„Кралските деца“, сценично произведение, което съществува в две версии: като мелодрама и като опера или по-точно опера-приказка  от Енгелберт Хумпердинк с либретото написано от Ернст Розмер (псевдоним на Елза Бернщайн-Поргес), адаптирано от едноименната й пиеса.

През 1894 г. Хайнрих Поргес моли Хумпердинк да напише музика към пиесата на дъщеря му Елза. Хумпердинк е заинтригуван да превърне историята в опера, но тъй като Елза първоначално отказва, той решава пиесата да бъде поставена като мелодрама – тоест с разговорен диалог, който се провежда на инструментален фон. Произведението включва също оперни арии и хорове, както и диалози без съпровод.
В мелодраматичните пасажи Хумпердинк проектира иновативна хибридна нотация, която изисква представяне на текст между пеене и реч. С тази нотация се очаква певецът да предаде значителна част от текста с приблизителни мелодии. Тази версия е поставена за първи път в мюнхенския Хофтеатър с Хедвиг Шако в ролята на Пастирката на 23 януари 1897 г. и се радва на известен успех. Накрая през 1907 г. Елза отстъпва и дава съгласието си Хумпердинк да трансформира произведението в опера.
Операта „Кралските деца“ е представена за първи път в Метрополитън опера в Ню Йорк на 28 декември 1910 г., дирижирана от Алфред Херц, с Джералдин Фарар като Момичето-пастирка, Херман Ядловкер като Сина на краля, Луиз Хоумър като Вещицата и Ото Гориц като Цигуларя. Фарар обучава собственото си стадо гъски в подготовка за ролята, в резултат на което според рецензия на New York Tribune за първото представление, „мис Фарар предизвика „много забавление“, като се появи пред завесата с жива гъска под мишница“.
Следва премиера в Берлин на 14 януари 1911 г., дирижирана от Лео Блех с Лола Арто де Падила като Пастирката и Валтер Кирхоф като Сина на краля. Въпреки че произведението в продължение на много години потъва в сянката на своята „сестра“ – приказката за „Хензел и Гретел“, то редовно се възстановява в Германия, а след постановката на фестивала в Уексфорд през1986 г. все по-често и в чужбина. Други забележителни продукции са тези в Английската национална опера от 1992 г., режисирана от Дейвид Поунти и дирижирана от сър Марк Елдер, през 1997 г. в операта в Сарасота, от 2005 до 2007 г. в Баварската държавна опера, през 2007 г. в Цюрихската опера. През 2010 г. оперният ансамбъл dell’Arte изнася представление, отбелязвайки стогодишнината от премиерата в Ню Йорк. Постановка на Кристоф Лой с Олга Кулчинска (Пастирката) и Даниел Беле (Синът на краля), дирижирана от Марк Албрехт, бе представена през октомври 2022 г. в Холандската национална опера в Амстердам.
Действащи лица изпълнители
Синът на краля, тенор
Момичето-пастирка, сопран
Цигулар, баритон
Вещица, контраалт
Дървосекач, бас
Майстор на метли, тенор – тенор
Съветник, баритон
Кръчмар, бас
Дъщеря на Кръчмаря, мецосопран
Шивач, тенор
Момиче, контраалт
Дъщеря на Метларя, сопран
Първи страж, баритон
Втори страж, контраалт
Дама, мецосопран
Съдържание
Първо действие
Сцената се разиграва на слънчева поляна извън малка селска колиба, в хълмовете над град, наречен Хелабрун. В далечината виждаме планина – Хела. Дванадесет гъски се въртят наоколо, плискат се в езерцето, пасат трева. Тяхната пастирка лежи по лице на поляната и безцелно рита с крака. Вещицата, която живее на това отдалечено място, защото мрази човешкото общество, се обажда от колибата, за да се скара на момичето-пастирка. Момичето копнее за слънце и човешки контакт, но чрез магия вещицата го държи като своя робиня. Принуждава я, против волята й, да изпече вълшебен хляб, който няма да стане твърд, нито ще остарее, но ще убие всеки, който изяде само половината от него. След това Вещицата взема кошницата си и тръгва към блатото, за да събере още отровни змии, червеи и пълзящи гадини.
