Карл–Хайнц Шюц – флейтист

Брамс е един от най-любимите ви композитори, така че няма да ви питам „Обичате ли Брамс“, но ще ви попитам как избрахте програмата – две сонати и песни?

От години обичам Брамс, така че да, обичам Брамс още от времето, когато започнах да свиря в оркестър. Добре познавам симфониите му, в които е създал безценни моменти за флейтата, като добавям соло моментите, в които води духовите инструменти или диалозите със струнните. Всичко това ме доведе до желанието да изпълнявам камерната музика на Брамс.

Така се роди идеята да транскрибирам сонатите за кларинет или за виола във вариант за флейта. Бях окуражен от други музиканти преди Мария Принц. Изпълнявах ги много на различни концерти. Голямо щастие беше възможността най-накрая да ги запиша за „Наксос“ с Мария, тъй като и самата тя е прекарала целия си живот с тях като съпруга на великолепния солист-кларинетист на Виенската филхармония Алфред Принц. Десетилетия наред те са ги изпълнявали и това беше специален и ценен момент да свирим с нея, тъй като тя познава с най-малки подробности тази музика.

Беше обогатяващо за мен. Осъществявайки този проект, си помислихме защо да не се обърнем към песните на Брамс, които съм изпълнявал при други случаи. Така потърсихме песни, които биха били подходящи за флейта и пиано, така както Менделсон е направил своите „Песни без думи“. Брамс е един от композиторите, чийто творби са високо ценени и са част от нашето наследство, като тези на Бах например, Моцарт или Бетовен. Това са грандиозни творби. Но тези творби могат да бъдат облечени в различни дрехи – и този път това е флейтата. Слушателите добре познават тази музика. Тя е написана за кларинет и виола, и много хора я познават. За тях ще бъде обогатяващо да чуят други тембри, други идеи. Не е много известно, но Брамс първо е написал за кларинет тези две сонати за приятел кларинетист, който го е вдъхновил – Йоханес Мюлфелнер. Издателят му го е изкушил да ги преработи за виола. Но нито артистите, нито слушателите знаят, че Брамс е направил версия и за цигулка, която аз открих. Точно тази версия за цигулка беше в основата на моята работа.

Как от написаните от Брамс над 300 песни вие избрахте само девет? И освен това сте включили и различни видове флейти.

Защото нямаше повече място на диска. (смее се) Колкото за различните видове флейти идеята се роди по време на репетициите за записите. Казах си „Я виж, това би звучало много по-добре с тембъра на алтовата флейта!“. Или пък в друга песен идеята дойде от текста – беше диалог между двама влюбени. Така гласът на момичето трябваше да звучи невинно и веднага се сетих за пиколото. Така се получи игра на тембри и за слушателя със сигурност звучи по-добре.

Преди да направите транскрипциите вероятно сте разучили текстовете на песните?

Да, текстовете ме вдъхновиха. Когато правите транскрипция, важно е в каква теситура ще бъде флейтата. Тя има регистър от три октави и половина, така че звучи по-високо от гласа, но може да се направи промяна в тембъра. Ако думите изискват определена експресивност, то те биха звучали по-заоблено при алтовата флейта и по-невинно при пиколото. Познавам това от симфониите на Шостакович.

Преди година изпълнихте тези пиеси на един концерт без публика, а след това ги записахте в австрийското радио. Тази година беше много тежка за всички артисти. Но ето точно година по-късно ги изпълнихте на концерт в Клагенфурт, отново с Мария. Как се почувствахте да бъдете отново пред публика?

О, как да кажа. Това е абсолютно ново. За всички артисти и музиканти, това ни извади от рутината. Бяхме свикнали – излизаме на сцената, публиката ни аплодира. Нещо като ритуал. След толкова дълги локдауни всички почувствахме какво ни е липсвало. Разбрахме колко е важен диалогът, колко е важна размяната на енергии, обменът на внимание. Публиката е внимателна – следи какво ще направиш, как ще свириш. А ние на сцената усещаме без думи тази енергия, която идва от публиката. И това специално аз усещам много по-силно сега. Това беше супермомент да свирим отново тази музика за публиката и да имаме този обмен директно.

Не зная дали да ви попитам, но имам усещането, че най-известните флейтисти в света са мъже?

(Смее се) Не зная как да ви отговоря. Не съм мислил върху това. Самият аз имам много познати флейтистки, на които се възхищавам. Като млад изследвах и слушах какво прави Ирина Графенауер, например – суперзвезда е – всяка нота, всеки дъх знаех. Но, да, права сте, най-известните – Жан Пиер Рампал, Джеймс Гоуей. Това е станало в един период, когато доминираха мъжете, през четиридесетте, след войната. Днес е друго време и има толкова много флейтистки в оркестрите по света. Мисля, че равновесието е възстановено и правдата възтържествува. Също като с жените диригентки. Да, сега има една много силна вълна в тази насока.

