ВЕНЕДИКТ БОБЧЕВСКИ

Продължава образованието си във Виена, като през1920 г. за две години изучава хармония и контрапункт с Йозеф Маркс и Вилхелм Грюмер. След това заминава за Мюнхен, за да продължи с уроци по дирижиране и композиция със Зигмунд фон Хаузегер.

От 1925 г. вече е в България и постъпва в Народната опера като помощник-диригент. Още през 1919 преди да получи образование в чужбина младежът има опит в дирижирането като помощник-диригент на основания по това време оперетен театър „Ренесанс“. До 1940 г. на сцената в София под негово диригентство са изпълнени над четиридесет опери, като много от тях са представени за първи път – “Летящият Холандец“, “Оберон“, “Бал с маски“, “Джоконда“, “Цар и дърводелец“. Осъществява премиерите на оперите на Маестро Атанасов „Цвета“, “Косара“ и „Алцек“. Повече от петстотин са спектаклите на Софийската опера, дирижирани от Венедикт Бобчевски като най-често са – „Кармен“, “Фауст“ и “Мадам Бътерфлай“. Поставя и оперети – „Прилепът“ и „Цигански барон“. „Оберон” от Вебер, „Таис” на Масне, „Бал с маски” на Верди, „Цар и дърводелец” на Лорцинг, „Джоконда” на Понкиели.  Като немски възпитаник, той е и страстен вагнерианец. През 1930 година заедно с режисьора Илия Арнаудов осъществяват българската премиера на „Летящият холандец” от Рихард Вагнер.

Името му трайно е вписани в аналите сред първите съзидатели на националния оперен театър.

След създаването на Радио София е привлечен за началник отдел „Народна музика“. Дирижира хор „Кавал“ и Хора на софийските учителки. Като гост-диригент осъществява турнета с оперни постановки и симфонични концерти в Германия, Австрия и Югославия.

Бобчевски се изявява и като автор на критични статии по музикално-обществени въпроси. През 1928 и 1929 година е в редактционната колегия на списание „Музикален живот“. Прави преводи на либретата на множество опери, поставени на сцената на Софийския оперен театър, сред тях „Летящият Холандец“, „Дон Паскуале“, „Фиделио“, „Травиата“, „Кармен“ и др-

През 1958 година е издадена историко-критичната му студия „Изкуството на диригента“, както и за Маестро Георги Атанасов. Негов е и “Речник на музикалните термини“.

Композиции:

Успоредно с работата си като диригент Венедикт Бобчевски създава над сто хорови и още толкова солови песни, две опери, симфонични и камерни триа, вокални и струнни квартети пиеси – увертюрата „Цар Симеон“, “Видение край Царевец“, “Легенда за София“;  музика за театрални постановки – „Хамлет“ и “Както ви се харесва“ на Шекспир, “Дон Карлос“ на Шилер, за филмови продукции „Безкръстени гробове“ (1931) и „Грамада“ (1936).

Опери:

„Княз отшелник“ със собствено либретопредставена на 6.05.1932 г. с Софийската народна опера в режисьорската концепция на Христо Попов и художник Димитър Гюдженов.

„Лъжата в живота“ завършва през 1944 година.

Мелодрамата „Сянката на Самуил“ е поставена в Народния театър, създава и оперетата за деца „Златната катеричка“ и др.

Венедикт Бобчѐвски (8 ноември 1895–12 юли 1957), диригент