В един следобед на 1917 г. в Карнеги хол се събира публика, за да чуе един 16-годишен цигулар, който дебютира в Америка с Шакона на Витали. Денят е събота, датата 27 октомври. Реакцията на публиката може да се сравни с делириум. Един критик пише: ”От всички хора, които бяха в залата, шеснайсетгодишният цигулар беше най-спокойният човек, когато се качи на сцената, показвайки изключителната си виртуозност и музикалност”. На следващия ден той вече е музикалният идол на Америка, а през първата година свири 30 пъти само в Ню Йорк. Само 10 дни след концерта той вече е в студиото, за да запише няколко пиеси. Сред тях Аве Мария на Шуберт в транскрипция на Вилхелми.

Още няколко дни и на 19 декември той записва още пет съвършени образци, станали вече легендарни. След неговото изпълнение и запис в този ден на Фантастичното скерцо на Бецини в следващите десетилетия малцина цигулари се осмеляват да посегнат към тази пиеса. Припомням все пак, че става дума за 1917 г.

Момчето, за което ви говоря, музикантът, объркал представите за интерпретация в началото на миналия век, е Яша Хайфец – роден на 2 февруари 1901 г. Музикалният критик Херберт Пайзер резюмира класацията на музикантите през този период – „Крайслер е кралят, Хайфец е пророкът, а всички останали са цигулари”. Никак не мога да се въздържа да не припомня отново, че когато това изречение е написано, Яша е на 17 години. Не ще се въздържа да не отбележа и факта, че Фриц Крайслер – кралят, също е роден на 2 февруари. Впрочем и самият Крайслер е на концерта и след това възкликва: „Всички ние можем вече да счупим лъковете си.”

Преди да продължа с историята, трябва да припомня, че в началото на 20 век продължителността на един диск или по-точно плоча е била от 2.50 до 4.50 минути. Фред Гайсберг, който отговарял за много от записите по онова време обяснил, че продажбата на плочата със записа на Аве Мария на Шуберт в Англия довела над 6000 души на дебюта на Хайфец в кралската Албърт Хол в Лондон през 1920 г.

И защото стана дума за Англия – на 23 февруари 1934 г. с лондонски филхармоничен оркестър под диригентството на Джон Барбироли е записан петият цигулков концерт на Моцарт.

Направени са и други изчисления. Хайфец живее 86 години, от които 83 свири на цигулка, а 60 от тях прекарва, изнасяйки концерти пред публика от цял свят. От първия си концерт на 30 април 1911 в Санкт Петербург до края е изминал 3 200 000 километра. Първата му цигулка е четвъртинка, подарена от баща му в родния Вилнюс. На седем години свири за първи път пред публика – концерта на Менделсон, на девет е приет в класа на прочутия професор Леополд Ауер в Санкт Петербург. Професорът го посреща хладно, тъй като ненавижда така наречените „гениални деца”. Яша свири 24 капричо на Паганини и концерта на Менделсон и професорът, казва че това е „Магия”.

Следващите три години го утвърждават като гениалното дете на века.

„Гениалното дете, казва Хайфец е фатална болест. Имах предимството да имам за учител Леополд Ауер, семейството ми да има инстинкт към музиката. Амбицията на родителите ми беше да уча цигулка толкова добре, колкото го позволява таланта ми, да ми осигурят възможно най-доброто образование и да ме убедят в детството ми да се упражнявам неуморно …”

Когато навършва десет, осъществява първите си записи в Русия, които почти век се смятаха за изчезнали. След дебюта му в Русия той изнася концерти в Германия, Австрия и скандинавските страни, а малко преди революцията семейството емигрира в Америка по примера на Ауер и още много негови ученици.

Яша Хайфец е американски гражданин. По време на Втората световна война изнася много концерти пред войници. Освен това никога не се съобразява с политическия натиск при съставяне на програмите. Така се стига дори до опит за атентат през 1953 г., когато един екстремист в Йерусалим го напада, тъй като Хайфец изпълнява пиеса на Рихард Щраус, обявен в Израел за протеже на фашистите. Цигуларят е прострелян в дясната ръка и не стъпва с десетилетия в страната, чиято вяра изповядва той самият. Последният си концерт изнася през 1972 г., но преди това все по-рядко се явява пред публика.

Заедно с още двама велики руски музиканти създават уникално трио и изнасят множество камерни концерти – виолончелистът Григорий Пятигорски и пианистът Артур Рубинщайн. След като се отказва от концерти, започва да преподава. Неизброими са учениците ,преминали през майсторските му класове, но само Пиер Амойял се смята за негов истински ученик. Тези уроци са дори филмирани.

В началото на кариерата си свири на цигулка Карло Тонони – италиански инструмент от 18 в., с който дебютира в Америка. През 1922 г. купува прочутия инструмент „Давид” – Гуарниери дел Джезу от 1742, принадлежал на Фердинанд Давид, след това на Пабло Сарасате и Аугуст Вилхелми. Притежавал още три Страдивариус: един от 1731 le Piel, le Dolphin от 1914, който е бил и на Миша Мишаков и един Хохщайн от 1715.

Един от последните записи на Яша Хайфец с оркестър е на 20 май 1961 г. с Нов симфоничен оркестър, Лондон, и сър Малкълм Сърджънт на пулта, а Ерих Фридман и Яша Хайфец изпълняват двойния концерт на Бах.

Снимката е на галерия Margo Feiden: Карикатура на Яша Хайфец от Албърт Хиршфелд.