на Понкиели. Това е една емблематична постановка, за която дълги години се говори в музикалните среди, която е записана и за БНр и за БНТ. Диригент е Кръстю Марев. Заглавната роля е поверена на също младата Добринка Янкова. Участват още Владимир Тодоров, Дамян Велчев, Михаил Чомаков, Орлин Павлов, Асен Чавдаров, Лилия Келерджиева, Павлина Павлова, Стела Милева.
„Беше ми поръчано да науча ролята на Лаура Адорно. Толкова съм благодарна. Това е такова доверие от страна на ръководството. В нашата професия край няма. Докато човек е на сцената и е възможно да изглежда добре, да пее добре, ние сме едни безкрайни ученици. Все сме с ноти, все гледаме, все учим – ноти, текст” – споделя певицата.
Родителите ѝ са сред основателите на Пловдивската опера през 1953 г.
„Добре, че е станало така, да отворят този път по който ние всички вървим. Ето аз четиридесет години, след мен моят син и всички колеги. Това е едно велико преживяване. Моят път започна малко след това, през 1954 г.” – смее се Валерия – един оперен театър да същестува толкова години, особено в днешните времена, когато е много трудно. Въпреки всичко. Публиката има изисквания към нас и ние трябва да отговорим. Добре че имаме Античния театър. Разиграхме и сцената на Бунарджика, правим спектакли за деца на фонтаните в центъра. Беше много успешно, непрекъснато се търсеха билети. Дацята бяха много радостни, радостни бяхме и ние, защото те са една благодарна, чиста, откровена публика, за която ние се раздаваме на 200%. Те заслужават. А и това е възпитание. И в моето детство са се играли детски спектакли. Тук например са играни „Детето и вълшебствата“, „Златната ябълка“. Аз започнах в „Макс и Мориц“, в „Хензел и Гретел“. Винаги е имало такава тенденция в Пловдивската опера. Сега благодарение на доц. Нина Найденова имаме събирания и за най-малките, за бебетата, който идват с майките си.“
Като малка мечтае да следва медицина, да стане хирург. Тренира баскетбол и до днес е запленена от този спорт, но все пак музиката надделява.
„То е даденост, то е и ген. Другарката Вапцарова ми каза, че имам глас, но има някакъв проблем и ме попита дали спортувам. Когато разбра, че играя баскетбол категорично заяви „Или пеенето, или баскетбола. И до днес ми е любим спорт.“
Първите ѝ роли са в Русе от 1979 до 1981 г. и са в български опери – дебютира в „Юла” на Красимир Кюркчийски през 1979 г. като сестра Агнеса и Грубиянката, в Сестра Василиса в „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев и в „Хан Аспарух” на Александър Райчев. Първата й голяма роля е Амнерис от „Аида” на Верди.
„Много пътувахме и по света, което е голям импулс, огромно желание да докажеш на самия себе си възможностите си, качествата си. Но най-трудно се пее вкъщи. Публиката е много взискателна. Особено днес, когато имат информация от интернет. Можеш да чуеш записи от другия край на света. можеш да гледаш, да сравняваш. Беше ми интересно и сега ми е интересно.
Следите ли какво става по света?
Да следя не, но като че те сами изникват. Не търся специално. Синът ми се интересува. Той е по-запален, а и е технически по-грамотен. Младите всички са така. Но следя и когато попадна на интересен спектакъл винаги ми е любопитно. Може да науча още нещо.
Валерия Мирчева завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и консерваторията София в класа на проф. Илия Йосифов.
„Ние бяхме щастливи, че имахме такива професори и не само по пеене, а и по актьорско майсторство, по всички дисциплини. Колоси. Будители в онези времена. За тях се говори само с преклонение и балгодарност … Моят професор не съм го чула веднъж да се скара, да повиши тон, но когато се дадат задачи, на другия ден ти трябва да си готов. За мен беше така. Как ще се подготвиш, никой не се интересува. затова, че той беше всеотдаен, че ни обичаше и ни вярваше, и ни беше приел в своя клас, ние трябваше да отвърнем с готовност и отговорност, да попиваме всичко, което той казва. Пеенето не е за една или две години. Когато го научиш правилно и познаваш певческата техника то служи дълги години” – спомня си Валерия. Самата тя обаче решава да не преподава.
