Среща от 2020 г., когато тя се завърна за концерт на 30 октомври с оркестъра на БНР и диригент Константин Илиевски. Изпълни Концерт за орган, тимпани и струнни от Франсис Пуленк. Година преди това на 15 юни ще имаше рецитал в поредицата „Органова палитра“.

След великолепното изпълнение на Янка Хекимова и преди срещата ни потърсих повече информация за нея. Навсякъде, където тя е имала концерт имаше споделени възторжени впечатления, от които избрах само няколко:

„Спомням си деня, в който слушах симфония „Юпитер“ в църквата „Сент Йосташ“. Струваше ми се, че Моцарт я е написал за Янка Хекимова и че това е първият път, когато чувам орган да свири: композиторът, изпълнителят и инструментът се сливат в едно. Незабравим момент на майсторство и грация в тази църква, която сякаш е построена за подобно чудо!“ пише Жан-Клод Брисвил.

„Изключителен органист… Впечатляващ…“; „Божествен… ослепителен… изискан талант…“; „Възхитителен концерт… магьосник… виртуозност и почти ефирна грация.“; „Нейният рецитал, истински фойерверк, никога не пропускаше да използва напълно цялата звукова палитра на катедралния орган. Умелото ѝ използване на ритъм и цвят бяха внимателно комбинирани, за да създадат най-изобретателните и трогателни ефекти.“; „Тя насища изпълненията си с изцяло оркестров привкус, създавайки дълбоко впечатление за пространство чрез финото си музикално майсторство… виртуозност… творчески ентусиазъм…“; „Тя оцветява всяка музикална линия с невероятна изтънченост.“ „Забележителна смесица от страст и пълен контрол… Този изпълнител несъмнено е сред редиците на онези наистина велики органисти, които преодоляват музикалните проблеми и се издигат над „Транскриптията на Симфония „Юпитер“ на Моцарт (от самата изпълнителка) е извършена по най-чувствителния и деликатен начин, позволявайки на човек да преоткрие това познато произведение в напълно освежено удоволствие.“; „Ослепителен и оригинален талант… и изключителен виртуоз… Разрушавайки напълно бариерите и запомняйки всичко, тя не е щастлива да бъде слугиня или просто верен приятел на композитора. Тя усеща музиката с всяка фибра на съществото си, пресъздавайки всяко произведение, като същевременно го изпълва с голяма част от собствената си личност.“

Жан Гийу „Янка Хекимова е брилянтна, вирутозна органистка, чиито огромни технически способности и интерпретативни сили я маркират като една от най-страхотните изпълнителки на международната съвременна сцена. Записите на г-жа Хекимова на нейната транскрипция на Симфония „Юпитер“ на Моцарт и Фантазия в ла мажор на Цезар Франк на великолепния орган в църквата „Сент Йосташ“ в Париж разкриват необичайно въображение в използването на регистрите и са примери за нейните уникални интерпретаторски способности. Нейното чувствително и находчиво свирене я отличава като артист с необичайно възприятие и способности.“

Отново в България. Сигурно Ви липсва?

Да, разбира се. Не вярвам да има човек, на когото да не липсва родната страна. Дори съпругът ми, който е французин, и с когото от доста години идваме всяко лято и на него му липсва много. Харесва му и намира хората много сърдечни. Има много топлота в отношенията и това наистина е нещо много важно.

Преди година имахте рецитал, а сега сте с оркестъра на радиото. От тях ли дойде поканата?

Беше много неочаквана покана за мен, защото беше предвидена. Много се колебах дали да я приема, защото разполагах с малко време, за да подготвя концерта от Пуленк, който никога не съм свирила, въпреки че той често се свири, но така се е получило. Не съм получавала покана да го изпълня. Всъщност съм много доволна, защото преоткрих за себе си този концерт. Едно е човек да слуша различни изпълнения, друго е да си състави собствен образ за произведението. Това е хубавото в изкуството, че всеки човек на изкуството може да намери своя версия в зависимост от своята чувствителност. И това е прекрасно.

Живеете в страна, в която органът е на голяма почит. Самата вие свирите в една голяма катедрала в Париж. Какъв е цикълът на работата ви?

