Обичайно за всеки оперен певец критиците създават една определящо го дума или израз. За всички оперни ценители Биргит Нилсон е „Океан от звуци“.
Самороден талант, с огромен гласов потенциал и изключително актьорско присъствие на сцената, Биргит Нилсон ярко изпъква сред водещите сопрани на 20-ото столетие. Най-известна остава с превъплъщенията си в оперите на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Търсен изпълнител е в кантатно-ораториални творби. Оставя прекрасни записи и в камерния репертоар с песни от Р. Щраус, Жан Сибелиус, Вилхелм Стенхамар.
Биргит Нилсон съчетава здравата връзка със земята, наследена от семейната среда, с огромен, природно даден глас и силна воля за развитие, които я отвеждат на всички най-големи световни сцени и я превръщат почти четири десетилетия в еталон за вокално и драматично присъствие. След приключване на активната си изпълнителска дейност Биргит Нилсон отдава последните 20 години от живота си на подготовката на млади оперни таланти. Фондацията, носеща нейното име, основава през 2009 г. най-голямата награда в съвременния музикален свят, която е изключително признание за таланта и майсторството на избраните творци. Първи носител на тази награда (в размер на $1,000,000) получава Пласидо Доминго на специална церемония в Шведската опера през 2009 г. Вторият притежател на тази награда е Рикардо Мути. Виенската филхармония получава приза през 2014, през 2018 е отличено шведското драматично сопрано Нина Стеме, а през 2022 виолончелистът Йо Йо Ма.
Биргит Нилсон е родена във ферма на 17 май 1918 г. Детската любов към пеенето прераства в кариера. Първо пее в църковния хор, след това учи в Шведската кралска музикална академия в Стокхолм. Дебютът й е внезапен и ярък. Само с няколко репетиции през 1946 г. тя замества болен колега като Агата от „Вълшебният стрелец“ на Вебер в Шведската кралска опера в Стокхолм. На следващата година привлича вниманието с участието си в „Бал с маски“ на Верди под диригентството на Фриц Буш.
Определят я като забележителна интерпретаторка на Вагнер, но всеки, който е слушал записите й не може да не остане възхитен от претворяването на образите в опери на Рихард Щраус, или забележителната й Турандот от едноименната опера на Джакомо Пучини.
Напуска сцената през 1984 г. и се установява в родното си място в Швеция. Излишно е да посочваме всички награди и огромното признание, което й засвидетелства целия свят.
Умира на 25.12.2005 г.
Тази година на 12 август денят на Биргит Нилвсон в Швеция ще бъде отбелязан с концертно изпълнение на „Тоска“ в музея на певица. Ще има майсторски клас и концерт, както и концерт на лауреата на стипендията на името на Биргит Нилсон. Стипендията е създадена през 1973 г. Тази година неин носител е шведският мецосопран Ида Резльов.

В оперната вечер ще звучат избрани камерни и оперни записи на Биргит Нилсон в творби от Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Жан Сибелиус.
Акцент в програмата на вечерта е цялостен запис на операта „Оберон“ от Карл Мария фон Вебер.
Ролите изпълняват:
Оберон, цар на елфите (тенор) – Доналд Гроуб
Титания, негова жена – без пеене
Пук, прислужник на царя (мецосопран) – Марга Шимл
Хюон, рицар от Бордо (тенор) – Пласидо Доминго
Шеразмин, негов оръженосец (баритон) – Херман Прай
Харун ал Рашид, халиф на Багдад – без пеене
Реция, негова дъщеря (сопран) – Биргит Нилсон
Фатиме, нейна робиня (мецосопран) – Юлия Хамари
Карл Велики – без пеене
Говорни роли:
Бабекан, персийски принц
Алманзор, принц на Тунис
Рошана, негова жена
Надине, робиня на Рошана
Абдала, морски пират
Хор и симфоничен оркестър на Баварското радио. Диригент Рафаел Кубелик.
Магичната сила на любовта е в основата на тази музикална приказка. Тя започва като свада между Оберон и Титания, и завършва с благословията на Карл Велики за любовта на Хюон и Реция. До този щастлив край се стига след различни приключения в селенията на оберон, в Бордо, в Багдад, в Тунис, среща с пирати, смъртни угрози, много магии, които Оберон трябва да приложи, за да подпомогне своя рицар и да докаже на съпругата си, че любовта може да преодолее всякакви препятствия.
В тази толкова ефектна опера на Вебер има невероятно красиви моменти и разбира се една от най-атрактивните арии за сопран – тази на Реция „Ozean, du Ungeheuer“.
Записът, който ще звучи е студиен от 1970 г. и е един от знаковите в историята на операта. Солистите са в най-добрата си вокална форма, а Рафаел Кубелик извайва музикалните идеи на композитора с неподражаемо майсторство.
Операта е специално поръчана за Ковънт Гардън и е изпълнена на 12.04.1826 г. на английски език. За жалост това е последната опера, която Вебер създава, защото напуска този свят на 5.06.1826 г. След това е преведена на немски и въпреки големия успех Вебер е смятал да направи промени. След неговата кончина и превода на либретото много композитори правят нови версии. Един от тях е Густав Малер.

Снимки: birgitnilsson.com