Пастирката се взира в отражението си в потока, когато от планините приближава млад мъж. Този герой, Синът на краля, е напуснал замъка на баща си и пътува инкогнито, преоблечен като обикновен ловец, в търсене на приключения. Двамата се срещат и той се влюбва в момичето; те се целуват и венецът й от цветя се разсипва. Вместо това той й предлага корона. Но тя казва, че това е твърде много за нея, така че той го хвърля на тревата и я моли да избяга с него. Тя е съгласна, но не може да развали магията, която я държи затворничка във владението на Вещицата, и не знае как да обясни положението си на Сина на краля. Накрая той се ядосва и тръгва, като се зарича, че тя няма да го види отново – не и докато една звезда не падне в лилията, растяща на моравата й.
Чувайки завръщането на Вещицата, Пастирката скрива короната, оставена от Сина на краля. Но Вещицата разбира какво се е случило и прави друго магическо заклинание, за да предотврати бягството на момичето. Те чуват в далечината гласа на Цигуларя и Вещицата вкарва Пастирката вътре.
Идва Цигуларят, следван от Дървосекача и Майстора на метли, пратеници от близкия град, които са дошли да преговарят с Вещицата. Цигуларят обяснява, че бащите на града, горди с богатството и охолството си, искат мъдрата жена да избере крал, който да ги води. Вещицата предсказва, че първият човек, бил той мъж или жена, който влезе през портите на града, когато камбаните бият обяд на следващия ден, трябва да бъде следващият им крал. „Въпреки че е облечен като клоун, той е достоен да носи короната“ – казва тя. Щастливи от това пророчество, Майсторът на метли и Дървосекачът се завръщат в града. Цигуларят обаче е зърнал Пастирката през прозореца и остава.
Докато слънцето залязва, Цигуларят решава да защити Момичето-пастирка. Тя му се оплаква, че е пленница на магията на Вещицата, и дори му разказва за принца, с когото се е запознала този следобед. Цигуларят веднага предлага на Пастирката да се омъжи за Сина на краля и да дойде да управлява неговия град. Вещицата възразява, че момичето не е с благороден произход. Тя разказва мрачната история на родителите на Пастирката – алчен млад лорд търсел любовта на дъщерята на палача. Приятелят й го убил, след което изнасилил дъщерята в нощта, преди да бъде екзекутиран – от баща й, разбира се. Пастирката е ужасена, но Цигуларят я утешава: той е познавал родителите й и тяхната любов и страдания са ги направили наистина благородни, тя наистина е Кралско дете. Разведрена, Пастирката се кълне да спечели кралския син. Една от нейните гъски й носи златната корона, тя разкъсва шала, който е носила, разкривайки великолепната си златна коса, моли се на родителите си за помощ и изведнъж звезда пада от звездното небе в лилията, която свети. „Освободена от магията“ извиква Пастирката и се втурва, последвана от Цигуларя и нейното стадо гъски.
Второ действие
На централния площад на града, точно пред хана, хората са обхванати от вълнение, нетърпеливи да посрещнат новия си владетел. Момичето от конюшнята и дъщерята на ханджията спорят. Синът на краля влиза, протягайки се, Момичето от конюшнята го е оставило да преспи в кочината снощи и въпреки че е малко раздърпан, Дъщерята на ханджията го харесва много. Тя му предлага храна и напитки, но той не е привлечен от нея и я сравнява с Пастирката, която е срещнал предишния ден. Преодолява разочарованието си и решава да продължи скитанията си, като се надява да стане достоен владетел. Докато тълпата се събира и младежите танцуват на музика, кралският син разговаря с кръчмаря и си намира работа като гледач на свинете.