Дълги години свирих на един от най-хубавите органи в света, който е в църквата „Сент Йосташ“ в Париж. Бях асистентка на изключителния музикант, органист, композитор Жан Гийу, който неотдавна почина. И всъщност не свиря вече редовно в „Сент Йосташ“, но продължавам да свиря в друга църква. И всъщност за един музикант дали има предвидени концерти или не, той винаги готви нещо, дори много амбициозни програми, които някой ден ще се изпълнят. Имам и много проекти за записи. Това е много по-голям труд да се подготви нещо за записване. Моят съпруг е тонрежисьор, така че нямам този проблем, но аз самата съм голям перфекционист и ако се записва нещо, би трябвало да бъде наистина нещо, което за момента ме удовлетворява. Разбира се, това може да се промени след години, като се чуе стар запис. Човек еволюира непрекъснато. Така че имам такива проекти, но сега ще стане скоро година, със санитарната криза има много малко концерти, някои се анулират и в последния момент. По чудо успях да изнеса един концерт в Париж миналия месец, преди няколко седмици. До последния момент не беше сигурно, че ще се състои, но това също е нещо позитивно, защото човек си дава сметка, че трябва да се адаптира към обстоятелствата при всяка промяна.

Сега искам да ви върна доста назад във времето. Започнали сте с пиано и то с доста успехи. Как решихте да промените инструмента?

Органът в зала България беше открит може би една година преди аз да постъпя в Софийската консерватория. Така че никога не съм мислила да свиря на орган. Слушала съм орган, но не мога да кажа, че това ми е било мечта. Това стана по една невероятна случайност. Бях вече студентка в Софийската консерватория. Един ден чаках за урок в коридора. Погледът ми падна случайно на една микроскопична бележка Между програмите за всички лекции в Консерваторията прочетох, че се обявява конкурс за стипендия за орган в Съветския съюз. Дори не беше уточнено в коя консерватория. Не ми беше минавало и през ум, но една моя колежка и съученичка беше заминала една година преди това за Москва точно по този начин. Аз обичах много пианото. Разбира се, идвала съм на концерти в зала България. Било ми е много интересно, но не съм имала идеята аз самата да свиря на орган. Моята учителка от музикалното училище Милена Куртева, която е изключителен човек, изключително чувствителна и много умен човек, винаги е давала разумни съвети. Когато й казах това, тя ми каза „Трябва непременно да заминеш.“ Аз казах „Защо орган? Някак не ме привлича.“ Тя каза: „Не, не, замини, ти можеш да си продължиш пианото.“ Така и стана. Така че по този случай аз се явих на конкурса и получих тази стипендия, която ми позволи да следвам пет години в Московската консерватория „Чайковски“ пиано при Глеб Акселрод и орган, както всички по това време при Леонид Ройзман. И двамата ми професори бяха изключителни музиканти и педагози, също и другите ми преподаватели и това беше изключителен шанс за мен.

Но вие продължихте да свирите и на пиано.

Да, не само продължих. Когато пристигнах в Москва, се оказа, че не само мога да продължа с пианото, но бях задължена да го взема като първи инструмент. Защото, както и в България, тогава имаше много малко инструменти. Разбира се, в Съветския съюз имаше повече органи в различни градове, но в България имаше един орган тогава, достоен за това име, органа в зала България. И по този начин аз можех даже и да не се запиша да уча орган. Можехте да продължите с пианото. Можех само с пиано, но тъй като съм дисциплиниран човек и стипендията беше за орган, аз се записах в класа и това беше наистина едно откритие за мен. Имаше две зали с орган, но инструментите бяха малки – един немски и един чешки, които нямаха някаква богата звукова палитра. От първия път, в който започнах да свиря нещо, сигурно е било прелюдия от Бах останах очарована. Не мога да обясня какво, просто някакво тайнство имаше в това нещо. Дали това е звукът, който може да се продължи, като се държи натиснат клавиша? Не мога да ви кажа. Просто някакъв трепет ме обзе и постепенно бях очарована. Разбира се, нямах никакъв опит с педалната техника, както и с всичко останало.