А защо избрахте да свирите на флейта?

За това е виновен баща ми, който ми я даде, тъй като в малката тиролска група в общината, където съм роден, липсваше флейтист. Имаше много кларинетисти и никакви флейтисти. Затова беше абсолютно задължително аз да се науча да свиря на флейта и до днес не съжалявам.

„Този запис е уникален… Изпълнението на Карл-Хайнц Щютц се отличава от първия до последния тон с елегантност и най-високо качество. Неговата виртуозност, особено във финалните части на двете сонати, е достойна за възхищение. В лицето на Мария Принц той има великолепен партньор, който не нарушава баланса и там, където Брамс изкушава пианиста да надделее. Това се отнася и за звукозаписния екип, който представя двата инструмента в най-атрактивен аспект“ допълва впечатленията Дейвид Дентон от David’s Review Corner.

Реми Франк също се включва с мнението си, публикувано в „Пицикато“:

„Щютц е инструменталист, който умее да извлече от флейтата си фино искрящи, но и кантиленни, интензивно емоционални, но и нежни звуци, и успява с прекрасната си фразировка да създаде необходимата атмосфера за тези две толкова красиви произведения.

Партията на пианото е изпълнена ясно, проникновено и умело от Мария Принц, така че тук става въпрос за компетентен и емоционален прочит, който показва двете произведения в нова светлина, а и песните, които попълват диска, са също така убедителни в тази обработка.“

„Признавам си, че като привърженик на кларинета, бях скептичен, преди да се заслушам. За мен записи с флейта са често монотонни и в крайна сметка изморителни. Благодарение на качествата на Карл-Хайнц Щютц обаче си заслужава да се обърне внимание на този диск. Най-вече богатият, разнообразен звук в средния и ниския регистър съхраняват характера на тези късни произведения на Брамс. Освен това, при Щютц красивият звук, артикулацията и изразителността са в перфектен баланс. Благодарение на вълшебно-еластичния ансамбъл в партньорството с Мария Принц (съпругата на покойния кларинетист Алфред Принц) и също умелата звукозаписна техника, пианото никога не доминира флейтата и конските сили, които биха били възможни, се дозират за спазване на баланса. Трябва да спомена още, че Щютц използва при песните допълнително пиколо и алтфлейта, допринасяйки за разнообразие в звуковата палитра. Една ценност! Този диск обогатява дискографията с произведения на Брамс!“ – това пък написа Ингоберт Валтенберг.

Мария Принц – пианист

Как получихте предложението да запишете този диск за „Наксос“?

От много години работа с „Наксос“ и имам щастието моите предложения за репертоар и партньори да се приемат винаги с голяма радост. С Карл-Хайнц Шюц работим отдавна и имаме един емблематичен запис с Академията „Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“ под диригентството на сър Невил Маринър. Той винаги ми е разказвал, че има идея да направи транскрипция на кларинетните сонати на Брамс. Те са в моя репертоар от десетилетия и няма други произведения, с които толкова често и задълбочено да съм се занимавала. Освен със съпруга ми Алфред Принц съм ги изпълнявала с почти всички кларинетисти в Европа и Америка. Имам запис на първата соната с Петко Радев. Беше обогатяващо и интересно да работим тези сонати и да ги видя от съвсем друга перспектива. Допълнихме диска с песни, които двамата избрахме

 Рецензиите, които излязоха, са повече от ласкави. Дори беше избран за диск на месеца.

Много съм щастлива от това. Може да се появят и проблематични, които да твърдят, че не е необходимо тези толкова популярни сонати за кларинет да се изпълняват на флейта. Но ще припомня, че Брамс е написал едновременно с версията за кларинет и версия за виола, а една година по-късно и версия за цигулка, която е по-малко известна. Така че самият той е имал най-различни звукови характеристики за тази музика. Тъй като това са по-късни опуси, по съзерцателни, по-меланхолични, с една някак неземна изразителност мисля, че флейтовата багра е много подходяща за тях.

Мария Принц отдавна работи с престижната звукозаписна компания, а предишните ѝ записи са с мецосопрана Маргарита Грицкова, със сопрана Красимира Стоянова и с флейтиста Патрик Галоа. Оригиналните сонати за кларинет и пиано, оп. 120 тя е записала със съпруга си Алфред Принц, първи кларинетист на Виенската филхармония, както и с Петко Радев. Забележително е участието ѝ в диска наречен „Кончерти гроси от 20 век“, осъществен с Академията „Сент Мартин ин дъ фийлдс“ и сър Невил Маринър. Под диригентството на Васил Казанджиев със Софийския симфоничен оркестър са издадени и концерти за пиано и оркестър на Хайдн и Моцарт. От 1987 г. Мария Принц преподава в университета за музика и сценични изкуства във Виена.