За сюжет на своя балет Александър Райчев се обръща към поемата „Хайдути“ на Христо Ботев. Първоначално заглавието е „Чавдар“, но след това се спират на по-поетичното „Хайдушка песен“.

Премиерата е в Софийската народна опера на 13 февруари 1953 г. под диригентството на Атанас Маргаритов, сценографията на Нева и Никола Тузсузови, хореографията на Николай Холфин със съдействието на Анастас Петров. Главните роли изпълняват Асен Гаврилов, Люба Колчакова, Нина Кираджиева. В София се поставя отново на 25 април 1973 г., като диригент е сам авторът. Хореографията е на Нина Кираджиева, а художник е Цанко Лавренов. В следващите години балетът е поставян и от Асен Ганрилов, Петър Луканов, Богдан Ковачев.

Във Варна премиерата е на 21 май 1976 г. с хореографията на Галина и Стефан Йорданови.

В Русе има три постановки: 7 април 1968, 10 ноември 1969, 23 май 1976. Хореографи са съответно Асен Манолов, Асен Гаврилов и Петър Луканов, а диригенти Димитър Манолов и Ромео Райчев.

В Пловдив премиерата е на 2 март 1976 г. с хореографията на Асен Гаврилов и диригентството на Иван Ангелов. „Хайдушка песен“ е третият български балет след „Змей и Яна“ на Христо Манолов и „Нестинарка“ на Марин Големинов.

Действащи лица

Чавдар

Румяна, годеница на Чавдар

Бащата на Чавдар

Майката на Чавдар

Славка, приятелка на Румяна

Симо, селски чорбаджия

Жената на Симо

Дъщерята на Симо

Чауша

Бинбашията

Осман паша

Минко, селски учител

Владо, Стоян, селяни

Съдържание

Първа картина

В Балкана, недалече от селото, Чавдар е извел стадото си на паша. Той свири на кавал, загледан в красивата балканска природа. Дочула неговата песен иде иРу­мяна. Тяхната радост е голяма. Но ето, в далечината виждат запалено от турците село. Радостта им е помрачена. По пътя се задава група навързани селяни, водени от башибозук. Ожаднелите роби се насочват към извора, но войниците се нахвърля върху тях с бичове и пушки. Чавдар пламва от гняв и се хвърля срещу башибозука. В този миг Минко, един от робите, успява да се скрие. Изплашената Румяна наблюдава сцената между своя любим и турците. После изтичва вселото да съобщи за случката. Разпрата на Чавдар с турците се наблюдава от селския чорбаджия Симо, който се връща с няколко ратаи от воденицата си. Чавдар се за­канва на турците и се заклева да им отмъсти. Симо се присмива на Чавдар и го кори за неговата постъпка. Чавдар разбира, че чорбаджията ене по-малък враг от турците и затова гневно запраща своя калпак в лицето на Симо. Чор­баджията избягва и от далеч се заканва на Чавдар. Чавдар чува звън на вериги и човешки стон. Той отвежда Минко до извора и го освобождава от веригите.

Втора картина

Домът на Чавдар. Баща му, който води хайдушка дружина в Балкана, е до­шъл да види семейството си и да събере сведения за турските издевателства над българския ‘народ. Той бърза да си отиде, Иде Румяна. Тя разказва за случката между Чавдар и турците. Бащата е доволен от постъпката на своя син. Влиза и Симо. Бащата и Румяна се скриват. Бащата в бързината забравя ямурлука и торбата си. Симо забелязва вещите и разбира че хайдутинът се крие в своя дом. Смутен той придава шеговит тон на разговора си и бързо напуска дома. Бащата се сбогува и се заканва да отмъсти на турците и на кръвопийците като Симо. Чавдар води отпадналия Минко и го скрива в своя дом. Румяна е радостна, че Чавдар е смел и силен.

Неочаквано в дома нахлува башибозук, начело с чауша си, водени от самия Симо. Минко и Чавдар са заловени. Румяна моли чауша да освободи Чавдар. Симо обръща вниманието на чауша върху красивата Румяна. Чаушът иска да я спе­чели за себе си, но Румяна се държа достойно. Тогава чаушът започва да се гаври с нея. Разгневеният Чавдар грабва ножа на един от турците, убива чауша и из­бягва. Турците, водени и този път от Симо, отново се връщат, разграбват и опо­жаряват къщата. Народът, повикан от Румяна, се притичва на помощ. Народното възмущение е неудържимо.

Трета картина

Домът на Симо. Чорбаджията, с група ратаи и башибозука бърза да залости вратата на своя дом от страх пред народното негодувание.

Четвърта картина

Пред пътната врата на Симовата къща. Идат разгневените селяни, водени от Стоян, Владо и Славка. Те се заканват на Симо, блъскат вратата, хвърлят камъни. Залостената врата не удържа напора на народа и той нахлува в двора на чорбаджията. Симо е хванат. Той и жена му се молят за прошка. Народът не го наказва, но му отвръща с презрение и го предупреждава. Неочаквано се задава ре­довен турски аскер, начело със своя бинбашия. Народът се разпръсква. Симо е ща­стлив. Той ги посреща като свои спасители.

Пета картина

Мегдан пред дома на Симо. Бимбашията е решил. да накаже селото заради убийството на чауша. Всички селяни са събрани на мегдана. Между тях има и бедни турци. Там е изкаран и полумъртвия Минко. Бимбашията иска да знае къде се крият бунтовниците. Народът мълчи. Симо посочва Стоян и Владо. Те се държат храбро. Осъдените на смърт са убити в двора на чорбаджията, пред очите на народа. Народът не издържа това предизвикателство. С голи ръце се нахвърля срещу въоръжените до зъби турци. Но турците безпощадно се разправят с разбунтувалия се народ. Много селяни са задържани. Между тях е и Румяна.

Шеста картина

Хайдушко сборище. Дружината на Чавдаровия баща. Балканът е единственото място, където се съхранява и подържа българският дух. Настава суматоха. Спасилите се селяни търсят закрила при хайдутите. Между тях е и майката на Чавдар, Славка и приятелките на Румяна. Те разказват за отвличането на Румян. Пламенно говори Чавдар за своята измъчена Родина. Народът моли войводата да от­мъсти на турците. Бащата възлага това на своя син Чавдар и му . доверява своята хайдушка дружина. Иде и хайдушката чета от съседния район. Бойният призив и огнените слова на Чавдар запалват хайдутите и народа. Вековният поробител на бъл­гарския народ трябва да бъде открит и смазан. Дружината тръгва на решителен бой с турците.

Седма картина

Воденицата на Симо, която турците са превърнали в свой лагер. Чорбаджията дава угощение на аскера и на туркините, които придружават отрада. Бимбашията раздава българските робини на своя аскер, а Румяна задържа за себе си. Той на­режда да я пременят в турски дрехи. Запленен от нейната гордост и хубост иска да я спечели с ласки и подаръци, но Румяна остава непреклонна. Започва веселие. Симо, заедно с жена си и дъщеря си, играе угод­нически пред турчина. След тях подхващат танц и туркините. Аскерът, увлечен в играта и веселието, не забелязва приближаването на хайдутите. Чавдар напада лагера. Турците бягат. Бимбашията и Симо са хванати и осъдени на смърт. Ру­мяна и Чавдар се срещат радостни. Всички празнуват победата. Но ето че в дале­чината пак пламват пожари. Погледите на всички са устремени към Чавдар. Той при­зовава народа с оръжие в ръка да продължи борбата.

Епилог

Борбата на българския народ срещу вековния враг, която той по-късно води чрез организирано революционно движение и славното Априлско въстание, завършва с освобождението на България.