Събират се повече хора, включително Дърваря, Майстора на метли и неговите тринадесет дъщери. Най-малката дъщеря се опитва да продаде метла на кралския син, той няма пари, но играе с нея на детската игра „Ринги, ринги, рае“. Тя побягва от него. Събира се градският съвет. Дървосекачът, украсявайки значително историята за пътуването си до Вещицата, обявява, че техният крал ще влезе в града по обяд в златна колесница. Синът на краля оспорва неговото повърхностно описание: „Можете ли дори да разпознаете истински крал, ако не е добре облечен? Искате ли просто една марионетка да ви управлява?“ – пита той. Тази реакция към мъдреците на града не успява да го направи популярен. Дъщерята на кръчмаря го обвинява, че не е заплатил за храната, която му е дала, всички започват да го наричат ​​крадец и се задава голям скандал.
Но точно в този момент камбаните бият пладне. Големите порти на града се отварят. Влиза Пастирката, придружена от нейните гъски и от Цигуларя. Тя носи златната корона и поздравява с възторг кралския син. Той пада на колене и я нарича своя кралица. Жителите на града се подиграват и възразяват на това, Цигуларят се бори да бъде чут, докато настоява, че това са техните предопределени владетели. Хората грабват тояги и камъни, и изгонват младия просяк и Пастирката от града. Когато всичко отново утихна, стар съветник пита малката дъщеря на майстора на метли защо плаче: „Това бяха кралят и жена му!“ казва тя.
Трето действие
Зима е. Отново сме на поляната от първото действие, само че сега колибата на вещицата е порутена, прозорците й са изпочупени като от хвърлени камъни. Вещицата била изгорена на клада, защото жителите на града не харесали нейното пророчество за владетеля. Те осакатили и затворили Цигуларя, който сега живее в колибата и се грижи за птиците. Той излиза навън и храни ято гълъби, след което ги пита дали в полета си са видели Пастирката и царския син. „Остарявам с чакане и тъга“, пее той.
Влизат Дърварят и Метларят, придружени от тълпа деца. Те са дошли да върнат Цигуларя обратно в града. Той се кълне, че никога няма да се върне там, но Метларят казва, че имат нужда от него: всичко се е разпаднало в града; децата не вярват на възрастните и навсякъде има заговори и метежи. Малката дъщеря на кръчмаря ги отблъсква и се обръща директно към Цигуларя: „Децата, казва тя, знаят, че той е бил прав, а родителите им са сгрешили; Тронът принадлежи на Царският син и на Пастирката. Тя го моли да поведе издирването на кралската двойка и той се съгласява. Запява сладка приспивна песен, която е заглушена от звука на снежна буря. Цигуларят и децата изчезват в заснежените планини, докато Дърварят и Майсторът на метли се опитват да се стоплят в колибата.
Влиза Синът на краля, носейки изтощеното момиче – пастирка. Уморени от скитане, те чукат на вратата на колибата и молят за храна и подслон; Дървосекачът им затръшва вратата. Те пеят за пещерата, в която са живели, горе в планината, и за трудния път, който ги е довел до това място. Пастирката се опитва да развесели Царския син с весели песни и танци, но е прекалено изтощена. Изглежда, че е близо до смъртта. Той отново блъска по вратата и моли за храна Дърваря и Майстора на метли, като им предлага дори короната си. Те намират в колибата един хляб и Царският син го разделя с Пастирката; но това е вълшебният хляб на смъртта, изпечен в първата сцена. И Кралският син, и Пастирката умират, сключили ръце, пеейки за своята любов. Цигуларят и децата се връщат твърде късно, те полагат младите влюбени на носилка и ги отнасят, за да ги погребат на висока скала, където Цигуларят обещава да изпее песента за Кралските деца.

Снимка: Джералдин Фарар като пастирката.