„Аз съм строг, много взискателен човек… При мен компромиси с ноти, с музика не може да има. Гласова хигиена, внимание, концентрация, учене, солфеж – вероятно съм била малко по-строга, затова хората са преценили, че по-добре да не преподавам. Изкуството не е да купуваш и продаваш.”
Валерия не работи дори със сина си Андрея Мирчев, който също е оперен певец. Той е ученик на Петър Данаилов. Помага му само по разучаването на нотите, текста.
Това, което си спомням, когато съм ви гледала на сцената изглеждахте много властно, бяхте много артистична. Това вероятно го носите, защото то не се научава.
Колко съм била царствена не мога да преценя, но зная, че в живота не е необходимо да вириш нос, да вдигаш шум около себе си. Когато си на сцената там бъди голям, бъди силен, бъди добър певец, задължително актьор. Ако искаш само да пееш има концертни изпълнения. Заставаш концентриран. Но пак трябва да въздействаш на публиката. А в спектакъла човек може да се разгърне от началото до края. Да се раздаде и на публиката и на партньорите.
От всички роли, които е представила, най-големи трудности е срещнала с принцеса Еболи от „Дон Карлос” на Верди.
„Когато Борислав Иванов ми предложи първия път веднага консултирах с проф. Йосифов, който каза да не приемам. Посъветва ме да натрупам сценичен опит, да укрепне психиката ми. Така и стана. Това е партия, която в първия момент Верди е замислил за сопран. Усилията, нервите, желанието да го направиш, защото имаш още тези качества и тази сила, бяха неимоверни. Аз съм работила на пианото и е имало моменти, когато повтаряш едно и също, и не става. Мисля, слушам и започват да текат сълзи. Затварям пианото и казвам „Не, това няма да стане”. След това се успокоявам и пак наново тръгвам да работя. Е, слава Богу, стана.”
Има и една роля, останала мечта – Далила от операта „Самсон и Далила” на Сен-Санс.
„Щеше ми се в „Дама Пика“ да изпея Графинята. Сигурно съм искала и нещо друга да изпея, но от възможностите във времето не се е случило“
Друга голяма страст за певицата е камерната музика. Пяла е Шуберт, Малер, Шостакович, много песни на Йордан Дафов, някои написани за нея.
„Обичам камерната музика и по-точно съвременната камерна музика… Обичам съвременната музика. Обичам и да я слушам, защото тя много учи.”
Едно от големите предизвикателства е участието й в постановката на „Омагьосаният” на Божидар Спасов. Освен в оперите на Кюркчийски и Хаджиев е пяла в опера на Жул Леви и в „Почивка в Арко Ирис” на Александър Йосифов.
Репертоар:
Александър Бородин – Кончаковна от „Княз Игор”;
Александър Райчев – Зурая от „Хан Аспарух”;
Александър Йосифов – Инес от „Почивка в Арко Ирис”;
Амилкаре Понкиели – Лаура от „Джоконда”;
Андрей Петров – Марта/Екатерина от „Петър I”;
Борис Спасов – Мадам от „Омагьосаният”;
Волфганг Амадеус Моцарт – Реквием, Миса бравис в Си бемол мажор;
Габриел Форе – Реквием;
Джоакино Росини – Изабела от „Италианката в Алжир”, Берта от „Севилският бръснар“;
Доменико Чимароза – Фидалма от „Тайният брак”;
Джузепе Верди – Амнерис от „Аида”, Азучена от „Трубадур”, Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Мадалена от „Риголето”;
Жорж Бизе – Кармен в „Кармен”;
Жул Леви – Хуана от „Печалбата”;
Иван Спасов – Мизерере, Меса;
Красимир Кюркчийски – Сестра Агнеса и Грубиянката от „Юла”;
Модест Мусоргски – Марина Мнишек от „Борис Годунов”;
Ото Николай – фрау Райх от „Веселите уиндзорки”;
Парашкев Хаджиев – Сестра Василиса от „Мария Десислава”;
Пиетро Маскани – Лола и мама Лучия от „Селска чест”;
Пьотр Илич Чайковски – Олга от „Евгений Онегин”;

Снимка: личен архив на Валерия Мирчева