На 6 ноември 2022 за пореден път Урош Лайовиц дирижира в България. На концерта със Софийската филхармония бяха изпълнени Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор, К.216 и „Коронационна меса“ за солисти, хор и оркестър в до мажор, K.315. Солисти бяха Цию Хе-цигулка, и певците Елена Механджийска, Росица Павлова-Инджева, Николай Веселинов, Любомир Чернев.
От 2007 г. с малки изключения Лайвиц представя най-малко по една програма годишно.
Срещаме се след първата репетиция в зала „България“

Дългогодишна връзка имате с България. Забелязвате ли промяна в нас? Дали към по-добро!
Да, направих втората на Малер през 2007. Имате много по-голям опит отпреди. Всички имаме по-голям опит. А промените са в по-добра посока.
Балканските страни и Европа. Бившите социалистически страни и Европа. Вписва ли се балканската ни емоционалност в европейските правила?
Да, макар и по-плавно. Германците са по-рационални, ние сме много по-емоционални. Но за да сме точни най-добра е комбинация от двете.
Промени ли се отношението към класическата музика от времето, когато сте започвали вашата кариера?
Променя се заедно със стандарта. Колкото по-висок е стандартът, толкова по-нисък е интересът към класическата музика.
Наистина ли?
Да. Защото се променя отношението към стойностните неща, а в момента единствената стойност, която се почита са парите.
Все в исторически план започнахте във времето на Херберт фон Караян и Ханс Сваровски, После дойде вашето поколение. А сега на младите по-лесно ли им е?
Не, никак не им е лесно, защото са много. За всяка позиция ими много кандидати. Има огромна конкуренция.
А защо има толкова много диригенти сега?
Защото всеки иска да дирижира.
И най-вече цигуларите.
Да, но те не знаят как да го правят.
Преди вероятно е трябвало повече да учат, повече да знаят и да могат, за да получат висока позиция.
Да. Сега има безброй дискове и всеки започна да слуша, вместо да учи нотните текстове. Има голяма група диригенти, които се интересуват само от две неща – горната линия в партитурата, защото тя се чува на диска и банковата си сметка.
Имахте ли образци когато бяхте млад?
Учил съм със Сваровски, но бях и негов последовател в музикалната академия във Виена. Трябваше да следвам метода на обучение на Сваровски, а той беше – анализ, познаване на инструментите, познаване на оркестъра, познания по психология, по социология, изкуствознание, познаване на изкуствата. Това трябва да знае диригентът.
Сега на това ли учите своите студенти?
Аз не предавам интерпретация. Уча ги как да стигнат до резултата.
Кое е най-важното качество за един млад диригент? Да бъде търпелив, освен да учи много разбира се?
Да учи. Само да учи. Не да е търпелив.
Но, за да учиш много трябва да си търпелив.
Не, трябва ти само време. Не търпение, а страст.
Новите композитори – вече можем да отделим тези, които са от ХХ в. След тях какво идва?
Идва поколението на ХХI в. Но те още не са дошли.
Съвременната музика е важна и особено националните композитори. Работите ли в тази насока – да популяризирате тези композитори в програмите си?
Първо трябва да се уверя, че композицията е добра. Ако не ми хареса я отхвърлям.
А словенските композитори?
Словения е много малка страна. Само два милиона сме. Колкото София. И по тази причина няма много имена.
Ръководили сте различни състави и в Словения, и в Сърбия, и по целия свят. Как се съставя концертна програма? Коя е най-добрата концертна програма?
Трябва да бъде успешна.
Моцарт, Бетовен…
О, има толкова много композитори. Може да се направят много добри комбинации за програмите, така че публиката да е доволна. Когато аз съставям програмата не съставям индивидуални концерти, а търся червена нишка за целия сезон.
В каква посока – композитори, произведения?
Зависи. Например в Белград. Белградската фолхармония е основана през 1923 и за целия сезон избрах творби написани през 1923 г. Ето това е една идея. Без идея няма реализация. Или идеята не зависи от реализацията й. (смее се)
Но за да има идея, трябва да има реализация.
Не. Идеята не зависи от реализацията. Няма нито една реализация без идея, но идеята може да си стои, а реализацията й не е нужна. А ако идеята е лоша по-добре да я забравиш.
Дирижирате всякаква музика, но за нас е прекрасно, че тук идвате предимно с кантатно-ораториални творби. Как работите в операта?
Дирижирал съм петнадесет опери. Четири на Моцарт, „Фиделио“ на Бетовен, „Кармен“, „Катерина Измайлова“ и три премиери на нови опери. На словенски композитори.
Ето че има словенски композитори.
Да, Трима.
Да ни кажете имената.
„Медея“ на Яни Голоб. За другата трябва да погледна в компютъра. Третата е „Черната маска“, експресионистична опера на Марий Когойя, като аз направих нейна ревизирана версия.
(допълваме спомените на Маестрото с Missa viennensis на бароковия словенски композитор Йохан Батист Толар (Janez Krstnik Dolar) и „Фигаро“ от Йохан Батист Новак (Janez Krstnik Novak)
Отношенията диригент-режисьор какви трябва да са?
Режисьорът не трябва да възразява.
Но днес е обратното.
Не, те просто не знаят. А това не е опозиция. Това е невежество.
Надявам се, че в тези постановки сте работили с добри режисьори.
Да, да, продължавайте да се надявате. (смее се)
Е, да попитам и за певците. Как е при тях положението.
Малко по-добро е.
И пак като при диригентите, защото не учат достатъчно.
Певците никога не учат достатъчно. Учил съм пеене и затова знам.
Къде останаха онези големи певци от миналото?
Един от големите оперни певци е Пласидо Доминго. Но той е учил и дирижиране, и затова знае нотите.
А как работите тогава с певците?
Защото аз съм певец и знам как да работя с тях. До 1980 г. бях хоров диригент.
А защо изоставихте работата с хоровете?
Защото в оркестрите работя с професионалисти, а при хоровата музика много от певците са аматьори и разликата е много голяма.

Урош Лайвиц е носител на много награди, като през 2013 г. полячава австрийския Почетен кръст за наука и изкуство.
Роден е на 4 юли 1944 г. в Любляна. Завършва музикалната академия там с дирижиране и композиция. Посещава майсторски класове на Бруно Мадерна в Залцбург. Продължава във Виена където рабите с Ханс Сваровски. От 1972 г. работи със Словенската филхармония, след шест години става неин постоянен диригент, както и неин главен диригент между 2015 и 2017. в началото на новия век четири години е главен диригент на Белградската филхармония. Поканен е за артистичен съветник и постоянен гост-диригент на Загребската филхармония.
Урош Лайовиц над двадесет години преподава в университета за сценични изкуства във Виена. Негови студенти са диригенти от над петдесет и осем страни.