Казвам си, че ако нещо трябва да се случи, то обикновено се случва. Имала съм голям шанс. Най-вече да следвам в Московската консерватория орган и пиано също, разбира се и камерна музика. Имала съм изключителни професори и това беше втория шанс. Също в Москва за първи път аз чух името на Жан Гийу, който един-единствен път по време на моите пет години следване в Москва изнесе концерт в Москва. Ето и още една случайност. Един мой състудент, който го беше слушал преди това, ме среща в на концерта и ми казва „Довечера идваш ли на концерта?“ Аз казвам „Не, не, имам много да свиря“, „А, не, оставяш всичко, идваш на концерта. Това е нещо изключително.“ И аз отидох. Просто това беше за мен музикален шок. Имах чувството, че виждам Ференц Лист, който свири на орган. И ако не бях отишла на концерта, може би така и нямаше да узная за него, защото той не беше идвал никога в България и не ми беше известен. И вторият изключителен шанс беше да следвам при него. След като завърших петте си години в Москва, отидох на един двуседмичен майсторски клас на Жан Гийу във Франция и там се получи много хубав контакт също той.

Докато учехте в Москва, имахте ли концерти?

Имаше, но не много често, защото освен голямата зала на консерватория „Чайковски“ и малката зала. Малката зала известно време беше затворена, защото имаше проблеми и трябваше да се ремонтира. Спомням си, че една зима, тъй като никой не ходеше там, можеше да се свири на органа и аз с един кожух ходех и свирех на този орган. Бях много щастлива, защото имах няколко часа, за да мога да свиря на орган. А големият прочут орган, който беше в голямата зала на консерваторията пък беше в ремонт и го откриха и можеше да се свири на него в моята последна година. Това беше голям трепет, защото можеше да се репетира сутрин от седем до девет. Моят професор Ройзман ми даваше неговите ключове, за да мога аз да отида, да отключа органа и да свиря. И разбира се това не беше всеки ден. А това беше изключително преживяване. За първи път свирех на френски орган. Те са с друга звучност. Бях очарована. Оттогава, след като завърших, за съжаление досега не е имало случай да се върна в Москва и да свиря на него. Но и си мислех дали е толкова хубав този орган или ми се стори много хубав, защото свирех за първи път. Жан Гийу беше свирил преди няколко години на концерт и като се върна ми каза, че и той е останал също очарован от този инструмент.

Споменахте различния звук на органите. Вие го усещате. Публиката дали го усеща и може ли да се направи някаква съпоставка? Например нашият орган, този в Москва, във Франция. Какви са видовете?

В зала „България“ е имало преди войната много хубав инструмент с четири клавиатури. Всички казват така. Виждала съм снимки. Но по време на войната е разрушен от бомба. Новият инструмент е по-различен, но е много хубав. Технически е много добре направен, има доста богата палитра. Не е същата като романтичен орган или френски, но има някаква смесица от стилове, която позволява да се свири почти всичко. Единственото, което му липсва, което споменах и миналата година му липсва съвременна електроника, липсва му компютър, който запомня предварително хиляди комбинации, което за органиста е много голямо улеснение, а също за публиката. Разбира се, човек свиква с хубавото нещо по-лесно, и мисля, че би трябвало да се помисли сериозно по този въпрос, защото възможностите на инструмента, звуковата палитра ще стане още по-богата от това нещо, защото сега всеки органист е длъжен да сменя. Но не може, защото има само осем, хайде да кажем девет възможности, девет звучности подбрани за целия концерт. Разбира се, те са разпределени на трите клавиатури и на педала, така че нюанси могат да се правят, но мисля, че компютърът ще бъде нещо много важно за този инструмент. Разбирам прекрасно, че в днешно време е трудно да се получат средствата. Искам също да благодаря и да поздравя моя колега Велин Илиев, който е органиста на филхармонията и който поддържа органа. Той не може разбира се да направи повече от това, което прави в момента. Трябва да се извикат конструкторите на органа. Няма да стане утре, но може да се планира и това ще бъде чудесно.

Започнахте да ми разказване как стигнахте до майсторския клас. И след това продължихте да учите във Франция или започнахте направо работа?

За работа не ставаше въпрос. Беше много трудно да се намери работа, когато човек идва със студентски документи. Човек като е млад не, не мисли за материални проблеми. Всичко по някакъв начин се урежда. Е, имало е и трудни моменти, но изобщо не ми е пречело това.

Прочетох, че вие самата правите транскрипции на някои творби. Защото Ви се е искало да ги изпълните?

Да, правила съм много транскрипции. Точно така. Просто чувам някое произведение и си казвам „О, това може много добре да звучи на орган“. Не всичко може да стане, но някой път човек прави неща просто за собствено удоволствие и се надява и другите хора да получат удоволствие, като слушат. Правила съм също и транскрипции, може да се каже по поръчка. Преди известно време ме поканиха в Женева, във „Виктория Хол“l, да изнеса органов концерт и ми предложиха тема: „Лист и Вагнер“. Лист, добре, той самият е писал доста произведения за орган. Дойдоха ми две идеи, които ги имах и преди това. Така че там за този концерт направих транскрипция на прелюдиите, на симфоничната поема „Прелюди“ и също „Долината на Оберман“, която е за пиано. И двете се получиха. За Вагнер не бях никак ентусиазирана, защото оркестърът и нюансите при Вагнер са различни. Все пак той има пиеси за пиано. За Вагнер дори не ми идвало и през ум, но нямаше как. Доста време избирах какво да направя. Направих две транскрипции на Прелюда от „Лоенгрин“, който звучи много красиво и на орган, но трябва наистина един много голям инструмент с много нюанси в нежните регистри, за да се получи тази богата звучност. Също направих и от „Рейнско злато“ влизането на боговете във Валхала. Също звуча добре, даже много се хареса. Същата програма съм я свирила само един път така, както беше и на органа в „Сент Йосташ“, защото има пет клавиатури. Във „Виктория Хол“ е с четири клавиатури и е доста проблематично да се изпълняват такива сложни произведения, но съм ги направила за удоволствие.

Вие преподавате ли?

Преподавам. Даже се упреквам, че много време ми отнема от няколко години преподаването, но орган никога не съм преподавала редовно в консерватория, само майсторски класове. Уроци по пиано съм давала почти от самото начало. Така се започна и съм от години в една консерватория в парижко предградие. Но както ви казвам, доста време ми отнема и все, все си казвам, че би трябвало да намаля преподаването, но и това ще стане някой ден.

Правите транскрипции, но и композирате.

Изключително рядко. Само за орган. Казвали са ми, че трябва и да композирам и да импровизация, но това не ме влече. Моят учител Жан Гийу също ме окуражаваше, на все отговарях, че нямам талант. Сигурно е така, но според мен някой, ако не мотивиран за нещо, дори и да има талант, не може да се получи много добре. Така че аз мисля, че щом нямам влечение към това нещо по-добре да не го правя. Транскрипциите да, защото просто ми идва съвсем естествено. Спомням си още преди може би четиринайсет, петнайсет годишна, още в музикалното училище в София, когато свирях сонати от Бетовен просто ги чувах оркестрирани, не за орган, за оркестър. Така че явно имам някакъв афинитет в тази област.

Вие свирили ли сте на органа в Нотр Дам? Какво е положението с инструментите там след пожара?

Доколкото знам, инструмента в Нотр Дам не е пострадал, защото е бил предпазен от горните етажи. Но не може да се свири на инструмента. Малкият орган, който е долу, а не под сводовете доколкото знам е доста пострадал. Да, свирила съм в Нотр Дам, но не на концерт, а частно.

Казват, че органът в „Сент Йосташ“ е по-хубав от този в Нотр Дам.

Това са различни инструменти. Този в „Сент Йосташ“ е съвременен инструмент. Органът в Нотр Дам е по-стар, но се правят и там нововъведения, подобрения. Така че всъщност беше станал инструмент с много богата палитра, което си е било и в началото всъщност. Проблемът там е акустиката. Има много дълга реверберация и по тази причина не ме е привличало особено да свиря там.

А иначе в концертни зали изнасяте ли концерти?

Да, когато получа покана, но в концертни зали не е много често да има инструменти. В Париж е имало орган почти във всички концертни зали и постепенно са ги махнали.

О, това не го знаех. И сега къде има в концертна зала?

В концертна зала има в радиото и в новата филхармония, в Сите дьо ла Мюзик има нов орган, който е хубав инструмент, но залата е толкова заета, че много рядко има органови концерти.