ЮЛИЯ ВИНЕР

През 1953 година става редовна солистка на Софийската опера, където дебютира на 17 юни 1954 година с ролята на Леонора в „Трубадур“ на Джузепе Верди. Успех имат и нейните превъплъщения в Турандот, Тоска и Аида от едноименните опери, Мюзета от „Бохеми“ на Пучини, Елизабет от „Дон Карлос“, Дездемона от „Отело“, Виолета от „Травиата“. Амелия от „Бал с маски“, Елвира от „Ернани“, лейди Макбет от „Макбет“ на Верди, Донна Анна от „Дон Жуан“, Графинята от „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт. Знакови бяха и образите които тя направи в руските опери – Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски, Ярославна от „Княз Игор“ на Бородин. Спомням си когато за първи път чух нейно изпълнение на Антонида от „Иван Сусанин“ на Глинка – една изключително виртуозна ария. Вече познавах драматичните й образи и останах възхитена от майсторската интерпретация. Иначе за мен тя си остава незабравима като гордата и влюбена Елена от операта „Момчил“ на Любомир Пипков. И още една от забележителните й роли – Елза от „Лоенгрин“ на Вагнер в знаменателна постановка на операта.
Повече от три десетилетия Юлия Винер е една от любимите певица на публиката на Софийската опера. Заедно с Никола Николов и Надя Афеян бяха забележителен екип. Във фонотеката на Националното радио се пазят някои от звездните записи на певицата – „Тоска“, „Аида“, „Момчил“, „Лоенгрин“, както и много арии.
В същото време над петнайсет години е и солистка на Берлинската държавна опера. Разказваше, че често се е налагало едната вечер да пее в София и още на следващата след полет до Берлин да бъде отново на сцената. Присъдено й е званието Камарзенгерин.
След като приключи с активната сценична дейност започна да преподава.
През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен.